site.btaБиблиотеките намират в БТА партньор, който да разказва за тях, каза генералният директор на националната информационна агенция Кирил Вълчев

Библиотеките намират в Българската телеграфна агенция (БТА) партньор, който да разказва за тях. Това каза генералният директор на националната информационна агенция Кирил Вълчев по повод договора за партньорство, сключен между БТА и Българска библиотечно-информационна асоциация (ББИА). Документът бе подписан тази вечер от него и от председателя на Управителния съвет на асоциацията и директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. Калина Иванова.

„Защо трябва да се разказва за библиотеките, защо трябва да ги има в новините? Защото св. Кирил – единият от патроните на Националната библиотека на България, казва, че философ е този, който може да отдели божиите от човешките работи и да ги разбере, а на хазарите дал съвет така: както с огъня се разпознава златото от среброто, така човекът да се научи да разпознава лъжата от истината. Благодарение на книгите, пазени от библиотеките на България, ние можем да различаваме лъжата от истината и да разбираме божиите и човешките работи“, каза Кирил Вълчев.

Договорът бе сключен по време на откриването на 19-ото издание на Националната библиотечна седмица.

„Националната библиотечна седмица се открива на знаково място в знаков момент. Знаковото място е, разбира се, Националната библиотека на България, но обогатена от откритата точно днес изложба за красотата на православния дух и старопечатните книги от библиотеката на Рилската света обител“, каза Кирил Вълчев. По думите му моментът също е знаков, защото ден по-късно, на 9 май, се отбелязва Деня на Европа. Много подходящо е да кажем, че най-големият принос на България към Европейския съюз е третата азбука в него след латиницата и гръцката, посочи той, преди да връчи шрифта ЛИК на директорката на Националната библиотека доц. Калина Иванова. 

България трябва да финансира библиотеките си за нови книги и за хората, които работят в тях, за да имат нормални възнаграждения, смята генералният директор на БТА. Той подари на Националната библиотека и току-що излезлия нов брой на списание ЛИК, посветен на България и световните изложения по повод световното изложение в Осака, Япония. Този брой вече пътува към повечето библиотеки, чиито представители са тук, защото БТА започна да разпраща повече от 300 екземпляра на национални, регионални и университетски библиотеки в цялата страна безвъзмездно, каза Вълчев.

По думите му разчитането на случайността кой ще изпрати списание, вестник или книга не е решение. „Трябва да се финансира постоянна програма за снабдяване с книги. Аз самият заварих библиотеката на БТА, в която има около 90 000 тома, изоставена през последните 30 години, разчитала отново, както много библиотеки в България, на случайност за снабдяване с нови книги. И сега, след като имаме чисто ново хранилище, ще започнем да отделяме една постоянна сума всеки месец за попълване на библиотеката с книги, свързани с медиите, журналистиката, със справочна литература за нашите журналисти“, разказа той.

Вълчев посочи още, че България има нужда от обновена и разширена Национална библиотека. „Срамно е как се съхраняват хиляди томове от културното наследство на България в села, в крайни квартали на София. Това място, където е построена Националната библиотека, е дарено от царя на България за библиотека, а не половината да бъде позапусната градинка. Големите български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов са проектирали библиотеката върху целия парцел, но заради Втората световна война тя е построена наполовина. И затова този проект трябва да бъде завършен“, отбеляза генералният директор на БТА. 

Според него председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Тошко Йорданов е прав, че със съвременни архитектурни решения в друг стил конструкция няма проблем читалните да бъдат разположени сред дърветата, които са в момента зад библиотеката. „Такива идейни проекти, впрочем, преди няколко години направиха студенти от Университета за архитектура, строителство и геодезия, дори организирахме изложба тук“, разказа Вълчев. 

Те са добра основа да се мисли нашето поколение да остави на България Национална библиотека, с която да се гордеят и тези след нас, посочи генералният директор на БТА. Допълни, че това ще бъде добър пример и за властите навсякъде в страната, които да инвестират в регионални, в общински, в читалищни библиотеки.