site.btaВиктория Андреева пред БТА: Видях целия си труд през годините, събран в сърцето на Флоренция

Първото нещо, което фотографът Виктория Андреева вижда, след като каца на летището във Флоренция, е нейна фотография на огромен билборд. „Непосредствено след това се обърнах и видях снимката си на още три светещи екрана. Сърцето ми започна да бие толкова бързо от вълнение. Фотографията ми беше навсякъде - на летището, на главната гара, по автобусите, трамваите, както и разлепена навсякъде из този прекрасен град. Не мога да опиша щастието, което изпитах в този момент. Видях целия си труд през годините, събран в сърцето на Флоренция“. Това сподели в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА българката, която спечели специална награда в категория „Фотография“ в конкурса „I am You“, част от тазгодишното Биенале за съвременно изкуство и дизайн във Флоренция. 

Творбите ще бъдат изложени от 11 до 28 януари 2024 г. и в „Accademia delle Arti del Disegno” - най-старата академия за живопис в Европа, основана от Джорджо Вазари. „За мен е огромна чест, че фотографията ми ще бъде изложена на място, където самият Микеланджело е творял“, добави Виктория Андреева. 

Родена през 1996 г. в Шумен, на 19 години тя заминава за Виена, където следва „Фотография и аудиовизуални медии“ в Колежа за визуални изкуства „Die Graphische“. Свободата да изразява идеите си, без никой да ѝ казва по какъв начин да бъде направено нещо, я кара да се влюби в художествената фотография. В работата си тя се фокусира върху взаимодействието на противоположности, които са неизменно свързани и зависещи една от друга. Чрез творчеството си търси границите между естественото и изкуственото, хармонията и хаоса, баланса и дисбаланса. 

„Дуалността е нещото, което заема централно място в моите проекти. За мен е от особено значение творбите ми да предизвикат реакция, без значение дали позитивна, или не. Стремя се да насърча зрителя да се вглежда и открива скрити детайли, които на пръв поглед са незабележими, но същевременно важни за развитието на историята“, добави Виктория. 

В основата на нейното творчество е човешкото тяло. „Когато започнах да изобразявам и работя с човешката фигура, един аспект беше много важен за мен - да представя голото тяло в една чиста форма, която е откъсната от общественото очакване и предразсъдъци“. В нейната сфера на фотография обаче тя се сблъсква с трудността да споделя творчеството си онлайн. „В днешно време артистите пряко зависят от презентацията си във виртуалното пространство. За жалост, работата ми често бива блокирана или автоматично скрита заради голотата“, сподели тя.

Българката се надява, че ще докосва все повече хора с фотографията си, ще работи и осъществява все по-големи проекти и изложби. „Искам творбите ми да пътуват и достигат непознати за мен краища по света. Естествено, бих искала да направя и самостоятелна изложба в България, където хората биха могли да се запознаят отблизо с мен и фотографията ми“, допълни Виктория. 

Нейният съвет към всеки, който иска да се занимава с фотография или изкуство, е на първо място да прави всичко с любов и всеотдайност. „Да влага време и усилия константно, да излиза от зоната си на комфорт, да предизвиква себе си. Само по този начин човек може да открие творческия си път и изгради стила си“. 

Следва пълният текст на интервюто с Виктория Андреева:

Бихте ли ни разказали повече за себе си?

- Здравейте! Казвам се Виктория Андреева и се занимавам с художествена фотография, като в основната на моето творчество е човешкото тяло.

Родена съм през 1996 година в град Шумен. Завърших Профилирана езикова гимназия „Никола Й. Вапцаров“ с интензивно изучаване на немски език. На 19-годишна възраст заминах за Виена, където от 2016 до 2018 година следвах „Фотография и аудиовизуални медии“ в Колежа за визуални изкуства „Die Graphische“. В момента живея във Виена, но често пътувам из Европа заради различни изложби и проекти.

Отивате във Виена, за да изучавате фотография. Защо точно там?

