site.btaДобромир Добрев: Всичко на платната ми е първична неполирана емоция

BOBSTH 14:29:01 26-06-2018
AM1426BO.004
художник - изложба - Добромир Добрев - интервю

Добромир Добрев: Всичко
на платната ми е първична
неполирана емоция


София, 26 юни /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Все повече се взирам в "другите", които все повече и повече намаляват, за съжаление. Всичко на платната ми е първична неполирана емоция, разказа в интервю за БТА Добромир Добрев, който снощи откри в столицата първата си самостоятелна изложба "ДругиТе".
Експозицията му включва около 30 маслени платна, предимно портрети. Авторът изследва образа на жената от различни етноси. Интерес за него представляват екзотичните, малки племена, запазили и до днес своята автентична култура и начин на живот. Изследва различни душевни състояния, движението на човешкото тяло, танцът, както и отправя нетрадиционен поглед към изобразявания обект.
Добромир Добрев, който е музикант по образование, отбеляза, че се чувства в свои води и в музиката, и в рисуването. "Възприемам се в свои води, а как изглеждам отстрани - като делфин или като удавник - това не знам", каза той. Рисуването просто се превърна в една друга частица от мен, от която се нуждая, друго преживяване, друга емоция, поясни Добрев. Той допълни, че има една основна мечта - бурите в душата му да утихнат. На хората пожелава любов и духовен мир. Ако имат тези две неща всичко друго се нарежда, каза художникът-музикант.
Добромир Добрев е роден на 5 юни 1970 г. в гр. Шабла. Артист, отдаден на изкуството, независимо дали е музика или рисуване. Още от дете се занимава с музика - от 7-годишен свири на пиaно, а на 13 години вече е вокалист към групата на баща си, който също е музикант. Приет е във Варненското музикално училище и завършва със специалност пиано, учи в Музикалната академия и се дипломира със специалност пеене. През първата година от обучението си в Консерваторията се запознава с китариста Петър Главанов и се включва към рокгрупата "Огнен Звук'' като вокалист и фронтмен. През 1991 г. групата е поканена да свири в най-известните рокклубове на Лос Анжелис. След разпада й в Америка, Добромир започва да се изявява като пианист, певец и шоуартист в Мароко, Норвегия, Щвеция, Холандия, Финландия и др. През 2015 г. спира да пътува, за да бъде близо до семейството си. В този период се ражда първата му картина и оттогава рисуването е неразделна част от ежедневието му.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Добрев, Вие сте отдаден на изкуството, независимо дали е музика или рисуване. И все пак в кое от изкуствата се чувствате в свои води?
Отговор: От дете съм отдаден изцяло на музиката - това ми е професия, това ми е хоби, ежедневие - всичко. Рисувам интензивно от 3-4 години, никога преди това не съм се занимавал задълбочено с рисуване, освен в детските си години, като всяко дете в училище. А, дали се чувствам в свои води? Да чувствам се така и в музиката, и в рисуването, иначе няма да го правя. Възприемам се в свои води, а как изглеждам отстрани - като делфин или като удавник - това не знам.

Въпрос: Вие сте пианист, от малък сте приятел с пианото. Как стана така, че изневерихте на клавишите с четката?
Отговор: Рисуването просто се превърна в една друга частица от мен, от която се нуждая, друго преживяване, друга емоция, но не става дума за "изневяра".

Въпрос: Кога за пръв път усетихте желание да докоснете платното? Кога се роди първата Ви картина?
Отговор: В интерес на истината, никога не ми се е появявало желание да "докосвам" платното. Просто се случи така, че мой много добър приятел (син на изключителен художник), ми се обади един ден и ми каза, че баща му приключва с кариерата си на художник и желае да ми подари платна, четки, бои и т.н., понеже беше видял една моя рисунка върху блоков лист и му е направила впечатление. Така започна всичко. Гледах празните платна и започнах - преди 3 или 4 години - тогава нарисувах първата си картина.

Въпрос: Разведохте ли се окончателно с музиката или тя ще ви е акомпанимент на художествените творби?
Отговор: Това е все едно да се разведа с въздуха, който дишам.

Въпрос: Работил сте в много страни по света, но през 2015 година спирате да пътувате. Защо?
Отговор: Една от причините да спра да пътувам (незнам дали е окончателно или временно) е операция на гласните гънки и нуждата от време за възстановяване, а другата по-важна според мен, че имах нужда да съм до прекрасното ми семейство, а точно тогава (преди 3 години), малката ми дъщеря започна 1-ви клас.

Въпрос: Какво ви подтикна към изложбата "ДругиТЕ"? И какво се крие в заглавието на дебютния Ви бенефис?
Отговор: В това съвремие на ултраглобализъм, когато хората започват да приличат на героите от един видеоклип на Pink Floid (няма смисъл да казвам за клипа на кое парче става въпрос), все повече се взирам в "другите", които все повече и повече намаляват, за съжаление.

Въпрос: Колко платна представяте? Какви технологии използвате?
Отговор: Около 30 платна - 29, ако трябва да бъда точен. Технологии - платно и бои. Трудно ми е да говоря толкова професионално, все пак рисувам от "вчера".

Въпрос: Правите акцент на образа на жената от различни етноси. Какво Ви привлече в тази тематика?
Отговор: Магията.

Въпрос: Кое все пак преобладава в творбите Ви - екзотиката, автентичните култури или различни душевни състояния, движението на човешкото тяло, танцът?
Отговор: Всичко, което изброихте, представлява голям интерес за мен и във всяка картина има частица от всяко едно от изброените.

Въпрос: Родом сте от Шабла, живеете във Варна. Къде остана морето? В нотите или ще усетим морския бриз и в картините?
Отговор: Незнам защо, но не съм се замислял, надявам се да имам време да опозная и пресъздам огромното, необятно и непостоянно море.

Въпрос: Кое все още не сте изобразил на платно, а Ви се иска?
Отговор: Та аз сега започвам, даже все още не съм започнал да се обучавам, всичко на платната е първична неполирана емоция. Имам чувството, че все още нищо не съм изобразил.

Въпрос: Имате ли мечта, която все още преследвате?
Отговор: Всъщност, имам една основна. Мечтая си бурите в душата ми да утихнат.

Въпрос: Вашите творчески планове след изложбата?
Отговор: Нямам такива. Все още не, но това не значи, че в следващите часове, а дори и минути, няма да се появят такива.

Въпрос: В това прозаично ежедневие, изпълнено със сива графика, какво бихте пожелали на хората?
Отговор: Любов и духовен мир. Ако имат тези две неща всичко друго се нарежда. /АМ/