site.btaРодената в Кнежа художничка Лидия Шиндлер рисува акрилна живопис със структури в Германия

Лидия Шиндлер е родена през 1961 г. в град Кнежа, България. Учи в Националната художествена академия в София и е магистър при проф. Марин Върбанов. Работи като преподавател в Професионална гимназия за приложни изкуства в гр. Смолян, България, след което е и директор в същото училище. От преместването си в Германия през 1996 г. работи като художник на свободна практика в град Айзенах и е доцент във висшето народно училище в града. Учи антики, квалифицира се като туристически гид, участва в множество групови и индивидуални изложби и публикации. Участва в първи том на книгата WOMEN in ART - за големите жени художници от средновековието до наши дни. Член е на Съюза на Тюрингските художници и на Съюза на художниците на Германия. 

Лидия основава и открива през 2018 г. своята арт галерия „LIDIJA“, която се намира на улица Lutherstrasse 39 в град Айзенах, Германия, между музеите на световния композитор и органист Йохан Себастиан Бах и реформатора Мартин Лутер. Тук тя работи и предлага своите картини на широката публика.

Следва пълен текст на интервюто:

Лидия, имате звание „Графиня", разкажете ни как се случи това?

- Беше отдавна, през далечната 2007-2008 година. Още тогава бях започнала да работя като реставратор. Тъкмо бях завършила двегодишното обучение по антиквариат в Дармщат, Германия. Интересувах се от старинни предмети и постройки, и заради това, че живеехме в една тристагодишна къща. Участвах в проект за реконструиране на дворец, намиращ се в нашата провинция, в околностите на градчето Берга на реката Бели Елстер.

Дворецът (Schloss Berga) е познат под името Двореца „Драйфелс" (Schloss Dryfels). Това е един комплекс от много постройки с различно предназначение. Първите са били построени още през 12 век, замислени като рицарски чифлик. Към тях принадлежат и земите наоколо - общо 239 хектара. През 1945 година дворецът бива отнет насилствено от собствениците му и превърнат в свинарник.

През 1994 година пожар унищожава покрива на голямата дворцова постройка, строена през 1740 година. По мащабността на двореца се разбираше, че предстои дългогодишна реставраторска работа. Нашата къща също е строена по това време и аз с удоволствие работех по проекта, защото откривах познати архитектурни елементи и детайли, все едно си бях у дома. Вложих много доброволчески труд и финансови средстава в проекта. За този ангажимент получих правото да нося името графиня фон Берга.

Получих удостоверение, издадено от граф фон Ройт. Написано е в един старовременен стил на изразяване, който в днешно време звучи странно. Тъй като имам правото да нося към името ми тази титла, ми беше издаден и един документ, с който да удостоверявам самоличността си пред властите.

Къщата, в която живеете, има интересна история. Бихте ли ни казала какво щеше да сподели с нас самата къща, ако можеше да говори?

- Тя би Ви разказала за интересни събития, станали в рамките на градските стени. Все пак е една от най-старите къщи в старинния център. Основната сграда е строена през 17 век на мястото на сграда от 15-16 век. Този строеж се осъществява след разразилия се през 1638 г. градски пожар.

Задната част на къщата и стълбището са оригинални, останали от 1618 г. Те от своя страна са били строени върху една още по-стара постройка с подземна част, датираща от осми век, която е била винарска изба на монаси. Къщата е изцяло от глина и дърво, а мазето - от сводесто наредени камъни с червеникав цвят. Може би заради този начин на строеж тя остава здрава, въпреки двете световни войни и разрушенията наоколо.

Къщата би Ви разказала още за Мартин Лутер, който като ученик в латинско училище в Айзенах е пял по улиците на града пред къщите на заможни семейства. А кой знае - може да е пял и тук, пред нея и тя е слушала гласа му. Казват, че е пеел много хубаво и е имал приятен глас. Живял е на същата улица, само 50 крачки по-надолу, в дома на семейство Кота.

Къщата би ви разказала и за друг един велик син на Айзенах - композитора Йохан Себастиян Бах. Той е роден срещу нас и ако имахме машината, която връща времето назад, и ако къщата ни би могла да говори, бихме видели как той играе на „топчета“ в двора заедно с децата на тогавашните господари на тази къща.

Фрагменти от музика на Бах звучат адаптирани като тонове за звънене на мобилни телефони, във видео игри, както и в множество реклами, има ли фрагменти във Вашето творчество, които отразяват барока и в днешния модерен свят?

