site.btaПреди петдесет години е осъществен първият съвместен съветско-американски космически полет „Союз“ - „Аполо“

 На 15 юли 1975 г. в 15 часа и 20 минути от космодрума „Байконур“ в съветската република Казахстан е изстрелян „Союз-19“ с екипаж Алексей Леонов и Валерий Кубасов. Осем часа по-късно от Кейп Канаверал в щата Флорида, САЩ, е изведена ракетата „Сатурн 1-Б“ с кораба „Аполо“ и американските астронавти Доналд Слейтън, Томас Стафорд и Венс Бренд. Двата кораба се скачват на 17 юли в орбита около Земята, което е първото скачване в историята на космически апарати. Така се образува пилотирана космическа система, която в продължение на повече от 44 часа се управлява като едно цяло. През това време космонавтите преминават от единия на другия кораб, провеждат наблюдения и съвместни научни експерименти. След това двата кораба се разделят и преминават към самостоятелни полети. Двата кораба благополучно се връщат на Земята – „Союз-19“ се спуска в СССР на 21 юли, „Аполо“ се приводнява в Тихия океан близо до Хаваите на 25 юли 1975 г.

В сп. „Наука и техника“ четем за първия съветско-американски космически полет "Союз-Аполо":

Съвместният старт в Космоса

В 15 часа и 20 минути по московско време на 15 юли от космодрума Байконур ще бъде даден стартът на един исторически експеримент – съвместния полет на съветския космически кораб „Союз“ и на американския космически кораб „Аполо“. Подготвян в продължение на повече от три години от СССР и САЩ, той ще демонстрира последните технически постижения в космонавтиката. Открит е пътят за широко международно и техническо сътрудничество не само в Космоса, но и тук, на Земята, където атмосферата на разведряване ще получи чрез този съвместен експеримент още един мощен стимул.

„Союз“ ще излети от Байконур седем часа и половина преди „Аполо“. Той ще навлезе в елиптична орбита с апогей 228 километра и перигей 188 километра. Чрез двукратно включване на коригиращите двигатели (при 4-та и при 17-та си обиколка) той ще заеме кръгова орбита, отдалечена от Земята на 225 километра, на която ще очаква идването на „Аполо“.

След старта си от Кейп Канаверал и коригирането на орбитата си „Аполо“ ще се приближи до „Союз“ на 39 километра, откъдето ще започне маневрите си за сближаване и скачване. На разстояние 2 километра „Аполо“ ще забави движението си и ще обиколи „Союз“, за да излезе на изходно за сближаването положение.

Самото скачване (стиковането) ще стане при 36-та обиколка, на 17 юли в 19 часа и 15 минути по московско време. От този момент едно ново небесно тяло, дълго 20 метра и тежащо 30 тона, ще закръжи в продължение на две денонощия около Земята със скорост 28 хиляди километра в час.

През това време космонавтите ще извършат три съвместни научни експеримента, наречени „Универсална пещ“, „Зонообразуващи гъбички“ и „Микробен обмен“.

Корабите ще се отделят при 64-та обиколка на „Союз“, за да се осъществи съвместният експери мент, наречен „Изкуствено слънчево затъмнение“, а при 66-та обиколка корабите ще се съединят отново, като „Союз“ ще играе активната роля при маневрирането.

„Союз“ и „Аполо“ ще се разделят окончателно при 67-та обиколка, а при 68 – 71 обиколка ще се осъществи и последният от съвместните експерименти – „Ултравиолетово поглъщане“.

„Союз“ ще включи спирачните си двигатели при 96-та обиколка и 142,5 часа след своя старт ще се приземи в района на Казахстан.

В така описаната програма липсва стартът в Космоса, за който става дума в нашето заглавие. Той ще бъде даден обаче още в мига на съединяването и това ще бъде старт на широкото международно сътрудничество в изследването на космическото пространство и ще допринесе за разведряването на международните отношения на планетата.

През погледа на кореспондентите на БТА в сп. „По света“ са поместени статии от Георги Тодорчев и Венелин Митев:

В ОРБИТАТА НА МИРА

„СОЮЗ“ – „АПОЛО“

през погледа на нашия кореспондент в Москва...

Венелин Митев

Москва. Първият в историята на световната космонавтика съвместен международен космически полет завърши. Просто невероятно е, че така бързо минаха цели три години от деня, в който за пръв път научихме за решението на СССР и САЩ да си подадат ръка в овладяването на Космоса. А тази седмица, през която станахме очевидци на реализирането на най-важния пункт от споразумението, беше само един миг. След полета на Гагарин, след „разходката“ на Леонов в открития Космос и стъпването на Армстронг и Олдрин на Луната, няма друго събитие, което да е грабвало така спонтанно и трайно вниманието на цялото човечество. Любителите на точната статистика вече изчислиха, че с помощта на телевизията свидетели на този „исторически експеримент“ са станали над един милиард души. (…)

