site.btaКонсултативният съвет по Европейската зелена сделка ще развие възможностите за ускорена модернизация, каза експертът Георги Стефанов

Консултативният съвет по Европейската зелена сделка ще развие възможностите за ускорена модернизация, каза експертът Георги Стефанов
Консултативният съвет по Европейската зелена сделка ще развие възможностите за ускорена модернизация, каза експертът Георги Стефанов

Същността на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) към Министерския съвет (МС) е да помогне на българската икономика да доразвие капацитета си и да използва възможностите за ускорена модернизация. Това заяви за БТА Георги Стефанов, секретар на Съвета и началник на политическия кабинет на вицепремиера по климатични политики в правителството "Петков". Той посочи, че с години страната ни не е била достатъчно заинтересована и е пропуснала много възможности, свързани с темата „климат и енергетика“. Само за няколко месеца обаче това се промени и КСЕЗС вече работи сериозно по процесите на ООН и на Европейския съюз в тази посока, каза Стефанов.

„С постановление на Министерския съвет създадохме възможност този съвет да се превърне в хоризонтален инструмент, който задължава всички ведомства да изграждат капацитет по тези теми“, обясни експертът.

В състава на КСЕЗС, освен представители от изпълнителна власт, влизат още представители на бизнеса и синдикатите, неправителствени организации, на научните среди, местните общности. Заинтересованите страни работят в съответните ресорни комисии, които провеждат отделни заседания, разискват темите, а членовете ѝ могат да правят съответните предложения. 

Зелената сделка – път към устойчиво развитие

Георги Стефанов каза, че Зелената сделка (Зеленият пакт) е основен приоритет за Европейската комисия. Това всъщност е отговорът на Европейския съюз (ЕС) на глобалната рамка на ООН – Целите за устойчиво развитие. Това е набор от цели и подцели за преодоляването на глобалните предизвикателства и ускорена глобална промяна в положителна посока. Тази рамка обхваща 17 цели и 169 подцели, посочи експертът. Той заяви, че в ЕС Пактът задължава всяка една държава да работи много активно и да постига тези цели. Секретарят на КСЕЗС обясни също, че се цели да бъде обхванат целият законодателен сегмент, за да бъдат реализирани целите и да се осигури финансов ресурс.

Именно затова новите финансови инструменти са с много голям дял, който задължително трябва да бъде разходван в посока на решенията, водещи до зелена трансформация. Такива са оперативните програми, където 30 процента от средствата трябва да се инвестират в решения за декарбонизация, посочи още Стефанов. И уточни, че по Механизма за възстановяване и устойчивост процентът е 37 процента. Има и нови инструменти, като Механизмът за справедлив преход, който е насочен конкретно към въглищните региони и тяхната зелена трансформация, добави експертът.

„За съжаление у нас често забравяме, че всички научни и финансови данни затвърждават, че цената, която всяко общество и всяка държава плаща за негативните последици от изменението на климата и повишените рискове от покачилите се температури, е много по-висока, отколкото цената, която бихме платили за модернизация и внедряване на решенията за декарбонизация“, коментира Стефанов.

Той каза, че подобряването на ситуацията и реализирането на решенията в една сфера не трябва да забавя усилията и работата в друга. Стефанов подчерта, че трябва да се съобразява адаптацията на инфраструктура, градска среда с екосистемите и здравето на хората. По думите му активната подкрепа за устойчивото икономическо развитие ще намали опасностите от катаклизми.

„Зелената сделка трябва да се комуникира правилно с хората, така че българското общество да бъде двигателят за тази трансформация. Да осъзнава ползите от нея и да иска тя да се случи по най-добрия начин“, заяви той.

Консенсус в името на промяната

По думите на Георги Стефанов е важно да се чуят мненията на всички заинтересовани страни, да се изгради прозрачен процес за равнопоставен диалог и най-вече "конструктивен дух за намиране на конкретни, работещи решения". Темите, произлизащи от целите на Зелената сделка (Зелен пакт), следва да се движат заедно, не трябва да има изоставане, каза той. И определи като приоритетни теми тези за енергийния преход, енергийна ефективност, кръгова икономика, преодоляване на енергийната бедност.

Климатичните промени не са единствено предизвикателство за нас, а начин България да надскочи себе си, да се трансформира ускорено и да решим дългогодишни проблеми от социално-икономическата сфера, смята Стефанов. Той подчерта, че реформите са необходими, за да създадем ефективен инструмент за привличане инвестиции. Според него в това отношение страната ни трябва да напредне значително и да предприеме нужните законодателни мерки, така че бизнесът да иска да инвестира у нас.

„В климатичната дипломация има една реалност – за да се постигне консенсус и напредък, трябва всички страни да са малко недоволни от резултата на преговорите. Ако интересът само на една от страните е напълно задоволен, това често значи, че останалите са ощетени и общото движение напред се забавя“, отбеляза Стефанов. 

Той подчерта, че всички заинтересовани страни трябва да бъдат чути, за да се движи процесът напред.

Според Силвия Тодорова, директор на Център "Предприемачество" и ръководител на Програма "Икономически и финансови въпроси" от Българската стопанска камара (БСК), КСЕЗС е естественото място, в което да се обсъждат и съгласуват стратегически документи. Тя каза, че трябва да се оценят и очакваните ефекти – екологични и социално-икономически последици за България от прилагане на общоевропейските политики и законодателство в областта на цифровия и зелен преход.

