site.btaХайоне Камборда е първата режисьорка от Испания, чийто филм печели голямата награда на кинофестивала в Сан Себастиан

За "Ръженият рог" ( "O corno" /"The Rye Horn") режисьорката Хайоне Камборда спечели наградата "Златна раковина" за най-добър филм на завършилия преди дни 71-ви кинофестивал в Сан Себастиан. 

Тя триумфира в родния си град и стана първата испанска режисьорка, отличена с този приз в историята на форума, провеждан от 1953 г. Дванадесет нейни сънародници са печелили "Златна раковина" през годините, но нито веднъж досега представителка на нежния пол от страната домакин на фестивала не бе докосвала приз, отбелязват испански медии. "Ръженият рог" е и първият испански филм, отличен с наградата в Сан Себастиан, който не е на кастилски, а на галисийки език. 

"Чувствам се поласкана да бъда наградена ... А на този фестивал видяхме филми от много различни жанрове и с различна чувствителност - една истинска Вавилонска кула, от която можем да погледнем на света … разнообразието ни дава повече свобода… Искам да споделя тази награда с всички жени режисьори, които тепърва предстои да се появят и които ще бъдат вдъхновение на тези след тях", каза Каборда при получаването на отличието. Тя благодари на актьорския състав и на целия екип, с който е направила филма, както и на всички, подкрепили реализацията му, тъй като "не е лесно да се финансира подобен арт проект". 

Продуцент на "Ръженият рог" е Мария Самора - жената, която стои зад "Лято 1993" и "Алкарас" (отличен със "Златна мечка" на кинофестивала в Берлин през 2022 г.) на режисьорката Карла Симон. Двете продукции бяха испанските кандидати за награда "Оскар" за най-добър чуждестранен филм съответно през 2018 г. и 2023 г. 

"Ръженият рог" връща зрителя в началото на 70-те години в Испания. Действието се развива между автономната област Галисия и Португалия, разказвайки историята на Мария, която събира миди и същевременно е акушерка. Тя помага на жени да родят, но и да направят аборт. След трагедия, която се случва, акушерката е принудена да избяга в Португалия по маршрут, използван от контрабандисти. 

Това е вторият филм на 40-годишната Хайоне Камборда, която дебютира в голямото кино през 2019 г.

Дъщеря на перуански лекар и каталунка, живееща в Сан Себастиан, тя не е и сънувала, че ще стане първата испански режисьорка, която ще вдигне в ръцете си "Златна раковина". "Родена съм и израснах в Сан Себастиан до 18-годишна възраст, когато заминах да уча в чужбина", разказва Камборда през изданието "Корео". Родителите й ходели всеки петък да гледат филм в местното кино "Астория", а по време на фестивала майка й отделяла време, за да види три филма всеки ден. "От малка ходех с тях и започнах да откривам филми... Спомням си онова усещане, че виждам нещо различно".

Хайоне Камборда е изучавала тънкостите на кино изкуството в Мюнхен и Прага. След няколко експериментални късометражни филма ("Wild Mane Crop", "Nimbos"), пълнометражният ѝ дебют "Арима" получава наградата "New Waves" на Европейския филмов фестивал в Севиля през 2019 г. Продукцията обаче не успява да набере популярност. Според испанските медии излизането му съвпада с началото на пандемията от КОВИД-19, която се оказва пречка за популяризирането на заглавието. 

Вторият филм на Камборда "Ръженият рог" обаче жъне успехи. За първи път той беше показан на зрителите по време на кинофестивала в Торонто, който се проведе от 7 до 17 септември, последва и представянето в Сан Себастиан. "Тук е моята родина и за мен е много важно да обединя тези два свята - Галисия и Страната на баските, тъй като това са две територии, които са наистина важни в живота ми", казва Камборда. 

Тя е родена в Сан Себастиан, но от петнадесет години живее в Сантяго де Кампостела "заради любовта", както споделя тя. "Пристигнах в Галисия и се влюбих в земята и хората ѝ. И останах".

Хайне Камборда вече планира нов филм. "Интересува ме ангажираното кино, свързано с живота… Филми със собствена марка и темпо, с жени в главните роли", казва тя пред изданието "Варайъти". И допълва, че за нея "киното е нещо жизненоважно, което използвам, за да изследвам несигурността по интуитивен, поетичен и артистичен начин, но също и удоволствие: образите се излюпват първо в главата ти, после на хартия и накрая на екрана, придобивайки значения, които надхвърлят това, което можеш да изразиш с думи".