За всяко 1 евро, инвестирано в нови ВЕИ мощности, трябва да се предвижда 1 евро за развитие на мрежите. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов на кръгла маса, посветена на развитието и проблемите на електроенергийните мрежи. По думите му понастоящем този разговор е труден, защото войната в Украйна предизвика сериозни промени в плановете на европейската енергетика.
Европа е сравнително бедна на фосилни енергоизточници - въглища, петрол и газ. Това я прави силно уязвима в случаите, когато външните доставки на тези суровини биват ограничавани и дори прекъсвани, добави Иванов. Общо е убеждението на Европейската комисия и страните от ЕС, че стабилната алтернатива на фосилните източници е възобновяемата енергия. Това заключение доведе до рязко ускоряване на производството на електроенергия от ВЕИ. Допълнителен стимул за тяхното развитие се явява и изискването за намаляване на емисиите въглероден диоксид с 40 процента до 2030 г. Европейската тенденция влияе и на развитието на българската енергетика, като в периода от 2022 до 2030 г. се предвижда изграждане на 759 мегавата вятърна енергия (увеличение 3,4 пъти) и 2894 мегавата соларна енергия - увеличение с 2,5 пъти спрямо сегашните инсталирани мощности. Затова трябва да се развият мрежите, изтъкна председателят на КЕВР.
До момента постъпилите заявления за присъединяване на ВЕИ мощности в Електроенергийния системен оператор (ЕСО) надхвърлят 33 000 мегавата и продължават да растат, посочи Иванов. Мрежите трябва да бъдат реорганизирани за управление на товарите и за евентуално претоварване. Затова трябва да се изпълнят няколко мерки. Относно присъединяването на големия брой нови ВЕИ мощности е необходимо да се направи по-добро планиране. Частично решение са процедурите за присъединяване с цел ускоряване на процеса, каквито са временните схеми за достъп, съгласно последните промени в Закона за енергетиката. Освен това трябва да се създаде нормативна уредба, регламентираща въвеждането на групови, териториално близки мощности.
Дигитализацията на мрежата ще позволи да се управлява потреблението. В тази насока би трябвало без проблеми да бъде управляване както производството, така и потреблението, счита председателят на КЕВР.
Другото направление, върху което трябва да се насочи внимание, е оптимизиране на мрежите към все по-децентрализирана, декарбонизирана и дигитализирана енергийна система. Интелигентните мрежи ще позволят оптимизиране на обмена на електрическа енергия, намаляване на емисиите и по-добро използване на произведената възобновяема енергия. Освен това да се увеличи междусистемната свързаност със съседните електропреносни мрежи. Необходимо е да се постигне номинален капацитет за пренос на междусистемните електропроводи над 30 процента от върховото потребление в страната. Увеличеният капацитет ще позволи разликата в цените електроенергията на пазара на едро да не превишава индикативния праг от 2 евро за мегаватчас между държавите членки, региони и тръжни зони.
За да се постигне реформирането на мрежите, е необходимо адекватно финансиране, изтъкна Иванов. Той обясни, че финансирането може да се осъществи по два начина. Първият е чрез регулираните цени, които КЕВР определя. Очевидно е, че големите инвестиции ще попаднат в регулираните цени. Затова може да се осигури на допълнително грантово финансиране, което би намалило ценовия натиск върху потребителите. Съществена роля за финансирането може да изиграе Планът за възстановяване и устойчивост, където планираният ресурс за ЕСО е 611 млн. лв., като от тях 370 милиона лева са от Инструмента за възстановяване и устойчивост, а 241 милиона лева е собствено съфинансиране. Тези средства са недостатъчни за необходимото развитие на мрежите поради бурното развитие на ВЕИ. Това налага необходими корекции в плана и по-справедливо разпределение на средствата. Предвидените към момента средства са единствено за електропреносната мрежа, но не и за електроразпределителните мрежи, обясни още председателят на КЕВР Иван Иванов.
/ВЙ/
news.modal.text
