site.btaРисковете за икономическия растеж в еврозоната се запазват, заяви Кристин Лагард

Рисковете за икономическия растеж в еврозоната остават налице. Растежът може да бъде по-нисък, ако ефектите от паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) се окажат по-силни от очакваното. По-слабата световна икономика също би оказала негативно влияние върху растежа. Това заяви президентът на институцията Кристин Лагард по време на пресконференция, след като по-рано днес ЕЦБ остави без промяна водещите си лихви.

Неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт, предизвикан от терористичните атаки в Израел, са ключови източници на геополитически рискове. Това може да доведе до спад на нагласите сред бизнеса и домакинствата, което да забави растежа допълнително, предупреди в изказването си Лагард.

Растежът на икономиката може да бъде по-висок от очакваното, ако все още устойчивият пазар на труда и нарастващите реални доходи доведат до повишаване на увереността сред гражданите и предприятията, или световната икономика регистрира по-силен растеж от очакваното, каза още Лагард.

Тя препотвърди намерението на водената от нея институция да остави лихвите високи, колкото е необходимо, за да се върне инфлацията до целевото равнище от 2 процента.

Рискове пред намалението на инфлацията могат да произтичат от по-високите разходи за енергия и храна. Засиленото геополитическо напрежение може да повиши цените на енергията в близко бъдеще, като същевременно направи средносрочната перспектива по-несигурна, алармира Лагард.

Трайно повишаване на инфлационните очаквания над заложената цел или по-високи от очакваните увеличения на възнагражденията или маржовете на печалба на бизнеса също могат да доведат до по-висока инфлация, включително в средносрочен план, отбеляза президентът на ЕЦБ. От друга страна, по-слабото търсене би облекчило ценовия натиск, особено в средносрочен план.

Финансови и парични условия

Дългосрочните лихвени проценти се повишиха значително след последната ни среща, отразявайки значителното увеличение в други големи икономики. Нашата парична политика продължава да се отразява силно върху по-широките условия на финансиране. Те станаха по-неизгодни за банките, а лихвените проценти за бизнес заемите и ипотеките отново се повишиха през август съответно до 5 и 3,9 процента, изтъкна Лагард.

Според нея по-високите лихви по заеми, със свързаните съкращения в инвестиционните планове и покупките на жилища, доведоха до допълнителен рязък спад в търсенето на кредити през третото тримесечие.

Банките стават все по-загрижени за рисковете, пред които са изправени техните клиенти, и са по-малко склонни да поемат рискове.

Стопанска дейност

Икономиката на еврозоната остава слаба, изтъкна още Лагард. Промишленото производство продължава да намалява, а слабото чуждестранно търсене и по-строгите условия за финансиране все повече натежават върху инвестициите и потребителските разходи.

По думите й секторът на услугите отслабва допълнително, което се дължи предимно на факта, че по-слабата промишлена активност се разпространява към други сектори, импулсът от ефектите на повторното отваряне след пандемията избледнява, а въздействието на по-високите лихви се разширява.

Икономиката вероятно ще остане слаба до края на тази година. Икономическият растеж трябва да се засили през идните години, каза не на последно място Лагард.