site.btaНа днешната дата през 2009 г. нестинарството влиза в списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство

На 30 септември 2009 г. нестинарството влиза в списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство. Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство е приета през 2003 г. на 32-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО в Париж. Според определението в конвенцията, публикувана на сайта на ЮНЕСКО,  "нематериално културно наследство" са обичаите, формите на представяне и изразяване, знанията и уменията, а така също и свързаните с тях инструменти, предмети артефакти и културни пространства, признати от общностите, групите, а в някои случаи отделните лица като част от тяхното културно наследство. 

Ето какво съобщава БТА на 30 септември 2009 г.:

Париж, 30 септември 2009 г. /БТА/

Нестинарството бе вписано днес в Представителния списък на ЮНЕСКО с нематериалното културно наследство на човечеството, съобщи за БТА Министерството на външните работи. Това бе обявено по време на 4-та редовна сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното  културно наследство в Абу Даби, Обединени арабски емирства. Целта е максималното съхранение и предаване на тази хилядолетна традиция на следващите поколения.

Нематериалното наследство, което понякога е застрашено от изчезване, обхваща практики, познания и умения, признати от общности като част от културното наследство. То се изразява в традиции, занаяти, спектакли, социални практики, ритуали и празнични събития. Според ЮНЕСКО списъкът за нематериалното наследство допълва тези за световното наследство, които включват стотици природни и културни обекти.

Вписването на нестинарството като втори български шедьовър след "Бистришките баби" (2005 г.) в Представителния списък с нематериалното културно наследство е поредният голям успех на България в ЮНЕСКО. Това е несъмнено признание за страната ни, която през последните години се очерта като лидер в опазването на богатото нематериалното културно наследство на човечеството като непресъхващ извор на световното културно многообразие. 
Със специалния проект "Нестинарството - послания от миналото" в Абу Даби бе представена древната българска ритуална практика на изпълнение на обреден танц върху жарава в деня на Св. св. Константин и Елена, запазена до наши дни в село Българи в региона на Странджа планина. 

Тангото, което е с аржентински и уругвайски произход, но днес се танцува в целия свят, също бе включено в списъка на ЮНЕСКО за световното нематериално културно наследство на среща в Абу Даби, съобщиха Франс прес и ДПА...

...В списъка на ЮНЕСКО за световното нематериално културно наследство фигурират също карнавалът в Оруро, Боливия, рисунките върху пясък във Вануату, театърът Ногаку в Япония, песните пансори в Южна Корея, кралският балет на Камбоджа, културното пространство на естонския остров Кихну и сицилианският куклен театър Опера деи пупи. 

За нестинарството и вярванията, свързани с него, се разказва в материал в БТА, публикуван на 21 май 2011 г. под заглавие „Нестинари играят върху жарава на църковния празник на Светите равноапостоли Константин и Елена“: 

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена. 

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".
Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.  

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата. На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда.  Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Свети Константин и Елена.  
В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.  

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан...   

В Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО са, освен нестинарството, и обичаят “Сурва”, Бистришките баби, Съборът на народното творчество в Копривщица.