site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 24 октомври в историята

24 октомври 2023 г., вторник, 43-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Арета. Св. Богородица "Всех скорбящих радост".

В България се отбелязва:

Денят на нотариуса. Отбелязва се с решение на Общото събрание на Нотариалната камара от 1998 г. Годишнина от първото Общо събрание (1998) на Нотариалната камара. Институцията е създадена със Закона за нотариусите и нотариалната дейност, приет от 37-ото Народно събрание на 21 ноември 1996 г. На 1 октомври 1998 г. в България започва да функционира свободен Нотариат. От тази дата 327 свободни нотариуси започват работа в своите частни кантори.

Празникът на Техническия университет в София. Отбелязва се в деня на публикуването в "Държавен вестник" на Указ 237 от 15 октомври 1945 г. на Регентите за създаването на университета. Учебното заведение е основано като Машинен факултет с 4 отдела (машинно инженерство, електроинженерство, индустриална химия и минно инженерство и геология) към Държавната политехника в София. С Указ 231/10 юни 1953 г. Държавната политехника се разделя на 4 висши технически учебни заведения, едно от които е Машинно електротехническият институт (МЕИ) с два факултета - Машиностроителен и Електротехнически. През 1965 г. МЕИ се преименува във Висш машинно електротехнически институт (ВМЕИ). С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преименува в Технически  университет - София.

По света се отбелязва:

Седмицата на действия за разоръжаване (24-30 октомври). Обявена с резолюция A/RES/S-10/2 (p. 102), приета на 30 юни 1978 г. от Десетата извънредна сесия на Общото събрание на ООН по разоръжаването. Годишнина от влизането в сила  (1945) на Устава на ООН, приет на 26 юни 1945 г. в Сан Франциско, САЩ, и подписан от 50 държави.

Световният ден за борба с полиомиелита. Отбелязва се по инициатива на организацията "Ротари интернешънъл" с подкрепата на Световната здравна организация, за да се подкрепят усилията на международната общност за създаване на условия за ваксинация на децата навсякъде по света.

Световният ден на информацията за развитие. Отбелязва се от 1973 г. с резолюция A/RES/3038 (XXVII) на Общото събрание на ООН от 19 декември 1972 г. Годишнина от приемането (1970) на Международната стратегия за развитие.

Денят на организацията на обединените нации (ООН). Отбелязва се от 1948 г. с резолюция A/RES/168 (II) на Общото събрание на ООН от 31 октомври 1947 г. Годишнина от влизането в сила (1945) на Устава на ООН, приет на 26 юни 1945 г. в Сан Франциско, САЩ, и подписан от 50 държави.

Националният празник на Замбия. Ден на независимостта /1964/.

На този ден в България:

1877 - Руски гвардейски части под командването на ген. Йосиф Гурко превземат с. Горни Дъбник по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Прекъсната е комуникацията на Плевенския османски гарнизон с турския тил, като по този начин завършва пълното обкръжаване на Плевен.

1885 - В Цариград в двореца Топхане е свикана посланическа конференция, т. нар. Топханенска  конференция, по предложение на Русия във връзка със Съединението на Източна Румелия с Княжество България (6 септември 1885). Участват представители на Великите сили и представител на Османската империя, които обсъждат възможността за възстановяване на предишния статут на Източна Румелия. Победата на България в Сръбско-българската война (1885) оказва решаващо въздействие върху работата на конференцията. Конференцията продължава до 5 април 1886 г. с прекъсване от  м. ноември 1885 до м. февруари 1886 г. Представителите на Великите сили и Турция подписват Българо-турска спогодба, с която Съединението получава международно признание.

1910 - В София се открива учредителен конгрес на Съюза на запасните подофицери, който продължава до 26 октомври 1910 г. Избрано е бюро за неговото ръководство в състав: председател - Георги Тачев - делегат на русенското дружество "Защита", подпредседател Йордан Хранов от  кюстендилското дружество "Сливница"  и секретари - Г. Николов и Р. Ив. Найденов от София. От 14 септември 1922 г. Съюзът на запасните подофицери се обединява със Съюза на запасните офицери в обща Федерация на съюзите на офицерите и подофицерите от запаса и функционира до 1944 г. На 23 януари 1990 г. е учреден Съюз на офицерите и сержантите от запаса (СОСЗ) като наследник на съществувалите  до 1945 г. съюзи на запасните офицери и подофицери. На 3 април 2005 г. се преименува в Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

1912 - Град Разлог е освободен от османско иго от 27-и Чепински полк  на Родопския отряд с командващ ген.-майор Стилиян Ковачев по време на Балканската война (1912-1913). 

1928 - В София е открита Столичната градска библиотека (дн. Столична библиотека) в структурата на Столичния общински музей с три отдела - музей, библиотека и архив. Фактическото откриване е през лятото на 1929 г. в помещение на пл. "Славейков" 9. През април 1952 г. библиотеката  се отделя от музея. С Постановление 153 на Министерския съвет от 28 юли 2000 г. тя се преобразува в регионална библиотека със седалище в София. С решение 128 от 1 юли 2000 г. на Столичния общински съвет Столичната библиотека получава статут на Общински културен институт на Столична община с регионални функции за библиотеките в Софийска област.

1998 - Учредително събрание на Нотариалната камара в България. Приет е Устав на камарата, създадена със Закона за нотариусите и нотариалната дейност, приет от 37-ото Народно събрание на 21 ноември 1996 г. На 1 октомври 1998 г. в България започва да функционира свободен Нотариат. От тази дата 327 свободни нотариуси започват работа в своите частни кантори.