Във функциите на Съвета трябва задължително да се включи обсъждането на Национална енергийна стратегия, промените, които ще се подготвят при актуализацията на Националния план „Климат Енергетика“ през 2023 г., включително финансово, ресурсно и кадрово осигуряване за прилагането и изпълнението им, смята Тодорова.

От WWF считат, че неправителствените организации може да са полезни при планирането на природобазирани решения за адаптация към климатичните промени, касаещи водни и горски екосистеми. Чудесно би било научната общност да бъде включена при разработването на декарбонизационни сценарии по сектори, коментира ръководителят на програма „Климат и енергетика" във WWF Апостол Дянков.

Енергетиката – най-обсъжданата тема

Енергетиката е най-обсъжданата тема в рамките на КСЕЗС. Георги Стефанов каза, че именно към Комисията за енергиен преход интересът е най-голям, съответно дискусиите – най-оживени. В момента в работата на комисията се обсъждат различни енергийни модели, за да може до есента да се изготви доклад с препоръки към правителството и Народното събрание. Този доклад ще представи два сценария: енергетика без въглища до 2030 и сценарий до 2038 г., посочи Стефанов.

Според Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ с ресор „Социална защита, безопасност и здраве при работа. Справедлив зелен преход и екология", трябва да има задълбочен социално-икономически и екологичен анализ, в т.ч. "оценка на въздействието върху най-силно засегнатите промишлени отрасли, енергетиката, транспорт и селско стопанство". 

Той е на мнение, че акцентирането върху разработване на сценарии за спиране на изгаряне на въглища в България звучи „неадекватно в ситуация на световна енергийна криза, непрекъснато нарастващи цени на енергията в Европа и галопираща инфлация“. Атанасов каза, че синдикатът участва  активно в обсъждането на  възможни решения, които да включват както постигане на дългосрочните климатични цели, така и осигуряване на гориво-енергийния баланс на страната.

От обявяването на Зелената сделка КНСБ настоява за извършване на задълбочен социално-икономически и екологичен анализ, в т.ч. оценка на въздействието върху най-силно засегнатите промишлени отрасли, енергетиката, транспорт и селско стопанство, отбеляза вицепрезидентът на синдиката. 

Пред КСЕЗС от КНСБ са подчертали, че няма нормативен документ, който да включва ангажименти за „постепенно спиране на изгарянето на въглища до 2030 г.“, каза Атанасов. Реформа 9 към Националния план за възстановяване и устойчивост включва ангажименти за изготвяне на пътна карта за климатична неутралност на икономиката на България, както и разработване на няколко възможни сценария на политиката, като основа на план за постепенно прекратяване на използването на въглища с крайна дата до 2038 г., коментира той.

Очевидно е, че текущата ситуация налага въглищните мощности да бъдат използвани максимално, като тази необходимост ще се запази в следващите минимум три-пет години, допуска също синдикалистът. 

От КНСБ са гласували „против“ предложената Годишна програма на КСЕЗС, в която се предвижда изработването на пътна карта за двата сценария за декарбонизация на енергийния сектор. Според нас в разумни срокове е необходимо да се извърши задълбочена предварителна работа по изготвяне на по-общ сценарий за декарбонизация с участието на всички заинтересовани страни, включително научни институции, като резултатите след това бъдат представени пред Комисията за енергиен преход.

Силвия Тодорова от БСК смята, че в настоящата геополитическа ситуация е нужна и доза прагматизъм и преосмисляне на някои политики, програми и срокове от политиците и експертите на национално ниво. „Особено от гледна точка на необходимостта от гарантиране на националната сигурност в областта на енергетиката“, добави тя.

Постигането на „нетна нула“ до 2050 г. означава да не се добавя количество парникови газове в атмосферата, т.е. намаляване, доколкото е възможно, на емисиите и балансиране на всички останали чрез премахване на еквивалентно количество, обясни също Тодорова.

Апостол Дянков от WWF посочи, че има няколко приоритета, върху които да се фокусира работата на КСЕЗС. Един от тях, по думите му, е приемането на визия и подход за енергийния преход, водещ до безвъглеродна икономика до 2050 г. и „включващ крайна дата за затваряне на въглищните централи, както и декарбонизационни сценарии за основните сектори – енергетика, индустрия, земеделие и земеползване“. Експертът от организацията каза, че приоритет е и приемането на национална дефиниция за енергийна бедност, на политики в областта на електромобилността и устойчия транспорт и др.

Работата продължава

При правителството „Петков“ КСЕЗС се председателстваше от вицепремиера по климатичните политики и министър на околната среда и водите. Негов заместник беше министърът на енергетиката. От досегашния състав очакват да има приемственост в работата и при вече назначеното служебно правителство с министър-председател Гълъб Донев, както и при бъдещия редовен кабинет.

Преди дни КСЕЗС отчете дейността си. Подчертано бе, че в етапа на планиране на Съвета са заложени осем тематични комисии, като четири от тях са сформирани: за енергиен преход; за устойчива мобилност; за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност; за иновации и кръгова икономика. Останалите четири предвидени комисии са: за адаптация към климатичните промени; за устойчиви финанси; за напредък по законодателния пакет „Подготвени за цел 55“, както и за  комуникация на зеления преход. Началото на тяхната работа ще бъде дадено от следващо правителство.

/ЛРМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:45 на 30.09.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация