site.btaХудожничката Радостина Доганова представи своя изложба в словашкото консулство в Брюксел

Българската художничка Радостина Доганова представи изложбата си „Вълни“ в Генералното консулство на Република Словакия в Брюксел. Събитието е част от програмата на словшкото консулство за творчески резиденции на словашки артисти в Брюксел и може да се разгледа в сградата на консулството до края месец юли, съобщи за рубриката БГ Свят на БТА Георги Вутов, сътрудник в българското посолство в Брюксел. Изложбата събра както словаци, така и българи, сред които и посланика на България в Белгия и Люксембург Пламен Бончев.

Колекцията „Вълни“ е създадена в по-голямата си част по време на социалния локдаун, наложен от КОВИД пандемията. Платната черпят вдъхновение от мощта на река Дунав и на водата като цяло. С водата Доганова е свързана още от самото ѝ пристигане в Словакия, където живее в непосредствена близост до река Дунав. Тази връзка може да се проследи и до нейните корени в България.

Радостина Доганова е родена в Добрич. Завършва Художествената гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а след това следва живопис в Художествената академия в София. От двайсет години живее и твори в Братислава, където завършва и Академията за изобразителни изкуства и дизайн. Има реализирани множество самостоятелни изложби в Словакия, у нас и в редица други страни. Нейни произведения се намират в частни колекции в Братислава, Мюнхен, Виена, Париж, Лондон, Любляна, както и в Националната художествена галерия в София и Художествения фонд на Министерството на външните работи на България. 

Радостина Доганова участва и на българската културна сцена със самостоятелни изложби и като куратор на колективни изложби. От 2021 година ръководи дейността на галерия „Station Contemporary Art Gallery“  в Братислава, където освен съвременни словашки художници представя и български творци.

Ето какво разказа Радостина Доганова пред Георги Вутов и БТА: 

Настоящата ѝ изложба е озаглавена „Вълни“. Тя засяга теми като похода на времето и движението. В нея има вложено силно чувство на надежда. Коя е нишката, която обединява всичко това?

Основната нишка в творчеството на художника може би е самият негов житейски път – къде се ражда, къде живее, къде твори. Аз съм свързана с водата още от самото ми пристигане в Словакия, където живея вече 20 години. Живея непосредствено до р. Дунав. Същевременно и в България съм не по-малко свързана, тъй като съм родена в Добруджа, съвсем близо до северното крайбрежие. По съвсем естествен път, водата и вълните се обявиха като непрекъснат сюжет през последните години, които се появяват периодично в творчеството ми. В последствие идват други теми, след което отново се връщам към водата.

В темата за водата и нейната сила, в енергията, която носи в себе си, в течението на реката, в силата на морето и неговите незнайни дълбочини намирам една скрита емоция. Опитвам се да я пресъздам върху платното като жива динамична структура от линии и щрихи, които наподобяват движението на вълните.

Една част от тези картини е създадена в годините на социална изолация [по време на пандемията от КОВИД-19, бел. ред.], през които имах възможност да се концентрирам върху тази тема – реката, която тече покрай нашия дом и новата, чиста енергия на тази силна струя вода, която преминава с надеждата че това, от което се страхуваме ще отмине и ще дойдат нови, по-добри времена.

Нещата са човешки.

Разкажете ни как творите, откъде черпите вдъхнивение?

Моите картини, начинът, по който виждам и пресъздавам, се вдъхновяват основно от природата. За мен основа е природният пейзаж или да го наречем – видяното в природата. Може да не е цял пейзаж, а някакъва част от него, или част от природен обект. 

Защо? Харесва ми, че мога да разработя природния сюжет в по-абстрактна форма, което се оказа в основата на усещането ми за живопис. Мога да си позволя с по-голяма свобода да нанасям боята върху платното, без да изграждам детайлно конкретни форми и силуети.

Обичам да работя с платното като един цялостен обект в пространството. Имам усещането, че самото платно, самият четириъгълник трябва да въздейства с определана вибрация в пространството и когато постигна това, смятам картината за завършена. Понякога това може да трае и две-три години, понякога го постигам за много по-кратко, седмица или месец.

Вие ръководите дейността на галерия за съвременно изкуство в Братислава. Разкажете ни за нея. Кога я открихте? Какво изкуство представяте в нея?

Галерията се казва Station Contemporary Art Gallery, избрахме това име, тъй като се намира в близост до железопътната гара. Същевременно приехме думата „гара/ station“ като метафора на местата и пътищата, спирките в човешкия живот, с убеждението че галерията ни ще се превърне в любимо място за срещи на съвременни артисти.

По отношение на изкуството, което показваме, няма ограничения засега, но предимно представяме живопис и графика. В потфолиото на галерията имаме изложби и на концептуално изкуство, инсталации, фотография, обекти. Реализирали сме и проекти в чужбина, които представят най-новите тенденции в словашката графика. Както знаем, в Словакия има традиции в тази област и искаме да подкрепим запазването и развитието на класическите графични техники.

Галерията съществува от две години. Предвид българския ми произход решихме, че една от характерните черти на галерията ще бъде да представяме и съвременно българско изкуство. Миналата година представихме Красимир Терзиев и Калина Димитрова. Тази година през м. септември предстои да представим Искра Благоева и Стела Василева и се надявам да продължим в този дух, да бъдем жив мост между двете култури.

Днес се намираме в Брюксел, където Вашата изложба гостува по покана на Словашкия дом към Генерално консулство на Република Словакия в Брюксел. Вие сте и първият артист, който културният дом представя. Как се случи това? Чия беше инициативата и колко общо всъщност има между нашите два народа?

С изложба стартира програма за творчески резиденции на словашки съвременни творци, които ще идват, ще остават тук по един месец и ще творят. Тук съм по покана на генералния консул на Словакия в Брюксел. 

Със словаците имаме много общи черти. В Братислава аз се чувствам у дома. Езикът също е много близък. Те може би са по-спокойни, по-умерени, но мисля че доста си приличаме, включително наблюдавайки политическия живот в двете страни, ситуацията е подобна.

Какво Ви предстои оттук нататък?

На този етап ми предстои да остана в Брюксел до края на м. юли. Имам идеи, които бих искала да осъществя, предстои ми творческа работа. След това ще посетя родителите ми в България, а от септември ще стартираме галерийния сезон. Съответно предстои подготовка на новите изложби, годишно правим по седем, осем изложби. А през м. декември ми предстои самостоятелна изложба, за която подготвям следващата тема и нова серия, нова колекция от картини.