2001 - На Българска фондова борса е сключена първата в България сделка с ипотечни облигации, след като 50 ипотечни облигации от първата емисия на Българо-американска кредитна банка са изтъргувани на цена 1018 евро, което е над номинала от 1000 евро на облигациите.

2004 - В Кербала, Ирак, към 17:00 ч. български конвой от състава на Трети пехотен батальон е атакуван при завръщането си към база "Кило".  Дистанционно е взривена кола-бомба на площадка край пътя. От взрива  тежко ранен  е старши сержант Владимир  Пашов, който по-късно умира. Ранени са водачът на автомобила сержант Андон Янков и намиращите се в каросерията ефрейтор Чавдар Сарафов и редник Мирослав Георгиев, които са транспортирани в полската полева болница в база "Лима". 

2013 - Парламентът приема промени в Закона за чужденците в България, според които разрешение за постоянно пребиваване ще получават чужденци, направили финансова инвестиция в размер от 1 000 000 лв. в лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление със срок от минимум 5 години. Предвидени са и по-благоприятни условия за получаване на българско гражданство от чужденци, увеличили инвестицията си до над 2 000 000 лв., както и от членове на техните семейства. За първи път се предвижда отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденец, чиято инвестиция е прекратена или прехвърлена на трето лице преди изтичането на определения от закона срок.

2014 - След обилни дъждове пропада пътят II-19 Симитли - Разлог в района на Предела. Той е единствената транспортна връзка, свързваща областният център Благоевград с общините Разлог, Банско, Добринище, Белица и Гоце Делчев.

2016 - Главният прокурор Сотир Цацаров внася в Народното събрание искане за снемане имунитета на депутата от парламентарната група на партия ГЕРБ Делян Добрев за извършено от него престъпление в качеството му на министър на икономиката, енергетиката и туризма (2012-2013) - умишлена безстопанственост, от което е настъпила щета за "НЕК" ЕАД в размер на 4 561 697,27 евро. Касае се за прекратяване на договор с консултантската фирма "Парсънс" за строежа на АЕЦ "Белене". Същия ден Делян Добре се отказва от имунитета си.

2017 - В Националния пресклуб на БТА е представено второто допълнено издание на книгата "Българите са в основата на човешката цивилизация" на проф. Евгений Сачев. Книгата е нов опит за разкриване на истинската история на българския народ, на българската държава и на българската духовност и култура. Книгата е издадена от ИК "Новата цивилизация".

2018 - В Скопие, Република Македония, официално е открита 14-ата световна Среща на българските медии на тема: "Медии и памет", организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) и Асоциацията на българските медии по света. Форумът, който продължава до 28 октомври, е открит от генералния директор на БТА Максим Минчев. Сред работните теми на срещата са : "Журналистиката срещу пропагандата" и "Медиите като посредник между обществото и политиците", "Медии, образование и памет" и др. Във форума участват журналисти от над 50 български медии от повече от 25 държави на всички континенти. За първи път има и участници от Аржентина. По време на срещата наградата за принос в разпространението на българската култура от българоезична медия в чужбина на Националния дарителски фонд "13 века България" е връчена на Димитър Ганчев от българската програма на Радио "Ватикана".

2019 - На заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) Иван Гешев е избран за главен прокурор, като за него гласуват 20 членове на ВСС и 4 са против. Той е единственият номиниран за поста и е издигнат от Прокурорската колегия. На 7 ноември 2019 г. президентът Румен Радев връща предложението за назначаването му, което довежда до повторно гласуване на кандидатурата му на 14 ноември 2019 г.

2020 - В Берковица на официална церемония за първи път е връчена Националната литературна награда "Йордан Радичков". Голямата награда е присъдена на писателя Деян Енев за разказа "Лала боса". Националната литературна награда "Йордан Радичков" се връчва от община Берковица, като в първото издание участват 53 автори от цялата страна. Наградата е учредена с Решение от 20 декември 2019 г. на Общинския съвет на община Берковица и ще се връчва всяка година на рождения ден на писателя Йордан Радичков - 24 октомври.

2021 -  Лора Маркова от София е лауреатът във възрастовата група на големите на 46-ия Международния конкурс за цигулари "Проф. Недялка Симеонова" в Хасково. В конкурса участват 26 млади инструменталисти от България, Русия и Молдова. При най-малките победител е роденият през 2015 г. Чезар Молдовану от Кишинев, Молдова, а във втора възрастова група победител е 14-годишният Виктор Василев от Пловдив.

2022 - На тържествена церемония в зала "Перуника" в курортния комплекс "Албена" са връчени Годишните награди на Националното сдружение на общините в Република България. В категорията "Принос в развитието на местното самоуправление" са отличени общините Хасково, Горна Оряховица и Иваново, както и кметовете на Русе – Пенчо Милков, на Крумовград – Себихан Мехмед, и на Брезово – Христо Енков.

На този ден по света:

1648 - Подписан е Вестфалският мирен договор между Свещената римска империя и основните й противници Швеция и Франция, който слага край на Тридесетгодишната война (1618-1648) и въвежда териториални изменения в Европа. Швеция получава важни пристанища и области по крайбрежието на Балтийско и Северно море (и с това се превръща в първостепенна сила в Северна Европа). Франция получава Елзас и потвърждение на правата си над Мец, Тул и Вердюн. Германските князе получават пълна независимост във вътрешната и външната си политика, а протестантите калвинисти - равни права с лютераните и католиците; германските владетели губят правото си да определят религиозната принадлежност на своите поданици. Швейцария и Нидерландия са признати за независими държави.

