site.btaТрябва да преосмислим образованието заради изкуствения интелект, смята лауреатът на наградата за компютърни науки Торстен Хофлер

Трябва да преосмислим образованието заради изкуствения интелект, смята лауреатът на наградата за компютърни науки на Асоциацията за компютърна техника (АСМ) за 2024 г. Торстен Хофлер. Той бе сред 28-те лауреати на водещите световни награди за математика и компютърни науки, които участваха в 12-ото издание на Хайделбергския лауреатски форум.

На форума Хофлер разговаря с журналисти от четири континента за конкуренцията в разработването на суперкомпютри, за изкуствения интелект, за мястото на учените в обществото.

В отговор на въпрос на БТА как би се включил в обществения разговор за това трябва ли човекът да се страхува от изкуствения интелект, Хофлер каза, че е голям оптимист за бъдещето и че според прогнозите му ни очакват няколко забележителни и вълнуващи години на познание. Но в същото време има и рискове.

„Имам поглед върху бъдещото поколение модели изкуствен интелект (ИИ), защото съм консултант на „Майкрософт“. Тези модели са много напреднали, виждам следващото поколение, посоката, в която се развива науката“, каза Хофлер. На форума той представи и презентация, посветена на изкуствения интелект, който може да се учи, да решава проблеми и да взема решения по подобие на човек с помощта на алгоритми, данни и компютърна мощ.

През последните няколко години работим активно върху развитието на компютърната ефективност, нужно е да продължим да го правим. И ако го сторим, ще стигнем до нещо, което от гледна точка на интелекта ще е много близо до мен, до вас, убеден е Хофлер. Но тогава въпросът е какво означава всичко това. Това е големият въпрос според мен. Мисля, че трябва да разберем как ще функционира обществото занапред, каза изследователят.

Според него много професии и работни места вече няма да бъдат нужни. Той разказа, че е участвал наскоро в среща, на която се е обсъждала историята на Националната лаборатория Аргон в САЩ (създадена през 1946 г. за разработване на ядрени реактори– бел. а.), една от първите национални лаборатории в САЩ, в която са се извършвали мащабни изчисления и симулации съвместно с военноморския флот. „Там е имало длъжност „компютър“, заемана от хора. Така са наричали хората, които са правели изчисленията, решавали са уравнения. Всъщност първите компютри са били хора. И е имало стотици, ако не хиляди хора, които са правели изчисления за прогнозата за времето, за проектирането на кораби. Първата ядрена подводница на САЩ е създадена до голяма степен от хората, работели като „компютри“. Всички тези хора са загубили работните си места, днес няма хора на длъжност „компютър“. Но обществото е успяло да ги пренасочи, да им даде нова работа“, разказа Хофлер. 

Той подчерта, че в конкретния случай е ставало дума за относително малка група хора, чиито работни места са били заети от истински компютри.

„Днес всеки телефон е по-бърз, отколкото който е да било от тези хора компютри навремето. Нещо подобно се случва сега и с ИИ. Проблемът е, че ИИ засяга не толкова малка част от хората, например около 1 процент, а значително по-голяма част и може да се стигне дотам, че твърде малка част от работните места сега ще бъдат необходими“, каза Хофлер. Той даде пример със себе си като програмист и каза, че сега може да програмира десет пъти по-бързо, отколкото е бил капацитетът преди.

„Много от задачите, които давах на студентите си преди, вече не ги поставям, защото мога да ги възложа на който и да е от големите езикови модели. Бих могъл да кажа, че вече нямам нужда с мен да работят толкова много студенти. Проблемът е още по-сериозен, защото съм преподавател. А как ще станеш специалист в нещо, ако преди това не си бил стажант? На този въпрос нямам отговор. Не зная. Всъщност е малко плашещо, защото смятам, че трябва първо да си чиракувал, преди евентуално да станеш експерт. Но сега до голяма степен тази стажантска работа намалява, защото я вършат машините. И как ще станем специалисти? Образованието трябва да се преосмисли“, смята ученият. 

Според него е нужно като общество да разберем как да се справим с това. Той не смята, че посоката е в регулация, по-скоро във форма на споразумение между хората и машините. „Това ще бъде интересно предизвикателство“, смята Хофлер. Той отново даде пример с промяната, настъпила при замяната на хората, извършвали изчисления, с компютри и как ръководителката на звеното им в Националната лаборатория Аргон е оглавяла новосъздадено звено за компютърни науки. Всички тези изчислителни дейности са били изведени на ново ниво. Надявам се, че всички общества ще се справят, каза Хофлер. Той обаче предупреди, че процесите сега не само засягат повече хора, а и се развиват със значително по-висока скорост. „Навремето отнемаше една година, за да се програмира малък компютър с транзистори. Сега иновациите се появяват и прилагат всеки месец, понякога и за седмици. Това е главоломна скорост. Трябва да сме много внимателни“, поясни изследователят. Но е убеден, че ни чака прекрасно бъдеще.

„Трябва да разберем как ще живеем. Следващите няколко години със сигурност ще бъдат напълно страхотни за нас, защото всички ще бъдем по-продуктивни и ще се движим напред бързо. И едва след това, след десетилетие или повече, можем да се натъкнем на проблеми“, прогнозира той.

Според Хофлер Европа може да бъде равностойна в глобалната конкуренция за разработване на суперкомпютри и ИИ, ако действа единно, вместо капацитетът да се разпилява сред десетки малки проекти. В ЕС в областта на науката не става дума само за финансиране, а по-скоро за обмен на таланти, каза Хофлер в отговор на въпрос как могат европейските страни да работят заедно в тези направления. Ако вие дойдете да се учите при мен или аз дойда да уча при вас, ползите са и за двете страни, точно това дава шанса за значимо сътрудничество, каза специалистът.

На въпрос за кои теми в науката според него би следвало да се говори повече в медиите и в обществото, Хофлер каза, че е нужно да се разказва повече за хората, които правят наука. „За мен е изключително интересно да съм тук, където са хората, от които съм се учил като студент. Четях техните книги, много от тях вече бяха много известни личности. Изключително е да се срещна с тях, да видя, че те са живи хора. А в медиите често фокусът попада върху суперзвезди като Бритни Спиърс например или други, но рядко се обръща внимание на технологичните звезди. Хората трудно ще си спомнят имена от тази област. Така много хора от следващото поколение, нашите юноши и деца, си мечтаят да станат поп звезди. А не бива ли да мечтаят да станат велики учени?“, каза Торстен Хофлер.

Торстен Хофлер е професор в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (ETH), където ръководи Лабораторията за мащабируеми паралелни изчисления (SPCL). Той е и главен архитект на машинното обучение в Швейцарския национален център за суперкомпютри и консултант на „Майкрософт“ за изкуствен интелект. 

Защитил е докторската си степен през 2007 г. в университета на Индиана, САЩ. Член е на паневропейската академия на науките и литературата Academia Europaea. Лауреат е на множество награди, сред които наградата на Асоциацията на компютърната техника „Гордън Бел“ за 2019 г. и на наградата на ACM за компютърни науки за 2024 г., от 2022 г. е член на ACM. Той е и първият лауреат на наградата на ISC на името на Джак Донгара за 2023 г. Джак Донгара също бе сред участниците в Хайделбергския лауреатски форум. Хофлер е удостоен и с медал Макс Планк-Хумболт, която се връчва съвместно на изявени чуждестранни изследователи от германските фондации „Дружество Макс-Планк“ и „Александър Хумболт“.