Необикновеният интерес към полета особено силно се чувстваше в пресцентъра, разположен недалеч от Кремъл, на цял етаж в модерния хотел „Ин-турист“. На акредитираните 700 журналисти, от които 400 чужденци бяха предоставени огромна зала за пресконференции и телексни и телефонни канали, които осигуряваха бърза връзка с всяка точка на планетата. 15 телевизора денонощно показваха от центровете за управление в Подмосковието и Хюстън как протича полетът, предаваха коментарите за извършваните експерименти. Всяка сутрин и вечер се устройваха „брифинги“ с участието на ръководителите на полета „Союз“– „Аполо“, световноизвестни учени, космонавти. От сутрин до късно през нощта гърмяха телекси, звъняха телефони, разнасяше се разноезична реч, във високоговорителите ечеше гласът на дежурния сменен ръководител в центъра за управление на полета, който поддържаше връзка със „Союз – 19“. (…)

(…)През цялата седмица съветско-американският експеримент беше непрекъснато централна тема в печата. Даже само заглавията да прочете човек, веднага може да разбере по тях съдържанието на публикуваните материали, да почувства живия интерес, вълнението, гордостта и надеждите на съветската общественост. (…)

В пресцентъра, в звездното градче, в Центъра за управление на полета, в Института космически изследвания, в предприятия и учреждения – навсякъде, където бях през тези дни имах възможност да разговарям с много хора – не само учени и специалисти в тази област, но и обикновени работници – и сам се убедих какво огромно решаващо значение придават те на извършения пръв в историята на човечеството голям съвместен научен експеримент.

При тези срещи, естествено, с мнозина разговаряхме за приноса на този полет за по-нататъшното развитие но космонавтиката, за разшифроване на нови космически загадки. Но онова, което ми направи най-силно впечатление, е че всички веднага добавяха и след това на дълго и нашироко говореха за политическото значение на полета, за това, че той за пръв път доказа по такъв ярък и категоричен начин, че винаги може да се протегне доброжелателна ръка, че новият климат в международните отношения все повече се утвърждава. (…)

В интервю с кореспондента на БТА Венелин Митев с екипажите на двата кораба, Томас Стафорд казва:

„Когато за пръв път отворих люка в Космоса и казах „Хелоу“ на Валерий и Алексей, аз си помислих, че откривайки люка в Космоса, ние откриваме нова ера в историята на човечеството. Как ще се развива по-нататък тази ера, зависи от волята, усилията и вярата на народите на двете страни, на народите от цял свят. Аз съм уверен, че тази ера има добро бъдеще“.

***

В ОРБИТАТА НА ОПТИМИЗМА

... и през погледа на нашия кореспондент в Ню Йорк

Георги Тодорчев

(…) В хармония с настроенията и чувствата на мнозинството американци президентът на Съединените щати Джералд Форд изрази в приветствие до петимата космонавти на двете нации същата увереност, че техните съвместни усилия в историческия космически полет „ще допринесат за по-нататъшно сътрудничество между нашите две страни“.

Държавният секретар на Съединените щати Хенри Кисинджър заяви, че проектът „Союз“ – „Аполо“ е „символичен за разстоянието, което изминахме“ по пътя на съветско-американското разбирателство. Кисинджър посочи, че съвместният полет показва още веднъж единствената възможна алтернатива за изграждане на взаимоотношенията между двете страни с най-голям ядрен капацитет в света – не противопоставяне, а мирно съвместно съществуване.

Американските средства за информация отразиха и признаха масовата положителна реакция на милиони и милиони американци на голямото събитие, кондензирало в себе си многостранни елементи на съвременните взаимоотношения между Съединените щати и Съветския съюз и дълбоко симптоматично за здравото съзнание на американския народ за неговите истински национални интереси.(…)

Вестник „Ню Йорк таймс“, чиято „квалифицирана сдържаност“ по проблемите на съветско-американските отношения е добре известна, в продължение на пет последователни броя през периода на съвместната космическа мисия публикува наред с многобройни други материали за нея и четири специални уводни статии под заглавие: „Срещата в Космоса“ (15 юли), „Разбирателството в Космоса“ (16 юли), „Рандевуто в Космоса“ (18 юли) и „След Союз“—„Аполо“ (20 юли). (…)

***

Доналд Пади, един от американските ръководители на съвместния полет казва: „Ние успяхме да изпълним всички задачи на този проект, предвидени от споразумението между СССР и САЩ за сътрудничество в изследването и използването на космическото пространство за мирни цели от 1972 година. Като обединиха усилията си, двете най-големи страни в света завършиха успешно експеримента в изследването на космическото пространство. Изпробвани бяха извънредно важни технически системи и на първо място скачващото устройство и бе доказано, че те действат превъзходно. Както съветският, така и американският екипаж, а също и групите специалисти на СССР и САЩ направиха всичко възможно за изпълнението на тази мисия. Сътрудничеството беше великолепно“.