1857 – Във Великобритания випускници на университета в Кеймбридж основават в Шефийлд първия в света футболен отбор.

1929 - В Ню Йорк, САЩ, рязко спадат цените на акциите на Нюйоркската фондова борса - т.нар. черен четвъртък. Започва големият срив на Нюйоркската фондова борса, продължил пет дни и довел до краха на хиляди компании и разоряването на милиони хора. Крахът е предизвикан от спекулативния акционерен бум от края на 20-те години на 20-и век, когато милиони американци заемат пари от банки, за да ги инвестират в станалата модерна фондова борса. На 3 септември 1929 г. индексът Дау Джоунс достига пик от 381.17. На 21 октомври 1929 г. Сенатът се опитва да прокара поправка в Закона за тарифите, но не успява. В резултат на 24 октомври 1929 г. борсата рязко пада и започва паническа разпродажба. Само за един ден 12 894 650 акции сменят собствениците. В последвалите четири дни до т. нар. черен вторник - 29 октомври 1929 г., още 30 милиона са продадени и колапсът на цените е пълен. Банките, които са играли на борсата със собствени средства, се оказват длъжници и фалират. Много вложители губят спестяванията си, 11 инвеститори се самоубиват, фирми губят клиенти и спират дейността си, което води до масова безработица. Пазарът и икономиката се съвземат за кратко през 1930 г., но последва нов срив. През 1932 г. борсата достига най-ниската си точка след 1800 г. Въпреки всички предприети мерки чак до 1955 г. фондовият пазар не успява да достигне нивата отпреди 1929 г.

1945 - Влиза в сила Уставът на ООН, приет и подписан от 50 държави на 26 юни 1945 г. в Сан Франциско, САЩ. Официално е създадена Организацията на обединените нации (ООН). От 1948 г. с резолюция 168 (II) на Общото събрание на ООН от 31 октомври 1947 г. годишнината от влизането в сила на Устава на ООН се отбелязва като Ден на Организацията на обединените нации (ООН).

1973 - Завършва четвъртата Арабско-израелска война (Октомврийска война), известна още като войната от Йом Кипур по името на израелския религиозен празник на тази дата, след като Израел и Египет се споразумяват за прекратяване на огъня. Войната от Йом Кипур е война на арабски държави срещу Израел, която започва на 6 октомври 1973 г. с нападение от Египет и Сирия над Израел. Нападателите са подкрепени и от други арабски страни. В хода на войната арабските държави постигат политическо единство - ограничават нефтодобива, което предизвиква световна петролна криза. САЩ организират доставки на оръжие за Израел, а СССР доставя оръжие на арабските държави. На 22 октомври 1973 г. ООН приема резолюция 338 за прекратяване на огъня, но израелската армия продължава военните действия и си връща загубената територия. На 24 октомври 1973 г. Израел и Египет се споразумяват за прекратяване на огъня. На 11 ноември 1973 г. воюващите страни подписват протокол за съблюдаване прекратяването на огъня и за връщането на войските на позициите от 22 октомври 1973 г., като за спазването на примирието в буферните зони са разположени части на ООН. По време на военния конфликт Египет и Сирия губят около 15 000 души, а Израел губи около 2688 души.

1996 - Влиза в сила Международната конвенция за сигурността на ядрените съоръжения (Конвенция за ядрена безопасност). Конвенцията е одобрена на международна конференция във Виена, Австрия, с участието на 84 страни на 17 юни 1994 г. и е открита за подписване на 20 септември 1994 г. България подписва Конвенцията на 20 септември 1994 г.

1998 - Във Вашингтон, САЩ, министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху и президентът на Палестина Ясер Арафат подписват "Меморандум от Уай Ривър" - т.нар. споразумение "земя срещу сигурност". Съгласно споразумението палестинците се ангажират да засилят борбата си срещу тероризма на Западния бряг на река Йордан и да премахнат от хартата си антиизраелските елементи. Израелците се ангажират да се изтеглят от още 13 процента от територията на Западния бряг и да освободят няколко хиляди палестински затворници.

2003 - Ирландската републиканска армия (ИРА) се извинява за страданията, които е причинила на  семействата на убитите или отвлечени от нейни активисти хора през трийсетгодишния конфликт в Северна Ирландия. ИРА се извинява, след като ирландската полиция открива в графство Лаут в Ирландия тленните останки на отвлечената през 1972 г. католичка Джийн Макънвил, майка на десет деца. В декларация Генералният щаб на ИРА поднася извинение на семейството на жертвата и изразява съжаление за причиненото страдание.

2005 - В Китай е пусната в действие нова атомна електроцентрала "Тянван", която ще доставя 60-70 млрд. киловатчаса електроенергия. Централата се намира на около 460 км северно от Шанхай, като в първата фаза от експлоатацията ще работи с два реактора, всеки с мощност от 1,06 млн. киловата, като се предвижда да има 8 генератора.

2008 - В САЩ американската "Алфа банк" обявява фалит. Това е 16-ата банка, фалирала в страната от началото на 2008 г.

2013 - Куба обявява реформи в миграционното законодателство, позволяващи на "нелегални" емигранти да се завръщат в страната. Промените засягат кубинците, избягали от родината си след 1990 г. и прекарали най-малко 8 години в чужбина. Тази мярка няма да се прилага към онези, които са напуснали страната през незаконната военноморска база "Гуантанамо". До този момент избягалите се приемат от властите като предатели, които са изгубили правото да се завърнат в родината си.

