site.btaОт утре пак ще продължим с крамолите, но поне днес ще сме едно, заяви заместник главният редактор на издателство „Сиела“ Христо Блажев

В този ден от всички държави по света, където има нашенци, се протягат невидими мостове, по които – сякаш по изключение – вървим заедно, без да се делим на такива и онакива. От утре пак ще продължим с крамолите, знам, но поне днес ще сме едно – или поне така се надявам. Това заяви в интервю за БТА заместник главният редактор на издателство "Сиела" Христо Блажев. 

В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност потърсихме Блажев, който списва вече 14 години най-големия блог за книги в България – „Книголандия“, администратор е на най-голямата фейсбук читателска общност с близо 200 000 членове – „Какво четеш...“, за да разкаже за мястото на празника в сърцето на всеки българин, за четенето и писането като страст, лично преживяване и част от културата ни. 

Езикът, на който говорим, азбуката, която използваме векове наред, всичко това е част от самата ни същност, и това, че имаме нарочен ден, в който да ги отбелязваме и празнуваме, е традиция, която ни свързва неразривно с поколенията назад, с корените на българското, заяви Христо Блажев. 

Четенето е последното ретро удоволствие и спасение от екраните и дигиталната обсесия, смята той. По думите на Блажев то ни учи на така важната емпатия, която сякаш е в тежък дефицит в нашето общество, в някаква степен именно и поради факта, че мнозинството от българите не четат. "Масовият избор да поемаш само създадени от други визуални продукти – филми, сериали и прочие, няма как да не се отрази на умовете, те виждат това, което им се предлага, и толкова много други пътища остават необследвани. Тепърва ще видим какви ще са децата, които растат с телефони в ръце и за които черно-белите неподвижни букви са твърде скучни, за да открият магията, която пораждат, и която е в основата изобщо на цивилизацията ни", допълни заместник главният редактор на издателство "Сиела". 

Разбира се, че можем да съществуваме извън родния език, каза в отговор на въпрос Христо Блажев, но отбеляза, че според него това ще е несъвършено съществуване. "Не съм живял в чужбина и не мога да го твърдя с пълна убеденост, но всички сме свидетели как нашенците по света приемат досега си с българската култура – дали музика, книги или каквото да е изкуство, и си личи, че привичното за нас се превръща в съкровено изживяване за тях именно защото са лишени от възможността да са потопени в езиковата среда", посочи той. Според Блажев само на родния си език можем да се изразяваме поетично и красиво, защото чужд език може да се научи перфектно, но само на родния може да си в хармония с всяка клетка на тялото си, с всяка емоция и мисъл. Да си себе си, да си цял.

"Времеубежище" и Георги Господинов (и преводачката му Анджела Родел) с Международен "Букър"! Възможно ли бе изобщо да се случи в навечерието на друг празник това?", каза Христо Блажев по повод международното признание за  Георги Господинов.  Светът не чете тази книга на български, но чете един български писател, който от години методично се бори с вятърните мелници на националния ни нихилизъм и самоограничаване, отбеляза още Блажев.

Той се надява този приз да е повод за още един невидим мост не само от нас към света, но и от света към нас, защото имаме огромна нужда да се почувстваме част от тоя западен, четящ, културен свят. Защото знайни са хората, които искат да ни откъснат силом от него и върнат пак назад. И все пак - една книга пролет прави, нека поне днес вярваме в това, допълни Христо Блажев. 

Следва пълният текст на интервюто: 

Защо 24 май е толкова безспорен празник за българите и всички го обичат? 

Малко са празниците, които са способни истински да ни обединят. Езикът, на който говорим, азбуката, която използваме векове наред, всичко това е част от самата ни същност, и това, че имаме нарочен ден, в който да ги отбелязваме и празнуваме, е традиция, която ни свързва неразривно с поколенията назад, с корените на българското. Общата култура е това, което ни прави българи, в този ден от всички държави по света, където има нашенци, се протягат невидими мостове, по които – сякаш по изключение – вървим заедно, без да се делим на такива и онакива. От утре пак ще продължим с крамолите, знам, но поне днес ще сме едно – или поне така се надявам.

Какви са Вашите наблюдения – четат ли българите на родния си език, кой е предпочитаният език, на който четат младите? 

Да, разбира се, чете се много, години наред се виждат положителни признаци – издават се все повече и разнообразни книги за всички читатели, панаир след панаир се появяват все повече издателства и идват все повече хора, никнат нови книжарници, библиотеките обновяват фондовете си. И все пак не искам да абсолютизирам, не е голяма тайна, че по-голямата част от българите не отварят книга – но това не е нещо ново или изключително за нашето време. Разбира се, младите са напълно свободни да четат книги и на други езици, мнозина го правят, но моите наблюдения са, че ако конкретна книга я има в добро издание и на български, ще я предпочетат в този ѝ вид. Времената са предизвикателни, разбира се, но и друг път съм казвал, че четенето е последното ретро удоволствие и спасение от екраните и дигиталната обсесия.

Четете книги както в оригинал, така и след превод на български. Нашият език притежава ли богатството да изрази всичко казано на друг език? 

