site.btaПожелавам на всички жени движение и усещане за красота, казва майсторът на съвременни танцови изкуства Мириам Енгел

BOBSTH 14:02:31 08-03-2019
AM1402BO.005
изкуство - Мириам Енгел - интервю

Пожелавам на всички жени движение
и усещане за красота, казва майсторът
на съвременни танцови изкуства Мириам Енгел


София, 8 март /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Няма по-добро нещо, с което да отстояваш свободата, от танца, каза в интервю за БТА израелската танцьорка и майстор на съвременни танцови изкуства Мириам Енгел. Тя е в България до 10 март и в рамките на посещението си участва в откриването на израелската фотографска изложба "Какво се случва с правата на жените", която ще продължи до края на месеца в художествената галерия "Васка Емануилова", гр. София. Днес тя ще има изпълнение в столичната галерия.
Мириам Енгел се смята едновременно за израелка и за българка. Нейна баба е българската балерина Дора Мушанова, балетен педагог, пионер в областта на авангардния модерен танц и част от балета на Националната опера до 1988 г. По българска линия тя е и от габровския род Хаджиберови, чийто най-виден представител Иван Хаджиберов е наричан патриарх на българската индустрия.
Мириам Енгел е художествен директор на фестивала "Танцови серии" - театър "Мазия", Йерусалим и хореограф и главен танцьор в театър "Микро", Йерусалим. Тя е и художествен директор на "Анджела денс къмпани" в Израел и на неправителствената организация "Денс спейс Йерусалим" - хореограф, танцьор и главен балет майстор на съвременните танцови изкуства. Сред най-известните й творби са: "ЯДРО"; "Последната вечеря"; "Патладжан"; "Заминава"; "Саба"; "Йомуледет"; "Без ръце"; "Напарфюмирана, огорчена и сляпа"; "Стани и ходи". Носител е на наградата на Фондацията за култура "Шарет - Америка - Израел" за професионални танцьори.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Разкажете нещо повече за вас, вие сте с български корени?
Отговор: Това, с което най-много се гордея и е извън моето служебно CV е това, че съм майка. И това е прекрасно. Синът ми, когото обожавам, е вече на 4 години, казва се Ноам-Никола. Решихме да му дадем двойно име, тъй като Никола се е казвал братът на моята баба по българска линия. Тя не е имала деца и затова решихме така да продължим нещичко от нея. "Ноам" е типично еврейско, дори по-скоро библейско име и означава "мил, приятен, красив". Синът ми наистина е едно истинско ангелче, съответстващо на името си. И така, моят съпруг реши да наречем сина ни с двойното име Ноам-Никола, като по този начин запазим българската нишка и винаги оставаме свързани с България. Така нито ние, нито следващите поколения, в това число и синът ни, няма да забравят България, ще я знаят и помнят.
Аз самата съм родена в Израел, но съм от български произход. Майка ми е българска еврейка, родена в България, тя е дъщеря на известната Дора Мошанова, която е била балерина в операта. Баба ми се е смятала за авангардна личност в българското танцово изкуство по онова време, тъй като е въвеждала иновативни, модерни танцови похвати и техники в закостенелия за онези времена класически танц. Тя се е обучавала в "Палуке Шуле" - известно хореографско училище в Дрезден, в Германия. Тази школа се изучава в учебниците по хореография, а всъщност осъзнавам, че моята баба е част от тези учебници и то всичко това. За мен това е изключително вдъхновяващо. Вероятно съм наследила от баба си любовта и влечението към танца, и затова посветих моето участие по време на изложбата за правата на жените на нея. Винаги съм знаела за българския си произход, благодарение на майка ми, разбира се. Идвах в България много отдавна, още като дете, когато баба ми се спомина. Но това са детски спомени. България е била за мен далечна дестинация, нещо, за което знам, но до което не мога да се докосна. Майка ми се мести в Израел през 60-те години, когато самата тя е била едва на 18.
С появата на сина ми времето ми съвсем се ограничи от гледна точка на пътувания. Но от друга страна, колкото повече седя с него вкъщи осъзнавам, че човек винаги трябва да си знае корените и да остава свързан със семейството. Всеки уважаващ себе си човек е длъжен да знае родословното си дърво, корените си, произхода си. И така, завърнах се тук отново вече със съпруга ми, който е от Израел, но е белоруски евреин, мой колега, също танцьор. С него работим заедно, танцуваме заедно и това е прекрасно. И така, пристигнах в България вече като пораснало момиче, независима жена - първото ми идване бе с майка ми. Срещнах цялата си рода останала в България, и за мое учудване, имаме огромна рода и това ме прави много щастлива.