2013 - Комисията по назначаване на ключови чиновници утвърждава Карнит Флуг на поста управител на Израелската централна банка. Тя е назначена на поста от министър-председателя Бенямин Нетаняху и министъра на финансите Яир Лапид на 20 октомври 2013 г. За първи път в историята на Израел жена оглавява централната банка.

2014 - В Пекин, Китай, представителите на 21 азиатски страни подписват меморандум за разбирателство за създаването на Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции. Новата институция ще финансира изграждането на пътища, железопътни линии, електроцентрали и телекомуникационни мрежи в Азия.

2017 - На икономически форум в Рияд, Саудитска Арабия, известен като "Давос в пустинята", младият престолонаследник на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман Ал Сауд представя визия за преобразяване на ултраконсервативното мюсюлманско кралство, като обещава "умерена Арабия". Речта е произнесена в разгара на реформите, вдъхновени от принца, които отбелязват най-големия културен и икономически прелом в модерната история на кралството, с фактическо маргинализиране на могъщата каста на религиозните консерватори, господствали в публичното пространство десетилетия наред.

2019 - Европейският парламент присъжда наградата за свобода на мисълта "Андрей Сахаров" за 2019 г. на уйгурския интелектуалец Илхам Тохти, осъден на доживотен затвор в Китай за сепаратизъм. Кандидатурата на Илхам Тохти за наградата е представена от парламентарната група в Европейския парламент "Обнови Европа" заради "изключителния му принос в борбата за човешките права по света".

2020 - Съдът на германската провинция Бранденбург се произнася в полза на обжалванията на изискването за джендър паритет в партийните листи за регионални избори, подадени от крайнодесните партии - "Алтернативата за Германия" и Националдемократическата партия, и отменя закона, изискващ паритет 50 на 50 между мъже и жени в партийните листи, влязъл в сила на 30 юни 2020 г. Според съда законът ограничава свободата на партиите да номинират кандидати и съответно да участват в избори.

2021 - В 1:11 ч. местно време в Тайван е регистрирано земетресение с магнитуд 6,5 по скалата на Рихтер на дълбочина 66,8 км. Земетресението продължава няколко минути и е едно от най-силните от 1973 г. Епицентърът на труса е в Североизточен Тайван, но земетресението е усетено на целия остров. Няма данни за сериозно пострадали и щети. В столицата Тайпе за около 40 минути е спряно метрото, а в страната спират някои от високоскоростните влакове. В източната част на Тайван има пропаднали планински пътища и шосета, затрупани с кал с отломки.

2022 - В северния щат Качин в Мианма при въздушно нападение на хунтата срещу концерт, организиран от сепаратистката Организацията за независимост на Качин, са убити най-малко 60 души, сред които известни артисти и музиканти. Организацията за независимост на Качин от десетилетия се бори срещу армията на Мианма и подкрепя съпротивата срещу военния преврат, извършен на 1 февруари 2021 г.

Родени на този ден българи:

ген.-майор Григор Кюркчиев, военен деец (1865-1925).
Участник в Сръбско-българската (1885), Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918). Председател на Главната ликвидационна комисия (1919-1922). Загива по време на атентата в катедралния храм "Св. Крал" (дн. "Св. Неделя"). Носител на орден "За храброст" трета степен, втори клас.

проф. Васил Геров, машинен инженер (1904-1985).
Един от основоположниците на Държавната политехника в София, основател и ръководител на катедрата "Хидравлични машини и съоръжения" към Държавна политехника (1946-1953). Председател на Отдела по машинно инженерство към Държавна политехника в София (1947-1951). Завежда катедра "Хидравлични машини" (1953-1974) и декан на Машиностроителния факултет при Висш машинно-електротехнически институт - София (1960-1964). Автор е на над 20 научни труда в областта на теоретичното и експериментално изследване на хидравлични турбомашини и на учебници по машинна динамика и хидравлични машини.

проф. Христо Шинев, електроинженер, специалист по радиотехническа електродинамика (1919-2001).
Ръководител на катедра "Радиотехника" във Висшия машинно електротехнически институт (ВМЕИ) в София (1965-1984), декан на Транспортно-съобщителния факултет (1963-1965) и декан (1965-1973) на Факултета по радиоелектроника във ВМЕИ. Ректор на Висшия машинно-електротехнически институт в Габрово (1969-1970).

Йордан Радичков, писател и драматург (1929-2004).
Редактор на в. "Народна младеж" (1952-1954), в. "Вечерни новини" (1954-1960), в "Българска кинематография" (1960-1962), в. "Литературен фронт" (1962-1969). Съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет (1973-1986). Заместник-председател на Съюза на българските писатели (22 май 1968-29 март 1989). Заместник-председател на Български ПЕН-клуб (1986-януари 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (10 юни-26 октомври 1990). Започва да публикува импресии, очерци и разкази в печата, а през 1959 г. издава първата си книга с разкази "Сърцето бие за хората". Автор е на сборниците с разкази "Свирепо настроение" (1965), "Водолей" (1967), "Козята брада" (1967), "Вятърът на спокойствието" (1968), "Ние, врабчетата" (1968), "Коженият пъпеш" (1969), "Верблюд" (1984), в които утвърждава своя стил на писане. Автор е на романите "Неосветените дворове" (1966), "Всички и никой" (1975), "Прашка" (1977), "Ноев ковчег" (1988), както и на пиесите "Суматоха" (1967), "Януари" (1975), "Лазарица" (1979), "Опит за летене" (1979), "Кошници" (1982) и др. Последната книга на Йордан Радичков е сборникът с интервюта "Скитащи думи", излязла през 2003 г. Произведенията му са публикувани от стотина издателства в чужбина, включително и във Франция.  Негови пиеси са представяни в Австрия, Германия, Русия, Швейцария, САЩ, Дания. Автор е на сценариите на филмите "Последно лято", "Горещо пладне", "Привързаният балон" и др. Йордан Радичков е носител на множество награди, между които престижната "Гринзане Кавур" (1984) за най-хубава чуждестранна творба, издадена в Италия, и Шведската държавна награда "Полярна звезда" (1988). През 1993 Радичков е включен в списъка на Международния съвет за детската книга. Лауреат на Димитровска награда (1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1979), на наградата на Съюза на българските писатели за детска литература за "Малки жабешки истории" (1994), на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия за цялостен принос към театралното изкуство (24 май 1996), на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2000), на държавна награда "Св. Паисий Хилендарски" (2003) и др. Почетен гражданин на Сливен (май 1980). Почетен гражданин на София (29 май 2000). Почетен гражданин на Монтана (28 май 2007).

