site.btaС около 15% намалява употребата на антибиотици, но продължава масовото изписване на широкоспектърни, каза доц. Иван Иванов

С около 15% намалява употребата на антибиотици, но продължава масовото изписване на широкоспектърни. Това каза доц. Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести по време на кръгла маса „Дейности за рационална антибиотична политика и ограничаване на антибиотичната резистентност“. Употребата на антимикробни медикаменти е намаляла, след като през миналата година изписването им стана само с електронна рецепта, посочи той. До 2024 г. България се нареждаше на челните места по консумация на антибиотици, но от година отстъпва по-назад, именно заради електронното изписване, добави доц. Иванов.

Над 90% от консумацията на антибиотици е в извънболничната помощ, останалите – в болничната помощ. В болничния сектор обаче през последните три години има повишаване на употребата особено на широкоспектърни антибиотици, чийто дял е над 75%, допълни той. По думите му в другите държави в ЕС е заложено 65% от всички изписани антибиотици да са тясноспектърни, а в България те са едва 40%. Данните от информационната система показват, че при деца до 1-годишна възраст най-изписваните два антибиотика също са широкоспектърни. Целта на изписването на тясноспектърни антибиотици е да се понижи рискът от развиване на резистентност. Антимикробната резистентност отнема милиони живота на година, като около един милион са жертвите, директно свързани с резистентни микроорганизми.

Предстои доклад на ДАНС по темата, тъй като антимикробната резистентност е свързана с националната сигурност и са необходими мерки за ограничаването ѝ, каза още той.

През последните години прекомерната и неправилна употреба на антибиотици бележи сериозен ръст, което е свързано с ускорена проява на резистентни бактерии, следователно до повишаване на болничния престой, заболеваемостта и смъртността, каза министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов пред участниците във форума. Оценявам високо ангажираността ви с разрешаването на този потенциален проблем, който крие сериозни рискове за общественото здраве в глобален мащаб. Обмяната на международен опит ще допринесе за въвеждането на най-успешните модели в практиката на ангажираните специалисти. Убеден съм, че решенията, около които се обедините по време на събитието, ще спомогнат за подобряване на провежданата рационална антибиотична политика, неразделна част от която са мерките за ограничаване разпространението на антимикробната резистентност в България. По думите му през идните два месеца трябва да бъде обсъдена и въведена наредба за антибиотична резистентност.