- Да дойда и да следвам фотография във Виена беше моя мечта, породена от една училищна екскурзия. Посетих града за кратко преди много години и се влюбих в красотата му. Казах си, че ще направя каквото мога, един ден да живея и уча на това място. Така много усилено наблегнах на немския език и след като завърших гимназия, заминах за Виена. За щастие моите родители винаги са ме подкрепяли във всяко едно мое решение, за което ще им бъда вечно благодарна.

В самото начало, когато пристигнах в Австрия, преминах през много трудности. От една страна, защото семейството и много от близките ми бяха в България. От друга страна, се захващах с нещо, което нямах представа как работи. По това време не познавах никого в сферата на фотографията и изкуството във Виена. Трябваше напълно сама да проучвам университети, да търся контакти, да ходя по събития, изложби, да се представям на галеристи, които по това време не са имали никакъв интерес към мен и работата ми. Конкуренцията в тези среди е огромна и тъй като говорим за изкуство, там всичко е субективно. Няма една точна формула, която човек може да следва и да има бърз успех. Със сигурност в тази сфера човек трябва непрестанно да се учи на упоритост и търпение. След осем години и половина във Виена бих казала, че животът тук ми харесва. Знам със сигурност обаче, че бих искала да поживея и в друга държава, да опозная нов език и култура. Смятам, че това развива човек и го прави по-отворен към света.

Разкажете ни повече за проекта си с балетистите от Виенска държавна опера.

- Книгата „Der Maskenfall“, или „Падането на маската“, за мен беше една сбъдната мечта. Като бивша балерина, танцът винаги е бил и ще бъде огромна част от живота ми. През 2017 година, по неочаквано стечение на обстоятелствата, се запознах с балерина, която танцува във Виенската опера. Когато говорих с нея и представих портфолиото си, разбрах, че тя вече е запозната с моята работа и би се радвала да работим заедно. Не можете да си представите каква изненада беше за мен реакцията ѝ тогава. Мислех си: „Как така балерина на световно ниво вече познава фотографията ми?“. След сесията, която направихме, една от солистките в Операта се свърза с мен, тъй като също имаше интерес да работим заедно. Така започна всичко. Чрез вече създадените контакти реших, че е перфектната възможност да реализирам по-голям проект.

Оттам се зароди и идеята да създам книга, която разкрива многото лица на балета - от една страна красотата, отдадеността, но също и многото трудности на тази професия. За разлика от следващите ми проекти, тук в основата стоеше личността.

Така в екип с още две колежки започнахме работа по книгата. Този проект ми позволи да се докосна до света на балета зад кулисите и да почувствам отблизо всичко, през което минават балерините в професионалния свят. Когато видях крайния резултат, се почувствах като дете, което е получило най-мечтания си подарък. Убедих се за пореден път, че мечтите могат да се превърнат в реалност, стига човек да ги следва усилено. Планирам в бъдеще да преработя и развия книгата по различен начин. Освен това следя и се възхищавам на българската художествена гимнастика, за мен би било голяма чест да направя проект и с „диамантените“ момичета.

Как се породи интересът Ви към фотографията и в частност към художествената фотография?

- Това, което ме накара да се влюбя в художествената фотография, беше свободата да изразявам идеите си, без някой да ми казва по какъв начин нещо трябва да бъде направено. Усещането да не трябва да влизам в определени граници, ме накара да се чувствам много свободна в начина, по който изразявам идеите си. 

Как бихте описали работата и стила си?

- Работата ми се фокусира върху взаимодействието на противоположности, които са неизменно свързани и зависещи една от друга. Чрез творчеството си търся границите между естественото и изкуственото, хармонията и хаоса, баланса и дисбаланса. Дуалността е нещото, което заема централно място в моите проекти. За мен е от особено значение творбите ми да предизвикат реакция, без значение дали позитивна, или не. Стремя се да насърча зрителя да се вглежда и открива скрити детайли, които на пръв поглед са незабележими, но същевременно важни за развитието на историята. С времето разбрах, че както аз се променям, така и естетиката ми навлиза в други етапи. Вълнуващо е и за мен самата да наблюдавам тези промени. 

Творбите Ви са абстрактни и често сюрреалистични. Какво послание искате да предадете с тях? И има ли някакъв вид опит за бягство от действителността?