проф. Борис Гондов, скулптор (1935).
Работи в областта на изящната и монументална скулптура. От 1962 г. е член на Съюза на българските художници. Ректор на Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" (април 1987-10 ноември 1992). Участва в изложби в България и чужбина. Автор е на творбите "Глава на девойка" (1955), "Строител" (1962), паметниците на Димитър Благоев в Благоевград (1968), на Кольо Фичето в Дряново (1969), на Владимир Димитров-Майстора в Кюстендил (1972), на Патриарх Евтимий във Велико Търново (1978), на Македоно-одринското опълчение в Благоевград (1979), на мемориалния комплекс "Самуилова крепост" (1982) и др. Носител на наградата на Министерството на културата "Златен век" огърлие за приноса му в развитието на българската култура (30 октомври 2015).

проф. Симеон Щерев - Банана, музикант, композитор и музикален педагог (1943-2020).
Дългогодишен солист на Биг бенда на Българското национално радио. Един от създателите на квартет "Джаз квартет Фокус" (1965) заедно с Петър Славов, Милчо Левиев и Тодор Стойков. През 60-те години на 20-и в. е обявен за Флейтист номер едно в Европа, а през 1968 г.- за Флейтист номер две в света. Автор и аранжор е на десетки джазови пиеси, на театрална и филмова музика. Негова е музиката за филмите "Лятото, което си отиде", "Топло", "Непълнолетие", "Нашият Шошканини". Повече от 40 години концертира в Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, Япония, Република Корея, Индия като солист в камерни, симфонични, оперни и джазови състави. От 1974 г. е преподавател  по флейта в Естрадния факултет на Държавната музикалната академия. Носител на наградата на Министерството на културата "Златен век" - звезда и на почетна грамота за големия му принос в развитието на българската култура и по повод неговата 70-годишнина (25 октомври 2013).

Андрей Иванов, инженер и политик (1953).
Бил е началник на управление "Информационни технологии и автоматизация на управлението на МВР, заместник-директор на Национална служба "Полиция" (4 февруари 1997-1999). Заместник-началник на Главно данъчно управление (1999-2004). Председател на Столичния общински съвет (19 ноември 2007-12 януари 2012). Областен координатор на партия "ГЕРБ" за София-град (15 юли 2010-27 ноември 2012).

проф. Михаил Мирчев, политолог и социолог (1954).    
Директор на Националния институт за изследвания за младежта  (1990-1992). От 1993 г. е управител на АССА-М (Агенция за социални проучвания и анализи). Преподавател по социология в Бургаски свободен университет (БСУ), катедра "Социални дейности" (1998-2005), ръководител на катедрата (2000-2002). Председател на Българска социологическа асоциация (2012-2015). от 2005 г. е преподавател по социология в катедра "Икономическа социология" на Университета за национално и световно стопанство, а от 2010 г. досега е преподавател по социология в катедра "Икономическа социология" и катедра "Политология". През декември 2020 г. ректорът на Софийският университет "Св. Климент Охридски" прекратява едностранно гражданския договор на проф. Михаил Мирчев, след като Студентското общество за равенство подава сигнал до ректора на 11 ноември 2020 г., че в лекциите му се проповядва ксенофобия и расизъм.

проф. Екатерина Михайлова, юрист и политик (1956).
Председател и главен секретар на "Обединен християндемократически център" (18 октомври 1992-16 март 1996). Заместник-председател на Съюза на демократичните сили (СДС) (16 февруари 1997-31 октомври 2000; 12 март 2002-13 януари 2004), главен секретар на партията (31 октомври 2000-26 юни 2001) и неин председател (26 юни 2001-10 март 2002). Един от основателите на партия "Демократи за силна България" (2004) и неин заместник-председател (30 май 2004-26 ноември 2011). Депутат от 36-ото до 41-ото Народно събрание (1991-2013) и заместник-председател на 41-ото Народно събрание (14 юли 2009-14 март 2013). От 2013 г. е щатен преподавател в Нов български университет. Удостоена е със званието "Почетен професор на Нов български университет" за принос за развитието на теорията и практиката на парламентарната държава (6 ноември 2007).

