site.btaЕС трябва да има ясна обща политика за културно-историческото наследство, смята доц. Людмил Вагалински

София, 20 януари /Ирина Симеонова, БТА/
Европейският съюз /ЕС/ няма ясна обща политика спрямо културното и в частност културно-историческото наследство. Това каза пред Българската телеграфна агенция /БТА/ председателят на Лимес комисията в България и археолог в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките /БАН/ доц. д-р Людмил Вагалински, запитан дали е необходимо по-силно присъствие на ЕС в културно-историческите политики на страните членки.

Личното ми мнение е, че такава политика е необходима, допълни той и посочи, че по отношение на финансирането и популяризирането на културното наследство, възможностите и сега са сериозни. Друг е въпросът, дали в България ги оползотворяваме пълноценно.
Според него ЕС не е вълшебна пръчица. Необходимо е хората, които изработват българската политика в областта на културно-историческото наследство, да се допитват навреме до съответните специалисти, каза Вагалински. Той отбеляза, че в момента е налице кампанийност и системно импровизиране в това отношение.

По отношение на сътрудничеството доц. Вагалински отбеляза, че изоставаме дори в рамките на съседни общини, а камо ли - на държави. Дунавският лимес е опит за преодоляване на тази спъваща раздробеност, според него.

Той смята, че би било полезно ЕС да изработи наръчник за въвеждането на иновативни техники и технологии за опазване и популяризиране на културното наследство. Вагалински отбеляза, че в Европейския археологически съвет, в който той представя България и е член на управителния му борд, например изработват наръчници в областта на археологията. "Но не е лесно. Усеща се липсата на що-годе общо законодателство за културно-историческото и в частност - за археологическото наследство", каза още археологът.

Липсата на общо за ЕС законодателство предопределя "работа на парче" по отношение на онлайн-достъпа до културно-исторически забележителности, отбеляза още Вагалински. Той допълни, че в рамките на ЕС са били осъществени мащабни и доста амбициозни проекти. Други, като АРИАДНЕплюс например, са текущи. Проблемът с всички тях е обичаен - кой и как ще поддържа тази е-платформа/инфраструктура след приключване на дадения проект.
Вагалински обясни, че в ЕС се върви в посока на приемане на общи и по-строги правила срещу незаконния трафик на ценности от културно-историческото наследство, но бавно. В България иманярството е бич за археологическите обекти и особено за тези по Дунав, разказа той и допълни, че то се е развихрило през 90-те години на ХХ век и все още не е овладяно. Според него липсва политическа воля, но и обществото ни е апатично спрямо иманярския грабеж. Боя се, че скоро ще останем без обекти за номиниране, допълни той.

Доц. Вагалински разказа и за работата си като председател на българската лимес комисия, която подготвя българската част от общата кандидатура за включване на източния сектор на Дунавския римски лимес в списъка на ЮНЕСКО на културните паметници със световно значение. Т. нар. Източен сектор на Дунавския лимес обхваща част от Средния и Долния Дунав. Това са територии в рамките на Хърватия, Сърбия, Румъния и България. Подготовката за внасяне на документите за признаването му като част от световното културно наследство върви системно, но с известно забавяне заради наложените от COVID-19 пандемията ограничения. България е избрана за координатор по придвижването на общата кандидатура. В отговор на въпрос Вагалински отбеляза, че сътрудничеството между страните е гладко. "Мотивирани и сплотени сме от общата цел", каза той.

Освен ковид затрудненията, онлайн срещите не заместват пълноценно дискусиите на живо, коментира Вагалински проблемите, с които се сблъскват в подготовката на общата кандидатура.

Излизането на Унгария в последния момент от номинацията на Западния дунавски сектор е предизвикало известно колебание сред четирите страни партньори от Източния сектор. Все още не е ясно дали ще продължим работа в първоначалния формат, коментира още той.
За финализирането на кандидатурата предстои още работа по задължителната, обемиста документация за избраните обекти, каза още Вагалински и поясни, че тя се попълва по шаблон, който е общ за четирите страни, защото кандидатурата е единна. Би трябвало да приключим през 2023 г., посочи той. Официалното кандидатстване е в правомощията на четирите правителства.
Дълго време Дунавският лимес е ядрото на северната граница на Римската империя. В средата на миналата година западният сектор от лимеса, обхващащ територии в рамките на Германия, Австрия и Словакия влезе в списъка на ЮНЕСКО с паметници на културата със световно значение.

Българските обекти, които се предлага да станат част от общата кандидатура, засега са 32. Почти всички са военни укрепления. Списъкът включва и една кариера, участъци от римския крайдунавски път, както и комплекс от римски пещи за вар.

***
Темата "Културно наследство" ще бъде обсъждана на 21 януари на конференция в Пресклуба на БТА във Видин.
БТА ще излъчва събитието пряко във Фейсбук, YouTube и Zoom.
Повече за инициативата на БТА може да се прочете на https://europe.bta.bg/.


/РИ/