site.btaОбразователна игра в Националния природонаучен музей представя предизвикателствата пред мигриращите птици 

Интерактивният образователен модул “Лети с птиците”, който децата могат да видят в Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), представя предизвикателствата пред мигриращите птици. 

Той е съвместен проект на Центъра за неформално образование и културна дейност АЛОС и НПМ-БАН. 

Модулът е разработен с финансовата подкрепа на програма “Култура” на Столична община и с научната консултация на доц. Петър Шурулинков от НПМ-БАН. Целта на авторите на играта е да представят детайлно и точно двата главни миграционни пътя на птиците между Европа и Африка през нашата страна – Виа Понтика и Виа Аристотелис. Всеки посетител избира един от двата маршрута и навигирайки топчето-птица се стреми да стигне до районите за гнездене и да се върне обратно до местата за отхранване, като внимава да не попадне в дупките-опасности.

Игровият модул е разположен в зала “Птици”, на втория етаж в музея, за него пред БТА разказва Росица Маринова, координатор “Кампании” в Център АЛОС.

“Лети с птиците” въвлича посетителя в себе си, превръща го в прелетно пиле за три минути, отбеляза Росица Маринова. По думите ѝ целта е да се покажат предизвикателствата, които среща то по миграционните пътища над България, защото те не са малко, а страната ни е изключително ценна локация, важна спирка по пътя на голямото птиче пътуване от Северна Европа и Азия към Южна Африка. 

Поради ключовото си място сме една от най-богатите на птици страни в Европа и през нас минават два пътя, които сме показали и на нашата карта “Лети с птиците” - единият, Виа Понтика, се движи край морето, другият - Виа Аристотелис, преминава по поречието на Струма, разказа още Маринова. Тя обясни, че годишно огромно количество птици минават и по двата пътя, защото срещат подходящи условия за почивка, за живот, за спокойствие, за хранене. По думите на Маринова в страната ни се намират уютни спирки по пътя, които са от съществено значение и важност за оцеляването на видовете. В тази игра сме поканили всеки един да влезе в “кожата” на прелитащия пеликан примерно над Виа Понтика, покрай морето и да се опита сам да навигира топчето “птица” през опасностите на трасето, изобразени като дупки в дъската на играта. Предизвикателствата са множество - лов, отсичане на гористите местообитания, преосветени градове, остъклени сгради, ветрогенератори, домашни любимци - котките са изключително хищнически настроени, действително опасни, отбелязва Маринова. Така че по пътя от местата, където се храни до тези, на които гнезди, пеликанът преминава през множество опасности, посочи тя. Предизвикателство е за всеки играч да опази своето топче “пеликан” от тези дупки в игралното поле.

Има места, които са действително голямо препятствие, разказва Маринова, и дава за пример Кресненското дефиле, което е много тясно и по него има много засилен автомобилен трафик, а същевременно е изключително богато на биоразнообразие и от тази гледна точка ценно място. По думите ѝ всичко това прави дефилето много конфликтна точка. Градовете също са предизвикателства със своята преосветеност; често птиците се блъскат в стъкла, оплитат се в жици, стават жертва на бракониерство, на търговия. Други проблеми са примерно пресушаването на влажните зони. Тези зони са изключително важни за птичите видове, защото тук могат да намерят място за почивка, да се нахранят. 

Чрез играта ние показваме колко е трудно да се премине по този път, отбелязва Маринова.

Сега на картата има определен брой дупки (опасности), но от нас зависи дали ще стават повече или по-малко, допълва тя.

Двата игрови маршрута - Виа Понтика и Виа Аристотелис, са с различна степен на трудност. Може да се играе самостоятелно, но и от двама души, тя може да има и състезателен характер, отбелязва още Маринова. Подходяща е за деца над четири - пет годишна възраст.

Играта е резултат от усилието на много учени, артисти, художници, илюстратори, разказа още Росица Маринова. Илюстратор е Диляна Такова. Тя, по думите на Маринова, е изключителен автор, с много добра чувствителност към темата. Сред другите автори на играта е орнитологът доц. Петър Шурулинков. А хрумването за образователната игра е на Росица Маринова. “Това беше едно съботно, внезапно просветление, при разговор с колежката ми Тоня Димитрова от Благоевградския музей. И така през един приятелски разговор се роди идеята и това е вече вторият игрови модул, който създаваме”, каза Маринова. Тя отбелязва, че първият е направен за Благоевградския музей, а настоящият, който радва посетителите на НПМ-БАН, е с известни допълнения. 

За Центъра за неформално образование и културна дейност АЛОС, Росица Маринова отбелязва, че се опитват през неформални практики и изкуство да допълват онези празноти, които липсват в т.нар. формално (училищно) образование. Работим вече 19 години в различни области - литература, театър, художествено образование и социализация на културно наследство, допълва тя. По думите й една от най-активните им програми в момента е социализацията на културно наследство. В програмата “Образование чрез изкуство” работят в партньорство с 20 музея в страната - археологически, исторически, природонаучни, със столичния зоопарк. Стремим се със специалисти от съответните музеи да интерпретираме техни теми и съкровища, така че да бъдат представени по по-интерактивен, интересен и разбираем за децата начин. Имаме два подхода - единият чрез игри, а другият е интеракция чрез изкуство, допълва Маринова. Целта е през играта или през изкуството да се обсъждат важни теми от съответната епоха.

Едно от най-отличителните занимания в програмата “Образование чрез изкуство” са огромните мозайки от капачки. Такъв пример е инициативата на Център АЛОС за мозайка по повод Деня на земята. Имаме вече осем такива мозаечни табла в зоопарка с емблематични животни, характерни за България, с вече над 28 000 капачки, отбеляза още Маринова. За нас участието в изработването на тези платна от много хора е като символ на споделена идея - правим едно общо послание за грижа за природата, за мира, защото всички сме отговорни, заключава тя.