Владимир Пенев, актьор (1958).
Играл е във Варненския драматичен театър (1982-1985), в Младежкия театър в София (1985-1992), в Народния театър "Иван Вазов" (1992-1997), в Театрална работилница "Сфумато" (1992-2002) и от 2003 г. в Малък градски театър "Зад канала". Участвал е във филмите "Поетът и дяволът" (1984), "Приятелите на Емилия" (1996), "Пясъчен часовник" (1999), "Посетени от Господ" (2001),  "Патриархат" (2005), "Дзифт" (2008), "Love.net" (2011), както и в телевизионните сериали "Под прикритие" (2011), "Откраднат живот" (2018) и др. Министър на културата в служебно правителство (13 март-29 май 2013). Носител на наградата "Аскеер" на фондация "А'Аскеер" за главна мъжка роля за 1996 г. и 2007 г. (23 май 2007), на награда "Икар" на Съюза на артистите в България за главна мъжка роля за 2014 (27 март 2014). Почетен гражданин на София (17 септември 2018). Носител на орден "Св. Св. Кирил и Методий" - огърлие (29 октомври 2018). Носител на отличието "Златно перо" за принос в българската култура на "Класик ФМ радио" и галерия "Макта" (22 май 2019).

Илияна Йотова, журналист и политик, вицепрезидент на България  (1964).
Работила е като репортер, редактор, водещ и директор дирекция "Новини и актуални предавания" в Българската национална телевизия (1990-1997). Ръководител на пресцентъра на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия /БСП/ (дн. Национален съвет на БСП/ (1997-2005). Член на ВС на БСП  (2000-5 февруари 2017). Заместник-председател на Градския съвет на БСП - София (9 януари 2006-12 юни 2012). Член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП (9 юни 2012-5 февруари 2017). Депутат в 40-ото Народно събрание (18 август 2005-20 май 2007). Депутат в Европейския парламент (6 юни 2007-16 януари 2017). От 22 януари 2017 г. е вицепрезидент на България.

Дарина Янева, художничка (1964).
Работи в областта на  живописта и монументалните изкуства  повече от 35 години. Има над 30 самостоятелни изложби живопис и участия в международни художествени изложби в повече от 15 държави в Европа и Америка, сред които в Полша, Швеция, Словения, Дания, Белгия, Италия, Турция, Хърватия.  През 2002 г. е номинирана сред десетте най-добри майстори на пастела в света. На 24 май 2010 г. е удостоена от съвета на европейската научна и културна общност със сертификат и значка „Златна книга” за принос в развитието и представянето на българската култура. 

Димчо Михалевски, инженер и политик (1965-2014).
Началник на цех в Домостроителен комбинат - Кърджали (1990-1992). Заместник-директор на "Строителство и строителни услуги" - Кърджали (1992-1994). Изпълнителен директор (1994-1998) на "Ковег" - Кърджали. Управител на "Булгар Продукт" ООД (1998-2000). Заместник-кмет на Кърджали по строителството (2000-2003). Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (2 септември 2005-5 юли 2009). Депутат в 41-то Народно събрание (2009-2013) и в 42-то Народно събрание (21 май 2013-18 февруари 2014). Почетен гражданин на Златоград (18 май 2009), Почетен гражданин на Кърджали (21 октомври 2014, посмъртно).

Валери Жаблянов, политик (1965).
Депутат от 42-ото до 44-ото Народно събрание (2013-2021). Заместник-председател на  44-ото Народно събрание (19-април 2017-21 февруари 2018).

Георги Милчев-Годжи, музикант (1969).
Свирил е в групите "Север", "Реприз", "Електрик Авеню", "Браво Оркестра" и "Ватикана". От 1995 г. е музикант в "Ку-ку бенд".

Петър Стойчев, състезател по плуване (на дълги дистанции) (1976). 
В кариерата си е преплувал над 60 000 километра в басейни, реки, езера, морета и океани. От 2001 г. до 2011 г. единайсет пъти е носител на Световната купа по плувен маратон. От световни първенства печели златен медал през 2011 г., сребърен медал  през 2000 г. и пет бронзови медала през 2003 г., през 2005 г., когато печели два медала, през 2006 г. и през 2010 г. От европейски първенства печели бронзов медал  през 2004 г., сребърен медал  през 2011 г. и златен медал  през 2012 г. Участвал е на четири Олимпийски игри (2000, 2004, 2008, 2012). На него принадлежи световният рекорд за преплуване на пролива Ла Манш, поставен на 24 август 2007 г. и е първият, преплувал пролива за време под 7 часа - 6:57:50 ч. Министър на физическото възпитания и спорта (13 март-29 май 2013). През май 2022 г. печели състезанието от календара на Световната федерация по ледено плуване във водите на Северния ледовит океан край остров Свалбард (Норвегия) на дистанция 1000 метра в конкуренцията на 19 състезатели от цял свят с време от 14:25 минути. Състезанието се провежда при температура на водата под нулата, а на въздуха - минус 15 градуса. Признат за най-успешния състезател в света по плувен маратон, Петър Стойчев печели на 6 октомври 2023 г. първото състезание на езерото Хьовсгьол в Монголия под егидата на Международната организация по ледено плуване за  23:55 минути. Езерото се намира на надморска височина от 1645 метра, което прави плуването много трудно. През 2009 г. е избран за най-добър плувец в света от Световната асоциация по плуване в открити води и е въведен в Международна зала на славата в плувните спортове във Форт Лодърдейл, САЩ. Носител на специална награда за най-добър състезател в света в историята на плувния маратон (13 септември 2009). Носител на медал "За заслуга" на президента за големите му заслуги в областта на спорта (2 юли 2014). Почетен гражданин на Момчилград (25 юли 2019) и Почетен гражданин на гр. Виедма, Аржентина (1 февруари 2011).

На този ден са родени и:

Антони ван Льовенхук, нидерландски учен - природоизследовател (1632-1723).
Основоположник на научната микроскопия, член на Лондонското кралско общество (1680).