Въпрос: От кога се занимавате с танцово изкуство? Имала ли сте друга мечта като дете?
Отговор: Да, абсолютно вярно. Колкото и банално да звучи, но това беше детската ми мечта. Бях на 3 години, когато официално и осъзнато заявих на майка ми, че искам да танцувам. Казах дори, че искам да танцувам професионално. Как може тригодишно дете да каже тази дума не ми е ясно, вероятно съм я чула по време на разговорите ми с баба ми. Никой в семейството ми не се противи на моето желание, проблемът бе, че нямаше школи по танци за тригодишни и се наложи да ме "вмъкнат" в групата на по-големите от четири години и нагоре. И така, танцувам от тригодишна и за миг не съм си представяла живота без танца. Животът ми е танц. От 13-годишна възраст вече се занимавам наистина професионално с хореография и танцово изкуство. На 20 години вече започнах сериозната си кариера като професионална танцьорка и хореографка.

Въпрос: Какво ви дава танцът?
Отговор: Танцът ми дава възможност за изказ на моята същност. Посредством танца представям на хората коя съм, какво чувствам, какви са моите усещания за света и околната среда, за заобикалящата ни действителност. Танцът е моето перо, с което пиша, моята четка, с която рисувам, моят начин да се изказвам и да обяснявам нещата по най-разбираем начин. Танцът е езикът на моето общуване. Сега си говорим на английски, но аз бих могла да дам това интервю и да ви отговоря на въпросите с танц и съм убедена, че ще ме разберете. Танцът за мен е върхът, към който се стремя, планината, която винаги искам да изкача, но внимавам, защото колкото човек по-високо се изкачва, толкова повече го боли, когато пада! Затова стъпвам внимателно, без резки движения. Затова винаги се старая с танца да балансирам. Стремя се да превърна сцената в трибуна на баланс, мирен, спокоен диалог и място за общуване с хората.

Въпрос: Вие сте хореограф, танцьор и главен балетмайстор и майстор на съвременни танцови изкуства - коя от всички тези дейности ви е най-присърце?
Отговор: Много добър въпрос! Благодаря ви. Сега ме накарахте да се замисля сериозно, но докато съм в кондиция преди всичко ще се нарека танцьорка. И то не просто танцьорка, а танцьор със сърцето си, от дълбочината на душата си. Танцьор с всичките сетива! Но като танцьорка, аз винаги усещам, че творя и създавам. Затова на второ място бих се определила като творец и създател. Дори, ако танцувам с движенията на друг хореограф, те пак минават през филтъра на моето сърце и душа. А това, че съм главен балетмайстор и майстор на съвременни танцови изкуства и художествен директор на фестивала "Танцови серии" - театър "Мазия", Йерусалим и хореограф и главен танцьор в театър "Микро", Йерусалим са неща, които просто влизат в ежедневните ми служебни ангажименти и трябва да ги правя, те са моите служебни задължения, въпреки че някои от тези директорски постове много ме натоварват. Но какво да се прави?

Въпрос: Носител на наградата на Фондацията за култура "Шарет-Америка-Израел" за професионални танцьори. За какво ви бе присъдено това престижно отличие?
Отговор: Тази награда я получих за определен танцов спектакъл, който бе високо оценен.

