site.btaКурбанът е стара арамейска дума, а ритуалът е описан в Стария завет, разказа етнографът д-р Миглена Петкова

BOBSTH 06:25:02 12-09-2018
NP1604BO.001 06:25
село Райковци - курбан - традиции

Курбанът е стара арамейска дума,
а ритуалът е описан в Стария завет,
разказа етнографът д-р Миглена Петкова


село Райковци, 12 септември /Марина Петрова, БТА/
Курбанът е стара арамейска дума, а ритуалът е описан в Стария завет, разказа за БТА етнологът д-р Миглена Петкова, заместник-директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Тя обясни, че в Стария библейски завет са съхранени множество езически практики, като една от тях е така нареченият курбан. В Новия завет християнската религия се опитва да измести този ритуал, защото се смята, че със своята саможертва Христос изкупува греховете на хората и не е необходимо да се дава отново кръвната жертва.
С времето обаче става ясно, че тези езически обичаи е нямало как да бъдат отменени. Хората са смятали, че има един бог, но и много светци, на които вярващите са определили даден ден, в който ги почитат, припомни Петкова. Тези дълбоко езически ритуали постепенно преминават в лоното на християнската религия, но за това е бил необходим някакъв начин, който да ги пригоди, посочи тя. Затова днес курбанът, за да бъде приет от църквата и миряните, трябва да бъде осветен от свещеник, който в очите на хората е приемник на старейшината или на върховния жрец в езическите общности.

Хората възприемат курбана
като християнска практика

По българските земи и в миналото, и сега, хората възприемат курбана, като християнска практика, посочи Петкова и допълни, че традицията съществува въпреки факта, че корените на жертвоприношението идват от езическите времена. Според вярванията жертвеният агнец е бил този, който трябва да омилостиви Бога, да измоли прошка и опрощение за цялата общност. Днес, когато правят курбан, хората варят агнешко, овнешко или овче месо, разказа етнографът.
Петкова отбеляза, че в наши дни думата курбан има символно значение. Това означава хора с общ корен да се съберат заедно, да почетат предците си и да се помолят за добри бъднини. Не е случайно, че това се случва в дворовете на църквите, допълни тя.
От години Петкова изследва миналото на село Райковци край Велико Търново. Ежегодният селски празник, на който се почита патронът на райковския храм Света Богородица, събира наследници на родовете, живели в околността. За етнографа родовата общоселска среща е начин да бъдат събрани етнографски данни за живота в планинското село, което днес е почти обезлюдено, посочи изследвачът.
По думите на кметския наместник Петьо Коев, в миналото населеното място, разположено край Прохода на Републиката, е било общински център, в който са влизали 22 планински махали. Първоначално, през 1900 година е била създадена като община в Дряновска околия. През петдесетте години на 20 век, селото и махалите се разрастват, населението, чийто поминък бил предимно занаятчийството и животновъдството, достига до 2300 души. Според Коев в центъра на селото е имало 11 механи, а всеки празник и почивен ден е започвал в църквата "Свето успение Богородично". Във всяка махала са живеели около 100-200 души, отглеждали средно по 300 глави добитък.

Днес района е силно обезлюден,
но традицията с курбана остава

Днес селското наместничество обхваща 15 махали, от които десет са безлюдни, а останалите са с по един двама души, а в самото село постоянно живеещите са десет души, посочи Коев. Той припомни, че обезлюдяването е започнало в края на 60-те години на миналия век, когато мъжете заминават в Южна България, като строители. Най-много балканджии от Райковци са се преселили в старозагорския квартал "Колю Ганчево", уточни той.
Въпреки че днес селото е със затихващи функции, а красивите му двукатови къщи се рушат, стотици наследници пристигат от цялата страна и от чужбина, за да присъстват на освещаването на курбана в двора на църквата. Храмът е построен през 1847 година и се предполага, че от тогава започва традицията хората да се събират и да отбелязват празника, посочи етнографът Миглена Петкова. В началото на традицията всеки си е носил храна, идвайки от съседните колибарски селища. В обедните часове свещеникът е освещавал обредните хлябове и курбана, след което е започвало сътрапезването, отбеляза тя.

Хората се събират заедно, за да
запазят и предадат традицията

Целта на така наречените сборове е хората да бъдат заедно, за да запазят и предадат традицията и почитта към светеца-закрилник. Нейните изследвания, посветени на изчезващото село са показали, че в миналото за направата на курбана са използвани между 9 и 11 харании /казани/, в които се е готвило агнешкото месо, дарено от всички жители, които целогодишно събирали средства в създаден селски фонд.
През тази година дареното от спонсори месо е било сготвено в два бакърени казана на бавен огън, разказа майсторът-готвач Николай Цонев. Той посочи, че за приготвянето на овчия курбан са нужни над 5 часа варене. Съдържанието е само вода, надробено месо, сол и пипер. Не се слагат подправки, защото това отнема от магическата сила на ритуала, подчерта готвачът, който местните наричат Николай Магьосникът.
Пристига и свещеникът, който го освещава и се обръща към хората с призив да пазят вярата и традициите. Хората се нареждат със съдове в ръка, за да може всеки да получи по черпак от гозбата, а празничният цикъл задължително завършва с хоро, отбеляза етнологът. /МП/









/НП/

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 17:49 на 21.07.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация