Инфлацията, подклаждана от високите цени на газа, както и от по-строгите условия за финансиране, забавя растежа в европейските нововъзникващи пазари и извън тях, се посочва в новия доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за Регионалните икономически перспективи, публикуван днес на сайта й.
Очаква се темпът на растеж в регионите на три континента, които банката обхваща, да се забави до 2,2 на сто през 2023 година, което е леко под прогнозираните през февруари 2,3 на сто.
Според прогнозите в доклада растежът ще се ускори до 3,4 на сто през 2024 година (спрямо очакваните 3,3 на сто през февруари), тъй като инфлационният натиск ще отслабва постепенно.
Фактори за корекцията към понижение на прогнозата за 2023 година са: икономическото влияние на февруарските земетресения и очакваното затягане на кредитните условия в Турция по-късно през годината, закъснелите реформи в страните от Източното и Южното Средиземноморие, последствията от забавения растеж в напредналите икономики, постоянната инфлация и по-строгите финансови условия в Централна Европа и Балтийските страни.
Растежът през 2022 година е намалял до 3,3 на сто спрямо 7,2 на сто през 2021 година, преди руската инвазия в Украйна. Силното начало на 2022 година, дължащо се частично на възстановяването след КОВИД, е било последвано от две последователни тримесечия на отрицателен растеж през втората половина на годината.
Техническата рецесия е четвъртата, засегнала регионите на ЕБВР, от средата на 90-те години на миналия век. Предишните са били след азиатската и руската икономически кризи през 1997-1998 година, глобалния финансов срив от 2008-2009 година и пандемията от КОВИД-19.
Въпреки това данните, които стоят в основата на ранните прогнози за растежа на брутния вътрешен продукт през 2022 година, са все още предварителни и могат да са обект на корекция.
Инфлацията може и да е започнала да спада на фона на понижението на цените на електроенергията, но през март е имала средна стойност от 14,3 на сто в регионите на ЕБВР.
Ранните резултати от следващия етап от проучването "Живот в преход" - представително проучване сред домакинствата, провеждано от ЕБВР съвместно със Световната банка - показват, че 55 на сто от домакинствата в регионите на ЕБВР не могат да спестяват, тъй като живеят от заплата до заплата, а 10 на сто съобщават, че имат дългове.
Повечето домакинства имат доста ограничени резерви: 59 на сто от домакинствата в регионите на ЕБВР са обявили, че не могат да покрият основните си разходи за повече от месец от спестяванията си.
Очаква се растежът в Централна Азия да остане силен - до 5,2 на сто през 2023 година и 5,4 на сто през 2024 година. Преместването на бизнеса на руски компании и нарасналият износ на петрол са повишили растежа в Казахстан, докато Монголия се е възползвала от нарасналото минно производство и отварянето на Китай.
Растежът в Централна Европа и балтийските страни ще достигне скромните 0,5 на сто през 2023 година, коригиран надолу спрямо февруарската прогноза заради по-бавния от очаквания растеж в развитите икономики и устойчивата основна инфлация. Очаква се растежът през 2024 година да се ускори до 2,9 на сто
Според прогнозите на ЕБВР растежът ще се забави също в Източна Европа и Кавказ (с изключение на Украйна), тъй като извънредните фактори, стимулирали икономическата активност през 2022 година, предоставят ограничен допълнителен стимул. Регионът като цяло ще отчете растеж от 1,9 на сто през 2023 година и 3,3 на сто през 2024 година.
Очаква се украинската икономика да отчете незначителен растеж от едва 1 на сто през 2023 година и 3 на сто през 2024 година, тъй като компаниите се приспособяват към военните обстоятелства.
Според прогнозите страните от Южното и Източно Средиземноморие ще регистрират растеж от 3,6 на сто през 2023 година и 4,4 на сто през 2024 година. Коригирането към понижение за 2023 година се дължи на закъснели реформи, странични последствия от слабия растеж в развитите европейски страни и нарасналите данъчни и външни уязвимости в Египет.
Очаква се растежът в Турция да се забави до 2,5 на сто през 2023 година и 3 на сто през 2024 година. Корекцията на прогнозата надолу за 2023 година отразява влиянието на февруарските земетресения, както и очакваното затягане на кредитирането през втората половина на 2023 година.
Според прогнозите в доклада на ЕБВР икономите на страните от Западните Балкани ще нараснат с темп от 2,2 на сто през 2023 година на фона на "насрещни ветрове", свързани с инфлационния натиск, и влошената перспектива за развитите икономики в Европа, преди да достигнат 3,4 на сто през 2024 година. Прогнозите на банката, с изключение на корекция към повишение за Косово през 2023 година, остават непроменени спрямо февруарските.
ЕБВР работи в 39 страни, като банката продължава да управлява и портфейл от инвестиции в Кипър.
/ЕС/
news.modal.text
