site.btaОБНОВЕНА Националната художествена академия удостои проф. д-р Иван Газдов с почетното звание “Доктор хонорис кауза”

Националната художествена академия (НХА) удостои проф. д-р Иван Газдов с почетното звание “Доктор хонорис кауза”. Това стана днес на тържествено заседание на Академичния съвет на НХА, което се състоя в галерия “Академия”.

Заслугите на проф. Газдов представи деканът на Факултета за изящни изкуства проф. Светозар Бенчев, а удостояването извърши ректорът на НХА проф. Георги Янков.

Бенчев посочи, че иска да представи художника, колегата, преподавателя Иван Газдов с предварителната уговорка, че това е само едно докосване до неговата многопластова личност. Поколения студенти в специалност “Плакат и визуална комуникация са възпитани в нестандартно мислене, чувство за мярка, висок професионален вкус и прецизност на изпълнението, така характерни за нашия почетен “Доктор хонорис кауза”, посочи деканът. “Пъргавата му мисъл скача от тема на тема, правейки неочаквани асоциации, създавайки абсурдни понякога връзки, навлизайки в самата същност на проблема. При това така увлекателно и с такова чувство за хумор и доза самоирония, които са присъщи само на извисените духом индивиди”, каза проф. Бенчев и допълни, че е бил на много дипломни защити и е слушал с огромно удоволствие коментарите, асоциациите и понякога парадоксалните заключения на майстора на графичествения дизайн - термин формулиран от Газдов. Деканът на Факултета за изящни изкуства отбеляза, че Газдов е забележителен творец, богата и многостранна личност с огромен принос и влияние в културните среди, ректор на НХА, професор, който и сега вдъхновява имащите привилегия да контактуват с него, колега и приятел. Той допълни, че Академичният съвет на НХА е бил абсолютно единодушен в решението си - за академията е чест да присъди своето най-високо признание почетен “Доктор хонорис кауза” на проф. д-р Иван Газдов. 

Проф. Газдов отбеляза, че смисълът на Академията не е да ти каже как да държиш молива, а да ти се прииска да го държиш. Той каза още, че изкуството и фантазията са най-очарователните неща. Той благодари на ръководството на НХА в лицето на проф. Георги Янков, проф. Николай Младенов, на Академичния съвет, както и Слава Иванова, на проф. д-р Георги Каприев, на доц. Георги Лозанов, на проф. д-р Мъгърдич Касапян за трогателното и съвсем неочаквано внимание.

Когато на човек нищо друго не му е останало, освен да се удивлява, че е още относително жив, изведнъж го подсещат, че е допринесъл за утвърждаването на нашето общо благородно дело - образованието по изобразително изкуство, отбеляза той с чувство за хумор и със същото хумористично чувство представи пред присъстващите колеги, студенти и общественици своето “Половинчато CV”.

Темелите на академията дали са на 100, 200 или 300 години, е без значение, важно е тя, академията със своята дейност да те очарова и респектира така, както това са постигали нашите предци само с едно изречение изсечено в камък над входа на старото училище в Котел “Помогни ми да тя возвися”, каза още той и допълни: “Изтръпваме от този загадъчен надпис”. По думите му училището зове ученика за лично усилие. Как са могли да осъзнаят това хора още не излезли от вековното робство - 1869 г., че подлежи на образование този, който иска да се учи, а не да го учат, попита той.

Образованието по изкуство, без което, забележете, спокойно може да се живее, е нещо велико. То стои на ясен пиедестал, то те кара да се движиш, да се будиш и заспиваш, да съзидаваш и учудваш, да обичаш, казано в едно - да твориш, посочи още проф. Газдов. По думите му всеки докоснал се до академията с чисти мисли е успял да вкуси и да се възхити от животворната ѝ чувственост, себесмирението и безкрайната уязвимост и прямота.

“Студентите са си студенти - симпатични, буйни, весели, усмихнати, свежи, непосредствени, откровени, очарователни. Грижим се за тях такива и ако някой има една малка екстра - и да е талантлив, всичко е наред”, каза още проф. Газдов.

Тържествената церемония е съпътствана с изложба на проф. д-р Иван Газдов “Графикатура и авторски плакат”, която може да бъде разгледана до 8 март. Проф. Светозар Бенчев отбеляза, че това е изложба специално подредена от автора за днешното събитие.

Иван Газдов е роден в Ямбол през 1945 г. Завършва Художествена гимназия София през 1964 г. и Националната художествена академия през 1970 г. Специализирал е в Gerrit Rietveld Academie, Амстердам, Нидерландия, през 1978 г. Провел е творчески специализации в Краков и Варшава, 1980. В периода 1970 – 1976 година работи в Центъра по дизайн като художник в първото професионално ателие по графичен дизайн в България, с консултант Стефан Кънчев.
 
В годините 1973 – 1994 е последователно хоноруван асистент, редовен асистент, доцент и професор в Националната художествена академия, в катедра “Плакат и визуална комуникация”. От 1995 до 2005 година е завеждащ катедра “Плакат и визуална комуникация”. Автор е на над 150 рецензии в периода 1980 – 1995 година на преподаватели и студенти в НХА. В годините 1999 – 2003 е ректор на Националната художествена академия. През 2023 г. проф. Газдов отбелязва 50 години преподавателска дейност в академията.
 
Работи в областта на графиката, плаката и илюстрацията. Открил е повече от 50 самостоятелни изложби и е участвал в повече от 200 колективни изложби у нас и в чужбина. Носител е на общо 34 награди за изобразително изкуство, от които 20 национални и 14 международни. Само в конкурси в Япония има получени пет награди. 

Автор е на собствен графичен стил графикатура, който е разработен през 1987 г. и е утвърден оттогава с повече от 30 изложби у нас и в чужбина. С решение на Академичния съвет на НХА през 1990 г. Иван Газдов създава клуб “Визуална фантазия”, в който представя действащи български художници и теоретици. Впоследствие “Визуална фантазия” става дисциплина в специалността. Автор е на 20 специализирани албума и книги, в т.ч специализирани книги за плакат. През 2006 излиза изданието “ОТ и ЗА Иван Газдов” със статии, критични студии и мнения  от и за художника. Основен акцент на изданието е интервю на Радой Ралин с художника с 243 въпроса. Негови творби притежават над 20 музея, галерии и колекции по света и у нас. Множество негови творби се намират и в частни колекции. За художника са издадени две монографии - “Черно сияние” от д-р Петко Петков и “Графични антитези” от проф. Мъгърдич Касапян.