Разбира се, имаме изключителни преводачи, които успяват да предадат смисъла на един текст не дума по дума, а като цялостно внушение, както си е редно. Дори съм забелязвал многократно как един преводач подобрява неусетно един текст, примерно на някоя комерсиална книга, написана не твърде добре като стил – ако тя или той си отбира от работата, то чисто автоматично ще я предаде с по-прецизни и разнообразни думи от използваните в оригинала. Език като нашия притежава изключителна гъвкавост, без по никой начин да изпадам в крайности и да го величая като най-най на планетата, такива залитания са безсмислени.

Как живее всеки един от нас чрез родния си език? 

Поемаме този език редом с майчиното мляко – той е втъкан както във всеки неврон на ума ни, така и във всяко туптене на сърцето ни. Само на него можем да се изразяваме поетично и красиво, защото чужд език може да се научи перфектно, но само на родния може да си в хармония с всяка клетка на тялото си, с всяка емоция и мисъл. Да си себе си, да си цял.

Можем ли да съществуваме извън него? 

Разбира се, но според мен това ще е несъвършено съществуване. Не съм живял в чужбина и не мога да го твърдя с пълна убеденост, но всички сме свидетели как нашенците по света приемат досега си с българската култура – дали музика, книги или какво да е изкуство, и си личи, че привичното за нас се превръща в съкровено изживяване за тях именно защото са лишени от възможността да са потопени в езиковата среда.

Какво различно преживяване ни дава четенето, такова, което с нищо друго не може да бъде постигнато? 

Четенето създава светове в умовете ни – всеки от тях е уникален, още от деца то развива въображението ни, дава широта на мисленето и учи на така важната емпатия, която сякаш е в тежък дефицит в нашето общество, в някаква степен именно и поради факта, че мнозинството от българите не четат. Масовият избор да поемаш само създадени от други визуални продукти – филми, сериали и прочие, няма как да не се отрази на умовете, те виждат това, което им се предлага, и толкова много други пътища остават необследвани. Тепърва ще видим какви ще са децата, които растат с телефони в ръце и за които черно-белите неподвижни букви са твърде скучни, за да открият магията, която пораждат, и която е в основата изобщо на цивилизацията ни.

Пишат ли младите българи и в какъв жанр предпочитат да го правят? 

Пишат доста, по-малко четат. Това на шега, но всъщност има известна доза истина. Ръкописите от млади автори, които получавам, са почти изцяло във фентъзи жанра, с малки примеси на фантастика и хорър, пренебрежимо малко са реалистичните творби или в други литературни посоки. Навярно това е характерно за младостта, да искаш мислено да се пренасяш в различни светове. Но в крайна сметка е важен не толкова жанрът, важни са талантът и вложеният труд, за да бъде той развит, двете величини са неразривно свързани една с друга – и точно тук ясно си проличава дали пишещият е чел достатъчно. Често точно това е основната ми обратна препоръка към младите автори – да четат повече големите автори.

В навечерието на 24 май дойде едно огромно международно признание за Георги Господинов - романът "Времеубежище" спечели тазгодишната  награда "Букър". Какъв знак е това за българското общество? 

"Времеубежище" и Георги Господинов (и преводачката му Анджела Родел) с Международен "Букър"! Възможно ли бе изобщо да се случи в навечерието на друг празник това? Светът не чете тази книга на български, но чете един български писател, който от години методично се бори с вятърните мелници на националния ни нихилизъм и самоограничаване. Искрено се надявам този приз да е повод за още един невидим мост не само от нас към света, но и от света към нас, имаме огромна нужда се почувстваме част от тоя западен, четящ, културен свят, защото знайни са хората, които искат да ни откъснат силом от него и върнат пак назад. И все пак - една книга пролет прави, нека поне днес вярваме в това.
 
Какви инициативи има вашето издателство за празника?

Традиционно за празника правим голямо намаление на наши книги – в по-ранни години първо то беше само за български автори, сетне за известен период имаше възможност да е за всички заглавия, а понастоящем поради огромния скок на цената на печата е възможно да се прави само за някои заглавия. Но мисля, че в крайна сметка най-важното е днес не просто да се купи някоя книга, а изобщо да изразим емоцията на общата ни страст към книгите и четенето.

Коя литература е по-предпочитана в момента – художествена или нехудожествена?

Отново в рамките на шегата бих казал, че е художествената нехудожествена – книги, които претендират да разкриват истини, а са всъщност рожба на писателска фантазия или някакво пожелателно мислене. Видимо е все пак, че най-търсените заглавия са в сектора на романите, както и на книги от популярни личности, било то техни биографии, кулинарни или подобни – с тъга наблюдавам колко е важно нещо да е показано по телевизията, за да бъде търсено от читателите, със сигурност е една порочна зависимост, която оставя извън обсега на интереса на четящите множество прекрасни книги, както български, така и преводни. Хубаво е, че все пак има силни и активни читателски общности, в които е възможно една наистина добра книга да се предаде от човек на човек и да стигне до много читатели само заради своите качества.