Изложба „Вода и земя“ подреди художникът Димитър Чолаков във варненската галерия „Папийон“. В двете зали са разпределени живописни и акварелни произведения. Пред БТА авторът сподели, че водата е акварелът, а земята е акрилът и затова пространствата имат различно въздействие.
Двете стихии се срещат на брега и неслучайно част от моите работи години наред са носили това име. Брегът е философско понятие. Той присъства в живота ми от дете, когато идвах често във Варна. Имам привличане към водата и винаги се стремя към нея. С колегите ми от Художествената гимназия Ивайло Мирчев, Димитър Рашков и Димитър Витков, ходехме 20 години наред да рисуваме на пленери в Балчик, разказа Чолаков, който живее в Търговище.
Акварелите в настоящата му изложбата са част от голяма колекция, която не е показвана никъде, каза още авторът. Призна, че бяга в този вид живопис, след като дълго е работил с акрил. Според него акварелът е нещо леко, въздушно, най-близък е до емоцията, до съня, до това, което изтича. Същевременно е много сериозна и трудна техника, която за негово съжаление галериите и колекционерите в България не предпочитат да купуват, докато в Италия е много ценена.
Подходът му при работата е да разлива вода и върху нея да слага цвят - това е отправната точка да вижда нещата. Ако съумея да ги овладея, се получава, ако не - просто се измива, обясни авторът и добави, че акварелът е плод на дълго натрупване. Рисува с водната техника през целия си живот, а не само в последните години.
Правя това, което ми е интересно. Не рисувам насила и не задължително всеки ден. Това е вътрешно усещане, че трябва да започна нещо. Когато се изправя пред празен лист или платно, гледам да ползвам в картината нещата, които са най-близко до мен като материал, сподели за творческия си процес Чолаков.
В момента подготвя изложба за София с много големи формати от над пет до девет метра, които изпълнява с различни материали върху всякакви основи, като плюш например. В една от работите влага и окосена трева. Винаги съм се стремял да не се повтарям и не разбирам колеги, които не си сменят стила, за да бъдат разпознаваеми. Харесвам как Пикасо никога не е един и същ като мисия и мисъл. Не бива да се робува на рутината, тя убива, независимо колко е гениална. Интересно е да си различен, то е като игра. Реализацията трябва да бъде интересна за автора, смята той.
/ТС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