- Работата ми взаимства пряко много теми от действителността, които са пречупени през моя поглед и изживявания. Бих казала, че творчеството ми смесва реалност и илюзия в едно, като цели да провокира диалог и остави отворени въпроси. Когато започнах да изобразявам и работя с човешката фигура, един аспект беше много важен за мен - да представя голото тяло в една чиста форма, която е откъсната от общественото очакване и предразсъдъци. Това е и една от причините да клоня все повече към отделянето на личността от тялото, премахвайки лицето. Преди всичко търся усещането, което ще изпита зрителя, виждайки вече завършения кадър.

Къде намирате вдъхновение най-често?

- Често дори и най-малките детайли или обекти от ежедневието пораждат идея и вдъхновение в мен. Фотографията ме научи да ценя и да се вглеждам по-детайлно в заобикалящия ни свят и всеки път се убеждавам, че красотата е навсякъде. Освен от танца, съм повлияна много от скулптура, 3D дизайн, музика, кино. 

Какви са трудностите пред един фотограф?

- Според мен всеки жанр във фотографията се сблъсква с различни проблеми. В моята сфера на фотография специално става все по-трудно човек да споделя творчеството си в социалните мрежи, а дори и в онлайн списания. В днешно време артистите пряко зависят от презентацията си във виртуалното пространство. За жалост, работата ми често бива блокирана или автоматично скрита заради голотата. Един скорошен пример беше споделянето на промоционалните материали за Биеналето във Флоренция. Дори плакатите да бяха разлепени навсякъде из този град на изкуството, явно са били недопустими за споделяне в социалните платформи. 

Спечелихте специална награда в категория „Фотография“ в конкурса „I am You“, част от тазгодишното Биенале за съвременно изкуство и дизайн във Флоренция. Разкажете ни повече за този Ваш успех. Какво е усещането да видите творбите си из италианския град?

- Това беше събитието, което очаквах с голямо нетърпение. Изключително щастлива и горда съм, че избраха моите творби като победител в категория „Фотография”, както и да бъдат лицето на цялото Биенале. На изложението имах обособено пространство, в което представих за първи път пред публика изцяло нови творби. 

Усещането още от самото кацане на летището във Флоренция беше вълшебство. Първото нещо, което видях, беше фотографията ми на огромен билборд. Непосредствено след това се обърнах и видях снимката си на още три светещи екрана. Сърцето ми започна да бие толкова бързо от вълнение. Фотографията ми беше навсякъде - на летището, на главната гара, по автобусите, трамваите, както и разлепена навсякъде из този прекрасен град. Не мога да опиша щастието, което изпитах в този момент. Видях целия си труд през годините, събран в сърцето на Флоренция. Запознах се с галеристи и артисти от цял свят. 

Посрещането от страна на организаторите също беше великолепно. Никога няма да забравя емоциите, които изпитах. От 11 до 28 януари 2024 година, същите тези творби ще бъдат изложени и в „Accademia delle Arti del Disegno” - най-старата академия за живопис в Европа, основана от Джорджо Вазари. За мен е огромна чест, че фотографията ми ще бъде изложена на място, където самият Микеланджело е творял.

Кой е най-важният съвет, който бихте дали на всеки, който иска да се занимава с фотография професионално?

- Бих посъветвала всеки, който иска да се занимава с фотография или изкуство като цяло, на първо място да прави всичко с любов и всеотдайност. Да влага време и усилия константно, да излиза от зоната си на комфорт, да предизвиква себе си. Само по този начин човек може да открие творческия си път и изгради стила си. 

Докъде се простират мечтите Ви като фотограф?

- Все още не мога да кажа със сигурност. Мечтите ми израстват с мен самата. Надявам се да докосвам все повече хора с фотографията си, да работя и осъществявам все по-големи проекти и изложби. Искам творбите ми да пътуват и достигат непознати за мен краища по света. Естествено, бих искала да направя и самостоятелна изложба в България, където хората биха могли да се запознаят отблизо с мен и фотографията ми. Поради тази причина призовавам всеки, който има интерес към работата ми, да посети сайта ми, където споделям повече информация за всички настоящи и бъдещи проекти.