Съдът на Европейския съюз е отхвърлил жалбата на американския технологичен концерн „Амазон“ (Amazon) срещу решението на Европейската комисия да класифицира „Амазон стор“ (Amazon Store) като „много голяма онлайн платформа“. Това се посочва в прессъобщение на съда, публикувано на сайта му.
Актът за цифровите услуги изисква от най-големите платформи, включително социални мрежи и търсачки, да прилагат по-строги мерки за ограничаване на разпространението на незаконно и вредно съдържание.
Европейската комисия определя като „много големи онлайн платформи“ или „много големи онлайн търсачки“ тези услуги, които надхвърлят прага от 45 милиона потребители в ЕС, равняващ се на около 10 на сто от населението на Съюза.
„Амазон ЕС Сосиете а респонсабилите лимите“ (Amazon EU Société à responsabilité limitée – S.à r.l.), която стопанисва платформата „Амазон стор“, поиска отмяна на решението, с което Комисията я определя като „много голяма онлайн платформа“ по смисъла на Акта за цифровите услуги. „Амазон“ оспори законосъобразността на разпоредбата от акта, която определя кои онлайн платформи, включително електронни пазари, попадат в категорията на големите онлайн платформи и съответно подлежат на специфични задължения за прозрачност, сътрудничество и предоставяне на достъп до данни. Според „Амазон“ тази разпоредба накърнява редица основни права, гарантирани с Хартата на основните права на ЕС, включително свободата на стопанска инициатива, правото на собственост, принципа на равенство пред закона, свободата на изразяване и свободата на информация, както и правото на зачитане на личния живот и защита на конфиденциална информация.
С днешното си решение Съдът на ЕС отхвърля жалбата. По отношение на свободата на стопанската инициатива съдът отбелязва, че задълженията, които произтичат от Акта за цифровите услуги, безспорно представляват намеса, тъй като могат да създадат значителни разходи, да повлияят върху организацията на дейността на платформите и да изискват комплексни технически решения. Тази намеса обаче, предвидена в закон, не засяга основното съдържание на свободата на стопанска инициатива и е обоснована по смисъла на Хартата на основните права.
Съдът приема, че не е допусната явна грешка в преценката, че много големите онлайн платформи, включително електронните пазари, които надхвърлят прага от 45 милиона потребители, могат да пораждат системни рискове за обществото – по-специално чрез разпространение на незаконно съдържание или чрез накърняване на основните права, включително защитата на потребителите. Наложените на тези платформи задължения имат за цел да предотвратят подобни рискове, макар да създават осезаеми икономически тежести за тях.
По отношение на правото на собственост Съдът посочва, че задълженията по Акта за цифровите услуги по своята същност представляват административна тежест и не лишават доставчиците на много големи онлайн платформи от собствеността върху техните услуги. Дори да се приеме, че е налице намеса в това право, тя е обоснована с оглед на целта да се предотвратят системните рискове.
Що се отнася до принципа на равенство, Общият съд отбелязва, че актът предвижда еднакво третиране на всички много големи онлайн платформи, включително електронни пазари, доколкото те могат да породят системни рискове за обществото. Въведеното разграничение според броя на потребителите не е нито произволно, нито явно неподходящо с оглед на целта за ограничаване на тези рискове, тъй като платформи с над 45 милиона потребители могат да изложат голям брой лица на незаконно съдържание.
По отношение на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация Съдът подчертава, че задължението много големите онлайн платформи да предлагат възможност за препоръчване на съдържание без профилиране може да ограничи начина, по който се представят продаваните продукти, но тази намеса е обоснована. Мярката е предвидена в закон, не засяга основното съдържание на свободата на изразяване и преследва легитимна цел - защита на потребителите.
Що се отнася до правото на зачитане на личния живот и на защита на поверителната информация, Съдът отбелязва, че задълженията за рекламна прозрачност и за предоставяне на достъп на изследователи до определени данни действително представляват намеса, но тя е предвидена в закон, пропорционална е и е обоснована от цел от общ интерес – предотвратяване на системните рискове и осигуряване на висока степен на защита на потребителите. Подчертава се, че публичността на хранилището на реклами е строго регламентирана, а достъпът на изследователи е обвързан със строги гаранции за сигурност и поверителност.
/БП/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
