"Индия е на Луната", обяви космическата агенция на страната на 23 август т.г., когато спускаемият модул от мисията "Чандраян-3" се приземи до неизследваната област на Южния полюс на естествения спътник на Земята. Така тя стана първата държава, стъпила в този район и четвъртата в света, достигнала успешно Луната след САЩ, СССР и Китай. Смята се, че лунният Южен полюс може да има жизненоважни запаси от замръзнала вода и ценни елементи.
През отминаващата 2023 г. Индия написа много важна част от историята на космическата си програма, сбъдвайки лунната си мечта. Освен това страната изстреля и космически апарат, чиято задача е да изследва Слънцето. Мисията "Адитя-L1" има за цел да проучи слънчевия вятър, който достига и до Земята, като може да предизвика смущения в комуникациите. Очаква се апаратът да достигне точката на Лагранж L1, от която ще наблюдава Слънцето, до 7 януари 2024 г.
Индия реализира лунния си успех дни след като руската мисия "Луна 25" до естествения спътник на Земята претърпя пълен провал въпреки заявените първоначално сериозни амбиции. Това даде силен тласък на космическите планове на Индия, която има намерение да изпрати свой астронавт на Луната до 2040 г. Мисии до Южния полюс на Луната са планирали и САЩ, и Китай.
В началото на септември Япония изстреля своя т.нар. "лунен снайпер". Апаратът SLIM е планирано да се приземи на повърхността на Луната след средата на януари 2024 г. Ако това се случи, то Япония ще стане петата нация, успешно спуснала апарат там.
Пилотирани мисии до естествения спътник на Земята пък подготвят САЩ и Китай. През април НАСА обяви и астронавтите, които ще поеме към Луната до края на 2024 г. в рамките на програмата "Артемис" ("Артемида"), чиято амбиция е САЩ отново да се върнат там след "Аполо". Екипажът, състоящ се от една жена и три мъже, няма да кацне или да навлезе в лунна орбита, а ще премине край Луната - прелюдия към кацане на естествения спътник на нашата планета от други двама астронавти. Това обаче се очаква да стане към края на 2025 г.
Китай има намерение да осъществи пилотиран лунен полет до 2030 г.
"Тази година НАСА продължи да прави невъзможното възможно", обобщи ръководителят Бил Нелсън, цитиран на сайта на американската космическа агенция. "Стартирахме мисии, които помагат да се разкажат най-старите истории на нашата Слънчева система; продължихме да изпращаме безопасно астронавти до Международната космическа станция…; нашите земни спътници предоставят важни данни за климата…; развиваме търговски и международни партньорства, докато се отправяме обратно към Луната и към Марс", отбелязва той.
Сред партньорите на НАСА е и България, която се присъедини към Споразуменията "Артемида" в началото на ноември, като стана 32-рата държава, ратифицирала ги. Те целят задълбочаване на международното сътрудничество в мирното използване на космическото пространство. "Присъединяването към Споразуменията "Артемида" е исторически момент за България", заяви министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева в централата на НАСА във Вашингтон, където се състоя церемонията.
Космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб", който е съвместен проект с Европейската и Канадската космически агенции, през 2023 г. продължи да разгадава тайните на Вселената, пазени 13,8 млрд. години. Благодарение на свръхтехнологичния апарат учените надникват в "сърцето" на Млечния път, за да научат още за еволюцията на галактиките и процесите на звездообразуване. Сред тазгодишните открития на "Джеймс Уеб" са екзопланета с потенциални условия за живот; най-старата черна дупка, образувана само 470 милиона години след Големия взрив; десет галактики, подредени в нишка. Апаратът отбелязва първата си година на космически фотографии с изключително близка снимка от момента на раждане на десетки звезди - невероятният кадър показва 50 новородени звезди в облачен комплекс на разстояние 390 светлинни години от Земята.
Астероидите също са във фокуса на НАСА, която отбеляза своя 65-и юбилей тази година. През октомври космическата агенция на САЩ изстреля апарата "Психея" към едноименния астероид, който никога досега не е бил изследван отблизо. Богатият на метали обект се намира в главния астероиден пояс между орбитите на Марс и Юпитер. Очаква се апаратът да достигне целта си през лятото на 2029 г.
Малко преди да отпътува "Психея", НАСА получи най-голямата проба от материал, събран досега от повърхността на астероид. Мисията "ОСИРИС-РЕКС" взе проба от небесния обект Бену през 2020 г. и тя беше доставена на Земята в края на септември. Първоначалните анализи показаха, че съдържа вода и въглерод, както се надяваха учените. Данните ще позволят да се разберат по-добре устройството на Слънчевата система и начинът, по който Земята е станала обитаема.
Европейската космическа агенция (ЕКА) пък започна през 2023 г. да реализира проекта си за изследване на планетата Юпитер и нейните луни в търсене на извънземни подходящи за живот условия. През април беше изстреляна сондата "Джус", която се очаква да достигне целта си през 2031 г.
През юли беше изстреляна и европейската космическа сонда "Евклид", чиято задача е хвърли светлина върху една от най-големите загадки за науката - тъмната материя и тъмната енергия, които съставляват 95 процента от Вселената, но за които почти нищо не се знае. Проектът е съвместен на ЕКА и НАСА.
И космическият туризъм направи поредна стъпка напред през 2023 г. Първите туристи на компанията "Върджин Галактик" осъществиха дълго отлаганото пътуване към ръба на космоса. Над 800 души са в списъка на чакащите да полетят, а цената на билета за пътешествието е около 450 хил. щатски долара.
В началото на този месец НАСА отбеляза 25-годишния юбилей от старта на функционирането на Международната космическа станция (МКС). Тя е съвместен проект на космическите агенции на САЩ, Русия, Канада, Япония, Европа. МКС непрекъснато се разраства, вече има 16 модула, в момента е с размерите на футболно игрище. Планирано е да работи поне до края на десетилетието, след което може да се предприеме контролирано потапяне в Тихия океан. В момента на борда й се намират седем мъже и жени от САЩ, Дания, Япония и Русия.
Китай, чиято орбиталната си станция "Тянгун" ("Небесен дворец") беше завършена през ноември м.г., обяви, че планира да я разшири с още три модула в следващите години и така те ще станат шест. Идеята е тя да бъде алтернатива на МКС.
/ХТ/
news.modal.text