Въпрос: Участвахте в изложба, посветена на правата на жените. Според Вас имат ли достатъчно права жените в Израел?
Отговор: Хубав въпрос. Израелското общество е много открито и гъвкаво в различните си аспекти. Много е модернизирано, опитващо се да изглежда "Уестърн", но от друга страна има и други специфични елементи, като ортодоксалните евреи, ултра-ортодоксалните евреи, имаме и мюсюлмани, и християни. Можем да кажем, че всички религии са събрани в Израел. И е трудно да се отговори еднозначно от името на всички жени как се чувстват и имат ли те права. Това е доста индивидуален въпрос.
Обществата са разделени и това разделение определя правата на жените. Може да видите по улиците момичета по къси шорти и потници, които спокойно се разхождат и нито са обект на нечие внимание, нито те се притесняват от това. Но има квартали, например, в Йерусалим, където не можете да се появите в този вид. Като цяло, ние споделяме този проблем както и навсякъде по света.
Правата на жените е глобален проблем в целия свят, не само в Израел. И може би отстрани изглежда, че всичко ни е наред, но ако вникнем дълбоко в проблематиката, в дълбочината на проблема, или надникнем през прозорците на домовете ще видим, че нещата не са толкова лъскави, както изглеждат. И тук е уместно да кажа, че в качеството си на директор и действащ хореограф и танцьор, като човек занимаващ се с танцово изкуство, което е по-присъщо и характерно за жените, бих искала да се боря посредством танца за тези права, да ги изразявам и показвам с танц. Въпреки всичките ми усилия, светът е мъжки и патриархатът преобладава във всичките сфери. В Израел, в моята страна, танцовото изкуство е присъщо повече на мъжете. Да, всички се борим за един по-добър живот, но за правата на жените има още много какво да се направи. Много работа предстои в тази насока, за да се изваят тези права като красива скулптура и да станат по-добри и приложими.

Въпрос: Жените в Израел задължително ходят в казармата. Според вас женска работа ли е жената да държи пушка и да е в редиците на армията?
Отговор: Мнението ми е разделено на две. Армията в Израел е нещо наистина задължително и необходимо. И предвид това, че в армията има жени, това дава като че ли една преднина на жените и ги поставя на равни начала с мъжете. Мисля, че това не е никак лошо. Жената показва, че е способна и в тази дейност. Да, може би не е много женствено да си облечена във военни панталони с оръжие в ръка, но това го налагат обстоятелствата. И като цяло, мисля, че е добре жената да е в армията. От една страна това учи на дисциплина и нови умения, от друга страна вдъхва на жените повече сила и вяра в себе си. По този начин жените биват оценявани по същата скала с мъжете. Армията закалява характера, учи как да си владееш и контролираш емоциите, едно типично женско качество, което често пречи в живота, армията възпитава, организира. Армията те учи как да използваш и упражняваш изцяло умствения си капацитет, ума, мисленето, в армейските действия е преди всичко. Армията дори подобрява интелекта. Така че, като цяло не виждам нищо лошо в това, жените да служат в армията. Но пък от друга страна, като майка, армията за мен е символ на война, на битки, на конфликти, на всички лоши неща, които те влекат след себе си. И жената в случая е в пълно противоречие с тези неща, ако говорим с душата и сърцето. Но предвид напрегнатата ситуация в Израел и региона армията е необходимост.

Въпрос: Говорят ли жените открито за проблемите си и отстояват ли правата си? Как преодоляват страха, срама и примиреността, за да преминат към протест и заявяване на позиция?
Отговор: Да, говори се. И бих искала да отбележа, че медиите имат доста позитивна намеса в проблема, тъй като огласяват нередностите и съответно помагат да се вземат мерки. И тук има пак процент относителност - едни жени разкриват проблемите си, дават им прозрачност, други се срамуват да говорят за това, че са бити и изнасилвани. Трети пък ги е страх от последствията, ако проговорят. Израел е едно отворено общество, което се стреми към все повече напредък в социалната сфера. Така че, се надявам, за тези проблеми да се говори все по-открито и да може гласът на жените да бъде чут навсякъде.

