Около 10-12 000 заявления за достъп до обществена информация се подават годишно в последното десетилетие. Това каза в интервю за БТА адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Фондация „Програма достъп до информация" (ПДИ).
Днес отбелязваме Международния ден за достъп до информация и Международния ден на правото да знам, сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА.
По този повод днес в 17:30 часа Фондация „Програма достъп до информация" ще връчи позитивни и негативни награди в областта на свободата на информация в България. Това ще бъде 21-вата поредна церемония, а наградите за Деня на правото да знам се разпределят в шест категории – четири положителни и две негативни.
Обществена информация
Процентът, в който институциите отговарят на заявленията за достъп до обществена информация, е много висок според официална статистика на Министерския съвет, каза Кашъмов. Въпросът е, че все още има откази, каквито не би трябвало да има, поради което все още общественият интерес не е напълно защитен, коментира адвокатът. Той даде пример с отказ на „Булгаргаз“ да даде информация, свързана с преговорите и условията за газови доставки, както и откази от прокуратурата, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Столична община.
По думите му има какво още да се желае, но има и постъпателно развитие. Институциите се приучават да дават достъп до информация, публикуват повече документи в интернет страниците си, така че това е един смесен процес, в който от една страна има продължаващи проблеми, особено в някои сектори, а от друга страна има един общ напредък на институциите, обясни Кашъмов.
Като процент от населението на страната - 10-12 000 заявления годишно не е голяма цифра, но тези, които подават заявления, са много важни – това са критичните граждани, журналисти, представители на бизнеса и неправителствени организации, коментира адвокатът. Наши съпоставки с други страни показват, че тази цифра е сравнима с тези в другите демократични държави, добави той.
Според него е много важно каква информация се иска и каква информация се дава. В Германия гражданите не подават много заявления за достъп до информация, но медиите и журналистите получават редовно и пълна информация, благодарение на което успяват да информират обществото, обясни Кашъмов.
Статистиката показва едно реално ниво на демокрация, важното е да намаляват отказите, които са неоснователни, и да бъде забързан процесът на подаване на информация. Нашето проучване и данните на Министерския съвет показват, че има подобрение в редица аспекти в подаването на информация, коментира директорът на ПДИ и допълни, че трябва да има упоритост от страна на хората, които търсят информация.
Можем да бъдем удовлетворени от промените, които бяха приети и от тези, които не бяха приети, каза Кашъмов по повод промените в Закона за достъп до обществена информация, приети от парламента на 15 септември. Не е необходимо да се пипа повече законът. Нека институциите да продължават да развиват положителни практики, а съдилища със своите решения да пречат да развиват лоши практики, коментира той.
Класифицирана информация
Според Закона за защита на класифицираната информация максималният определен срок е 30 години. Има държави, в които съществува т.нар. автоматично декласифициране на информация, което означава, че щом изтече срокът информацията става достъпна. По нашия закон трябва изрично някой да е декласифицира, обясни Кашъмов.
Адвокатът посочи, че в други държави има публични регистри, където може да бъде видяно кога изтича срокът на класифицираната информация. В България това не е възможно и има документи, на които не знаем кога им изтича срокът и дали някой ги е декласифицирал, каза той. По думите му има случаи, в които класифицираната информация се използва като основание за отказ да бъде предоставена информация. Според него подобни опити са били повече преди години, но напоследък намаляват.
Международен ден на правото да знам
Отбелязва се от 2003 г. по инициатива на Международната мрежа на защитниците на свободата на информацията, създадена на 28 септември 2002 г. на международната конференция на тема: "Прилагане на законодателството за достъп до информация. Съдебни практики", проведена на 26-28 септември 2002 г. в София. В България денят се чества от 2003 г. по инициатива на ПДИ, която в деня обявява годишните си награди за принос в областта на свободата на информация.
Международен ден за достъп до информация
Денят се отбелязва от 2016 г. с резолюция Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) от 17 ноември 2015 г., приета в Париж, Франция, по време на 38-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (3-18 ноември 2015). Това сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА. Целта е да се подчертае важността на свободата на търсене, получаване и разпространение на информация и на изразяване на мнение, както и правото на достъп до информация, които са в основата за развитие на демократичните процеси в обществото и за изграждане на общество без ограничения, основано на знанията.
