site.btaАвтентичният български фолклор е едно от най-хубавите неща, които притежаваме, убедени са от групата за народно пеене "Войводовска китка"

Автентичният български фолклор е едно от най-хубавите неща, които притежаваме. Той и сега е високо ценен, но тази традиция трябва да бъде пазена, съхранявана, подкрепяна и развивана. Това каза в интервю за БТА Светла Севова, секретар на читалище "Отец Паисий 1925" и член на групата за народно пеене "Войводовска китка" от едноименното хасковско село. На това мнение са и останалите 12 жени от формацията, която ще участва в Националния събор на народното творчество в Копривщица от пети до седми август т. г. Българската телеграфна агенция (БТА) е медиен партньор на форума.

Амбициите ни за Копривщица са много големи. Ние сме много сплотен и задружен колектив, при нас резултатът се получава с много любов. От всички наши досегашни представяния на общинско и национално ниво имаме впечатлението, че сме харесвани, смята Севова. Тя дава пример с участие във фестивал във Велико Търново. След нашето изпълнение, фолклористът академик Крум Георгиев стана на крака, аплодира ни и ни каза: "Задължително ви чакам в Копривщица", разказа читалищният секретар.

Тя уточни, че просветната институция няма бюджетни средства за финансиране на такива пътувания и участия. Успяхме обаче да намерим спонсор. Сега репетираме всяка вечер, готвим се усилено и изглаждаме изпълненията си, добави Севова. Заради недостиг на средства от над 42 одобрени в предварителния подбор за събора от Хасковска област останаха 31 индивидуални изпълнители и групи. 

Ансамбълът ще се представи в Копривщица с две песни – "Кажи ми любе, обади" и "А бре, момче". Първата песен е създадена още през 1928 година. Тя си е оригинална песен от Войводово, разказва художественият ръководител на групата Василка Димова. Сюжетът й пресъздава сцена на селска седянка, наричана тук попрелка. Ергенинът пита обожаемата мома кога може да дойде на герджик-попрелката. Корените на втората песен също са много отдавнашни са от ритуалите и събирането на мегдана по Еньовден, когато хората биват наричани за здраве.

Песните са били изпълнявани от нашите майки, баби и прабаби. Те се пеят едногласно и акапелно, без съпровод, обяснява най-възрастната жена във формацията, 77-годишната незряща Веска Динкова. Репертоарът на "Войводовска китка" включва само бавни песни, характерни за местния фолклор. Те са три типа - седенкарски, жетварски и хороводни. Носиите, с които дамският народен хор ще излезе на сцената, също са автентични от района на населеното място, пазени и грижливо съхранявани от поколения в домашните скринове.

Традицията на организираните любителски формации за автентичен фолклор съществува в селото от 1946 година. Сегашният състав се счита за наследник на групата, която е основана през 1959 година от учителката Дорка Русева. Сегашното си име носи от шест години.

Арза е единствената туркиня в групата. Тя не пропуска да припомни, че Войводово е един от националните примери за етническа толерантност. Храмът на Господ и домът за молитви към Аллах например делят един парцел в центъра на селото.

Пея от дете, от 6-годишна, а след това и в ученическия хор. От доста време съм част от групата, но съм имала и много самостоятелни изяви на сцена, казва солистката Христина Цветкова. Тя уверява, че не може да си представи живота си без пеене. По време на пандемията не ни беше позволено да се събираме, читалището беше затворено и всичко това много ми липсваше. Затова сега желанието е двойно по-голямо, нахъсани сме за участие, с което да завоюваме медали, подчертава тя.

Проблемът е обаче, че предаването на традицията от поколение на поколение заплашва да бъде прекъсната. Младите нямат никакво желание да ни последват. Децата са вече с много по-различни занимания и интереси. Няма кой да ги насърчи, да им даде пример, самите родители също нямат времето за това, обобщават от "Войводовска китка".