Правилата на Европейския съюз относно дълговите задължения ще бъдат реформирани, за да се даде на държавите членки по-голяма фискална свобода за модернизиране на икономиките им, съобщи Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Някои смятат, че това ще стимулира инвестициите и ще даде тласък на растежа, но други, начело с Германия, се опасяват, че разхлабената фискална политика само ще увеличи дефицитите и дълговете на силно задлъжнелите страни членки.
Неотдавнашните кризи накараха дори пестеливи държави като Германия или Нидерландия да поемат големи суми публичен дълг, което доведе до призиви за реформи. Строгите правила на блока за дълга и дефицита, известни като Пакт за стабилност и растеж, бяха временно преустановени заради пандемията от КОВИД-19, а това преустановяване беше удължено заради неимоверно високите цени на енергията, последица от войната на Русия срещу Украйна.
Предвижда се предишните правила да се прилагат отново от 2024 г. Европейската комисия обаче предложи да се предостави на силно задлъжнелите европейски държави по-голяма гъвкавост при намаляването на дълговете и дефицитите.
"Едновременно гарантираме както равнопоставеност, така и отчитане на специфичните за всяка страна ситуации", заяви на пресконференция в края на април комисарят на ЕС по въпросите на икономиката Паоло Джентилони.
Според действащите правила на ЕС за разходите публичните дефицити на държавите членки не трябва да надвишават 3 процента от брутния им вътрешен продукт, а съотношението на дълга към БВП трябва да остане под 60 процента. Съгласно тези правила държавите трябва да връщат по 5 процента годишно от дълга, който надвишава границата от 60 процента. За силно задлъжнелите държави това е пагубно за растежа. Правилата датират от 90-те години на миналия век и често са били пренебрегвани още преди пандемията. Преди това те също трябваше да бъдат реформирани.
Настоящото предложение за реформа запазва предишната цел за ограничаване на дълга, но ще има по-голяма гъвкавост чрез специфични за всяка държава планове за намаляване на дълга. Позициите по отношение на правилата за дълга и новите предложения са много различни в отделните държави от ЕС. "Пестеливите" северни държави, включително Германия, искат правилата да останат строги, докато южните държави като Италия твърдят, че те ограничават възможностите им за инвестиции. Дълговете на държавите членки на ЕС нараснаха рязко през последните 15 години. ЕС се стреми да сключи споразумение по въпроса до края на тази година.
Берлин призовава за задължителни цели
Германия, която е твърд защитник на фискалната дисциплина, се опасява, че реформата ще отслаби прекалено бюджетните ограничения на Европейския съюз и ще подкопае безпристрастното и справедливо отношение в блока.
Германският министър на финансите Кристиан Линднер се противопостави на промените.
"Германия не може да приеме предложения, които водят до отслабване на Пакта за стабилност и растеж", заяви той и добави, че са необходими "значителни корекции".
Възраженията на Линднер приличат на "рецепта от миналото", заяви служител на Европейската комисия.
Във връзка с реформата на фискалните правила на ЕС заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис заяви, че "живеем в свят, който е много по-различен от този преди 30 години. Различни предизвикателства, различни приоритети." Той добави, че новите правила ще трябва да отразяват тези промени.
Франция и Германия не са съгласни
Комисията изглежда се опита да удовлетвори и Германия с предложение, според което държавите членки трябва да намаляват дефицита си с 0,5 процента годишно, ако той надхвърля 3 процента от БВП.
Франция обаче не беше доволна от тази промяна. Дългът на страната възлиза на около 110 процента от БВП.
"Някои точки противоречат на духа на реформата... Ние сме против еднакви, автоматични правила за намаляване на дефицита и дълга", заяви френският министър на финансите Брюно Льо Мер в края на април. Компромисите, предложени от комисията, все още предвиждат "обща клауза за дерогация" в случай на тежка икономическа криза.
Мнозинството приветства специфичен за всяка държава подход
Белгийският министър на финансите Венсан ван Петхем заяви, че приветства предложението, особено специфичния за всяка държава подход, заложен в правилата. Той заяви, че намаляването на дълга, като същевременно има съсредоточаване върху инвестициите и реформите, е от съществено значение. Сегашното белгийско правителство иска да се върне в нормите и да намали дефицита до 2,9 процента до 2026 г. То има за цел да намалява дефицита с 0,8 процентни пункта годишно в периода 2024-2026 г.
Нидерландската министърка на финансите Сигрид Каг заяви, че страната ѝ е "доста очарована" от плановете, но подчерта важността на "надеждното намаляване на дълга" и надзора. "Нещата може да изглеждат прости, но всъщност детайлите са сложни и вероятно ще създадат проблеми", добави тя.
Испанската финансова министърка Надя Калвиньо, която ще наблюдава преговорите през втората половина на годината, заяви, че ще направи "всичко възможно" за одобряване на новите фискални правила през настоящата година. Испания ще поеме председателството на ЕС през второто полугодие на 2023 г. и приветства специфичния за всяка страна подход в предложението на Еврокомисията. Междувременно между Брюксел и Мадрид има разминаване в прогнозите за дефицита на Испания. Испанското правителство е изчислило, че ще намали дефицита си до 3 процента през 2024 г., както се изисква от фискалните правила на ЕС, които ще бъдат приложени отново през следващата година. Според Комисията обаче публичният дефицит на Испания ще нарасне до 3,3 процента през 2024 г.