Въпрос: Изложбата, в която участвате с изкуството на танца, е в контекста на Международния ден на жената 8 март и е организирана около проблема за правата на жените в съвременните общества. Как Вие, посредством танца изразявате своята свобода? Как танцовото изкуство може да помогне в отстояване на тези права?
Отговор: Няма по-добро нещо, с което да отстояваш свободата, от танца! Езикът на тялото ви пренася във вътрешността на душата. Танцът ме прави свободна и ми дава свободата да покажа на другите как да постигнат тази свобода. Танцът е точният начин да се разкаже какво чувства една жена, какво иска, какво желае, какви са нейните права. Танцът е миналото, настоящето и бъдещето. Посредством танца можеш да разкриеш не само себе си, но и да научиш другите на много неща. Танцът е разказвач на истории. Танцът е начин на поднасяне на цветя. Посредством танца можете да разкажете кой сте, каква е вашата идентичност, към коя история принадлежите, а всичко това означава свобода с всичките предизвикателства, които крие.
Относно как се борим с танц за отстояване на правата на жените, мога да ви споделя, че в Йерусалим много се танцува. Напоследък се организират специфични прояви и събития, по време на които се танцува по улиците. Привличаме все повече и повече жени да взимат участие в тези прояви и да танцуват по улиците. Страхотно е, наистина! По този начин привличаме всички - и ортодоксалните, и представителите на други религии, за да се докоснат до естетиката и красотата на танца, до възможностите на женското тяло проявени чрез танца. Няма нещо по-красиво от това да видите как жените танцуват по улиците изразявайки свободно себе си. Това е изключително силно послание!

Въпрос: Празнуват ли в Израел 8 март? Как го празнуват?
Отговор: В Израел има много различни религии и хора, дошли от различни държави, така че някои общности празнуват 8 март, така както са го празнували някога в страните, от които са дошли. При нас обаче имаме Ден на жената и майката, който е по-скоро семеен празник. Дори в Израел се шегуват, че празникът трябва да си е само на жените, а пак се е превърнал в семеен. Но, който и празник да празнувате, същността му е - да се покаже уважението и любовта към жената, към майката. Хората излизат на различни прояви, посещават събития и концерти свързани с празника, ходят на ресторанти.

Въпрос: Вие ще останете в България до 10 март, за да проведете майсторски класове в балет Арабеск. Какво от вашия опит ще предадете в тези майсторски класове?
Отговор: Добър въпрос, защото за един-два часа можеш да дадеш много, но те на са достатъчни, разбира се. Преди всичко бих искала да им предам вкуса на моя персонален език на изразяване посредством движенията на тялото. Като хореограф, ще се постарая да предам специфичните нюанси на танца. Бих искала да ги науча на свободата на танца, а израелските танци са известни със своите мотиви и красотата на движенията, със свободата на изразяване. Това са едни гъвкави и много вълнуващи движения, които обхващат цялото пространство наоколо и дават възможност на всеки един да изрази себе си. Искам в мастер-класовете си да покажа как да разкрият душата си и да се обърнат към космоса, да почувстват въздуха, до който се докосват. В такива моменти се чувствам като Посланик на израелския танц.

Въпрос: Какво ще пожелаете на всички жени по света в това число и на българките за 8 март?
Отговор: Пожелавам на всички жени, да остават преди всичко дами. Пожелавам движение във всичките му аспекти! Движението е живот, но се движете с душата напред. Не спирайте да се движите напред към вашите стремежи и желания, към вашите мечти, към вашата истина и вяра. Не бъдете повърхности, гмурнете се дълбоко в себе си и осъзнайте кои сте и какво заслужавате, защото това е важно за всяка една жена. Пожелавам на всички момичета, жени и дами - движение и усещане за красота!/АМ/