- Някои от моите картини са нарисувани по църковни кантати написани от Йохан Себастиян Бах. Той често е писал музиката си по цитати от Мартин Лутер или по псалми от Библията.

Мартин Лутер превежда Библията на говорим немски език, коя според Вас е Библията за един художник и на какъв език бихте я превела?

 - Има много издания на Библията в картини за деца и за възрастни. Има Библия с картини на Марк Шагал или тази на Вили Видман. Вили Видман е нарисувал цялата човешка история от сътворението на света до апокалипсиса на Св. Йоан в 3333 отделни картини с размер 30 на 30 см. Залепени, тези картини дават една дължина от 1,17 км. Рисувани 16 години, от 1984 г. до 2000 г., това е най-дългата Библия в света и за мен е най-интересната, която досега съм виждала. Аз не бих превела една художествена Библия с думи на друг език, защото изобразителното изкуство има свой език и може по други начини да „говори". Например чрез въображение, внушение на идеи, емоционално въздействие.

Айзенах е град в германската провинция Тюрингия, близо до планината Тюрингер Валд. В него се намира замъкът Вартбург, от който идва и името на марката леки автомобили Вартбург. Ако трябва да нарисувате автомобил в гората, какви биха били основните цветове? А бихте ли нарисувала Трабант?

- Гората при нас е сочно зелена, бих използвала този цвят. А колата бих нарисувала в оранжево. Това е първото, което ми хрумна. Имам един съсед, той си е реставрирал стария Вартбург и минава всеки ден с него покрай галерията ми, така че този цвят ми е станал нещо като символ за колите Вартбург.

На 3 април тази година участвахте с картината си „Аврора“ в тематичната изложба „Зелена черта“ на членовете на Съюза на тюрингските художници. Коя според Вас е „зелената черта“, която българите като народ не бива да прекрачват?

- Веднага си мисля за българската гора. В българския език тя е от женски род - майка и закрилница, както се пее в народните песни. Тази година през юни успях да я видя отгоре, от самолета, и бях възхитена. Никога не съм виждала България толкова зелена. Никой народ не бива да изсича и да изгуби това богатство.

„Възел на живота“ е името на картина от същия цикъл на Ваши произведения с акрил върху хартия. Какъв възел и защо е хубаво един българин в Айзенах да затегне или да развърже?

- Цикълът от картини „Възли на живота" се роди на един гръцки остров. Като гледах как завързаните на пристанището лодки се люлеят от водните течения, като че ли са живи, и се движат, ми хрумна идеята, че много от нас, хората, се намираме в подобно състояние - мислим си, че сме живи и свободни, а всъщност сме вързани от страстите си - някои са вързани от парите, други са завързани за имотите си или от страстта да спорят.  И в моите картини е така, всеки според личната си ситуация може да разпознае себе си в тези картини.

Разкажете ни за любим момент, докато сте учила в Националната художествена академия в София.

- Имаше много хубави моменти, особено бригадите в кюстендилските села.

Учила сте специалност „Антики“ в Дармщат, Германия. Какво в антиките ги прави толкова ценни и уникални? 

- Античните предмети са ценни с това, че дават информация не само за някогашния начин на живот и бит, но и безценна информация за много художествени занаяти, повечето от които сега се практикуват само от реставратори на мебели, реставратори на картини или на книги. Възхищавам се от майсторството на хората от онези епохи, тяхната сръчност и естетичен вкус, от стремежа им да украсят с резба или инкрустация и най-малката кутийка.

Къде в Германия бихте ни завела на туристическа обиколка и защо?

- Въпрос на предпочитания, но аз бих Ви завела в музея на Бах - първият в света. Там има много богата колекция от старинни музикални инструменти и документи, свързани с неговата музикална дейност. Разбира се, там може да се чуе Бахова музика и не на последно място, човек може да се поразходи сред добре поддържаната градина или да изпие чаша кафе в кафенето „Кантата". Известно е, че Бах е обожавал пиенето на кафе.

Разкажете ни повече за платното, което рисувате в момента.

- В момента рисувам „Четирите годишни времена" по Вивалди - 2:1,50 м. и едно по-малко платно по кантатата на Бах - „Аз викам към теб, Исусе Христе". И двете още не са готови, експериментирам нова техника - акрилна живопис със структури.

Какво бихте пожелали на българите по света?

- Божието благословение.

Повече информация за творбите на Лидия Шиндлер може да видите тук: https://lydia-schindler-eisenach.de/.