От Рим министърът на икономиката Джанкарло Джорджети приветства предложението на Комисията за законодателна реформа като "стъпка напред", която ще позволи да не се връщаме към стария пакт. Джорджети обаче не скри разочарованието си от провала на така нареченото "златно правило", което щеше да позволи приспадането на стратегическите инвестиции от сметките. "Категорично настоявахме за изключването на инвестиционните разходи, включително тези, характерни за Националния план за възстановяване (НПЗ) "Цифрова и зелена сделка", от изчисляването на целевите разходи, спрямо които се измерва спазването на параметрите. Отбелязваме, че случаят не е такъв." Въз основа на някои технически симулации, разпространени в Брюксел, корекцията на италианските сметки би могла да доведе до намаляване на структурния дефицит с 0,85 процентни пункта годишно в случай на 4-годишен план и средно с 0,45 процентни пункта на година при 7-годишен план. Същевременно Италия е единствената страна, която не е ратифицирала Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и се стреми да обвърже това си действие с резултата от преговорите по Пакта за стабилност и растеж. "Ако започнете да обвързвате всичко с всичко, ще стане по-трудно да постигнете напредък", предупреди еврокомисарят Валдис Домбровскис.
Румънският министър на финансите Адриан Къчу заяви, че пакетът трябва да постигне баланс между "устойчивостта (стабилни публични финанси) и приобщаващия и устойчив икономически растеж (нуждите от реформи и инвестиции)". Той добави, че новата рамка трябва да създаде достатъчно условия за стимулиране на инвестициите в държавите членки с икономически затруднения или несигурно фискално пространство.
Днес дългът на Италия възлиза на 144,4 процента от БВП, докато в Белгия се очаква дълговото бреме да достигне 106 процента от БВП до края на тази година - значително над ограниченията на блока.
Словения и Хърватия: Методологията по-строга ли е за по-малките държави?
Словения, от друга страна, се опасява, че е трудно да се изготви обща методология за измерване на нивата на дълга поради огромните различия между страните членки. "Когато става въпрос за това, базовото предложение на Комисията не ни харесва особено", заяви министърът на финансите Клемен Бощянчич в Брюксел на 16 май. Страната обаче приветства подхода на предложението да се съсредоточи върху наблюдението на развитието на дълга, а не на структурните дефицити, главно защото последните са много трудни за изчисляване, а и резултатите могат да варират много в зависимост от методологията, каза министърът. Основното притеснение на Словения е, че по отношение на методологията Комисията би могла да бъде по-строга към малките държави членки.
Хърватският министър на финансите Марко Приморац заяви, че страната му е доволна от настоящите правила и подкрепя новото предложение, което има за цел да повиши устойчивостта на публичния дълг и да даде на държавите членки по-голяма автономия при провеждането на фискалните им политики, но смята предложения модел за анализ на устойчивостта за неприемлив, тъй като би поставил Хърватия сред страните с висок риск. "Намираме и сегашната система за абсолютно приемлива. Не сме в нарушение на съществуващите правила, но напълно подкрепяме всяко подобрение, което да увеличи прозрачността и простотата при прилагането на методологията", заяви Приморац в Брюксел след срещата на финансовите министри на ЕС. Според Приморац анализът на устойчивостта на дълга е "много сложен модел, основан на редица допускания, които, когато бъдат включени в модела, категоризират Хърватия като високорискова държава, що се отнася до размера на публичния дълг. Като се има предвид нашето фискално положение, тази класификация не се отнася за нас". Той изтъкна, че няма причина Хърватия да бъде класифицирана като високорискова държава, когато става въпрос за устойчивост на публичния дълг, предвид много добрите фискални резултати на страната.
България работи за присъединяване към еврозоната
България все още се надява да се присъедини към еврозоната до 2025 г. и дефицитът й да остане под прага от 3 процента. През 2022 г. дългът на България е възлизал на 22,9 процента от БВП, показват предварителните данни, публикувани от Националния статистически институт в края на април. Николай Василев, бивш вицепремиер, заяви, че ще трябва да се предприемат мерки по отношение на разходната част на проектобюджета, за да се постигне по-нисък дефицит. Фискалният резерв към 31 март възлиза на равностойността на над 6 млрд. евро.
ЕЦБ и МВФ
Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд (МВФ) приветстваха предложенията на ЕС за преразглеждане на фискалните му правила с цел стимулиране на растежа, но МВФ призова за повече действия.
На 26 април председателката на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че банката оценява "усилията на комисията да постигне компромис с държавите членки, защото това вече не е сигурно, като се има предвид балансът, който виждате в документите". Лагард посочи и "различията и разногласията между страните, защото те са изправени пред различни предизвикателства".
Следващи стъпки
ЕС може да реформира пакта до края на годината. Никой не иска да се върне към старите разпоредби, но и никой не иска да даде на пазарите сигнал за несигурност по отношение на правилата на ЕС. Първата официална кръгла маса по пакта се очаква да се проведе на срещата на Съвета по икономическите и финансовите въпроси (Екофин) в средата на юни.
/ИЦ/
news.modal.text