Константин Юон, съветски художник живописец (1875-1958).
Директор на Научно-изследователския институт за теория и история на изобразителното изкуство на СССР (1948-1950). Първи секретар на Съюза на художниците на СССР (1957-1958). Народен художник на СССР (1950).

Имре Калман (ист. име Емерих Калман), унгарски композитор (1882-1953).
Автор e на оперетите "Царицата на чардаша" (1915), "Принцесата на цирка" (1926), "Графиня Марица" (1924) и др.

Григорий Орджоникидзе, съветски политик (1886-1937).
Председател на Кавказкото бюро на Централния комитет на Руската комунистическа партия (болшевики) /РКП (б) (1920-1937). Председател на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) /ВКП(б)/ (1926-1937).

Александър Фрумкин, съветски физик и химик (1895-1976).
Основоположник на съвременната теоретична електрохимия. Създател на най-голямата в света електрохимична школа и основател на Института за електрохимия към Академията на науките на СССР (1958), който от 1983 г. носи неговото име "Институт за електрохимия А.Н. Фрумкин".

Алексей Исаев, съветски конструктор (1908-1971).

Аркадий Райкин, съветски актьор, режисьор, сценарист и хуморист (1911-1987).
Участвал е в близо 40 филма. Заслужен артист на РСФСР (1947). Народен артист на РСФСР (1957). Народен артист на СССР (1 юли 1968). Герой на социалистическия труд (1981).

Лучано Берио, италиански композитор и диригент (1925-2003).
Един от най-значимите композитори на италианския авангард. Основател на студиото за електронна музика на Миланското радио.

Жилбер Беко (ист. име Франсоа Жилбер Сили), френски певец и композитор (1927-2001).
В 50-годишната си кариера той е композирал над 400 песни, сред които "А сега" (1961) и "Натали" (1964), които му носят световна слава. Има изнесени над 250 представления в страната и чужбина. Почитателите му го възприемат като Краля на френския шансон. Неизчерпаемата енергия на сцената спечелва на Жилбер Беко прякора "Господин 100 000 волта".

Пиер-Жил дьо Жен, френски физик (1932-2007).
Носител на Нобелова награда за физика за 1991 г. за откритието, че използваните методи за изследване на простите системи могат да бъдат приложени и към по-сложни форми на материята, в частност към течните кристали и течните полимери.

Робърт Мъндел, канадски икономист, специалист по въпросите на глобалната парична политика (1932-2021).
Разработва един от първите планове за единна европейска валута. Носител на Нобелова награда за икономика за 1999 г. за анализа му на паричната и фискалната политика при различни системи на обменни курсове и за теорията му за оптималните парични пространства (част от първоначалните дискусии по прилагането на Европейския икономически и валутен съюз).

Бил Уаймън, британски музикант (1936).
Един от създателите на групата "Ролинг Стоунс" заедно с Мик Джагър и Кийт Ричардс и неин бас китарист (1962-1992). От 1997 г. гастролира със собствена група - Бил Уаймън и кралете на ритъма.

Кристоф Даум, немски футболист и треньор (1953).

Роман Абрамович, руски предприемач (1966).
Губернатор на Чукотка (24 декември 2000-3 юли 2008). Депутат в Държавната дума (19 декември 1999-24 декември 2000), кавалер на Ордена на честта (2006). Собственик на английския футболен клуб "Челси" ( 2003-2022).

Венсан Кандела, френски футболист (1973).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция и златен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия.

Кемал Аслан, турски футболист (1981).

Уейн Руни, английски футболист и треньор (1985).
С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели турнирът Шампионска лига (2008), турнирът Лига Европа (2017) и Световното клубно първенство (2008).

Чарли Уайт, американски състезател по фигурно пързаляне (танцови двойки) (1987).
Заедно с  Мерил Дейвис са олимпийски шампиони през 2014 г. в Сочи, Русия, където печелят и бронзов медал. Печелят сребърен медал от Олимпийските игри през 2010 г. във Ванкувър, Канада. Те са и двукратни световни шампиони през 2011 г. в Москва, Русия, и през 2013 г. в Лондон, Великобритания.

Това е денят на смъртта на:

Тихо Брахе, датски астроном (1546-1601).
Неговите точни наблюдения на планетите помагат на немския астроном и математик Йохан Кеплер да докаже, че планетите обикалят около Слънцето по елиптични орбити. Изготвя таблици за движението на Слънцето и определя продължителността на годината до по-малко от секунда.

Алесандро Скарлати, италиански композитор (1660-1725).
Един от основателите на Неаполитанската оперна школа през 18-и век.

Бернардо О'Хигинс, чилийски военен деец (1778-1842).
Един от ръководителите на войната за независимост на испанските колонии в Америка. Главнокомандващ на освободителните войски (1813-1814). Заедно с Хосе де Сан Мартин организира т.нар. Андска армия, която разбива испанците край Чакабуко (1817). Върховен управител на Чили (1817-1823). Подписва Декларацията за независимостта на Чили (1 януари 1818).

Порфирий Бахметиев, руски физик и биолог (1860-1913).
Един от първите изследователи на биологичното явления "анабиоза".

Франц Лехар, унгарски композитор и диригент (1870-1948).
Автор е на около 30 оперети, сред които "Веселата вдовица", "Ева", "Циганска любов" и др. Премиерата е най-популярната му оперета "Веселата вдовица" е на 30 декември 1905 г. в "Театър ан дер Вин" във Виена, Австрия. През 1925 г. оперетата е филмирана в продукцията на американската компания "Метро Голдуин Майер" с режисьор Ерик фон Щрохайм и с участието на актьорите Джон Джилбърт и Мей Мърей. По сюжета на оперетата са създадени още три филма през 1934 г., 1952 г. и 1962 г. В "Театър ан дер Вин" са играни 483 представления и около 60 000 в света през първите 50 години от написването на оперетата.

Георги Ефремов, български лекар хирург, обществен деец и публицист (1883-1964).
Работи като участъков лекар в с. Калище, област Перник (1909-1915), лекар в болницата "Червен кръст" в София (1915-1922),  главен лекар на градската болница в Кюстендил (1922-1944), хирург и главен лекар във военната болница в Кюстендил (1944-1946). Издава и редактира в. "Добро здраве" (1923-1947) и в. "Кюстендил" (1930-1932) в Кюстендил. Главен редактор на научнопопулярното сп. "Свят и наука" (1933-1943). Автор е на 9 брошури на здравна тематика и на научнопопулярни трудове. Кмет на Кюстендил (15 ноември 1942-9 септември 1944). Носител на званието "Заслужил лекар" (1964). Почетен гражданин на Кюстендил (1997, посмъртно).

Кристиан Диор, френски моден дизайнер (1905-1957).
Основател на модна къща "Кристиан Диор" (16 декември 1946).

Давид Ойстрах, съветски цигулар, диригент и педагог (1908-1974).
Народен артист на СССР (1953).

Петър Славински (ист. име Петър Атанасов Чолаков), български писател и драматург (1909-1993).
Редактор на сп. "Сердика" (1940-1943). Главен секретар на Столична община (1941-1944). Кмет на София (9 септември 1944-21 септември 1944). Председател на Клуба на културните дейци и главен секретар на Българо-унгарското дружество (1946-1951). Директор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1953-1954). Автор е на романи, новели, очерци и публицистика. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1979).

Йосиф Цанков, български композитор (1911-1971).
Автор е на валсове, танга, фокстроти, румби, филмова музика и музика към театрални спектакли. Създава квартет "Цанков" (1936). Сред основателите на националното радио в България /в началото Радио София/ (1936). Главен композитор на театър "Одеон" (1937-1941). Същевременно ръководи фабриката за грамофонни плочи "Лондон рекърдс" (1937-1940). Отговорен редактор в музикална редакция на "Радиопром" (по-късно "Балкантон") (1951-1971). Автор е на повече от 500 песни, сред които "Приказка", "Лунни лъчи", "Песен моя, обич моя", "Събота вечер", "Пролет моя", "Пеят сто китари", "Целуни ме", "Птици мои", "Облаци", "Море на младостта", "Песен за София" и др. В първия конкурс за българска естрадна песен (1964) получава 6 (от всичките 8) награди за свои песни. Носител на орден "Кирил и Методий" и на орден "Стара планина" първа степен (4 април 2002, посмъртно).

Морийн О'Хара, американска актриса от ирландски произход (1920-2015).
Участвала е във филмите "Гърбушкото от Нотр Дам" (1939), "Колко зелена бе моята долина" (1941), "Тихият човек" (1952) и др.

Ливиу Чулей, румънски актьор, режисьор, архитект, сценограф и педагог (1923-2011).
Режисьор е на филмите "Изригване", "Дунавски вълни", "Гората на обесените" и др. Драматург е на пиесите "Леонс и Лена", "Пасакалия", "Власт и истина", "На дъното" и др.  Сценограф е на пиесите "Изгубеното писмо", "Дългият път на деня към нощта", "Власт и истина" и др. Негов е проектът на сградата на театър "Нотара" в центъра на Букурещ, както и редица други обществени и жилищни сгради.

Хорхе Батле (Хорхе Луис Батле Ибанес), уругвайски политик (1927-2016).
Журналист и директор на радио "Ариел" (1943-1976). Заместник-председател на партия "Колорадо" (15 февруари 1959-14 февруари 1967). Сенатор на партия "Колорадо" (15 февруари 1985-15 февруари 1990; 15 февруари 1995-15 февруари 2000). Президент на Уругвай (2 март 2000-1 март 2005).

проф. Никола Стефанов, български философ (1932-2002).
Директор на Центъра по наукознание при Българската академия на науките /БАН/ (1968-1989). Заместник-председател на Комитета за печата (1972-1973) и на Държавния комитет за наука и технически прогрес (1973-1977). Чл.-кор. на БАН (1984). Депутат в 9-ото Народно събрание (17 юни 1986-14 декември 1989). Автор е на "Наука и управление" (1970), "Научен подход и социална ситуация" (1983) и др.

Тодор Цонев, български художник (1934-2004).
Работил е в областта на графиката, живописта, сатиричната пластика, дърворезбата и металопластика и др. Известен е с политическите си карикатури. Издава в. "Сатира", в сътрудничество с Мария Овчарова (1991-1999). Негови карикатури са публикувани в много български всекидневници.

Цветодар Марков, български режисьор и продуцент (1969-2018).
Режисьор е на филмите "Лов на дребни хищници" (2010) - първият изцяло дигитален български филм, "Докато Ая спеше" (2015), и на телевизионните сериали "Революция Z" (2010) и "Фамилията" (2012Ц2014). Продуцент е на телевизионното шоу "Захар", телевизионното предаване "Миш-Маш" и на филма "Лов на дребни хищници". Играел е и като актьор във филмите "Игра на челик" (1994), "Хъшове" (2008), "Търси се екстрасенс" (2000), "Джулай " (2011) и др.
/АЯ/КГ/