site.btaБаза в дълбините на шведска гора е надеждата на Европа в космическата надпревара

В продължение на десетилетия Европа разчита на САЩ за сигурността си сред звездите. Със своята стартова площадка в Швеция континентът се надява да се конкурира със САЩ, Китай и Русия, предаде Асошиейтед прес. 

Дълбоко в шведска гора, където през зимата бродят северни елени, а учените карат ски, се спотайва една от надеждите на Европа за космодрум, с който в крайна сметка ще може да се включи в космическата надпревара.

Десетилетия наред континентът разчиташе на САЩ за своята сигурност сред звездите. Политиката "Америка на първо място" на администрацията на Тръмп обаче, в съчетание със стремително разрастващия се търговски пазар, накара европейците да преосмислят подхода си.

Държавният космически център Есрейндж (Esrange Space Center) в Кируна, Швеция, е сред обектите, които разработват орбитални ракетни програми, за да позволят на Европа да напредне в глобалната космическа надпревара и да изстрелва спътници от континенталната си част.

"Разликата е значителна", посочва директорът на Европейския институт за космическа политика Херман Лудвиг Мьолер. "Бих казал, че за да бъде някак значима в космоса през следващите пет до 10 години, Европа трябва поне да удвои инвестициите си в тази сфера. И това, че ще ги удвои, не означава, че ще навакса със същия коефициент, защото се очаква, че другите региони също ще продължат да се развиват", допълва той.

Понастоящем единствената космическа база на Европа, която е в състояние да изстрелва ракети и сателити в орбита, се намира в слабо населената Френска Гвиана - отвъдморски департамент на Франция в Южна Америка на около 500 километра северно от екватора. В други случаи Европа използва Кейп Канаверал на НАСА във Флорида.

През март компания "Изар Аероспейс" (Isar Aerospace) осъществи първия тестов полет на своя орбитална ракета-носител от космодрума Андоя на остров в Северна Норвегия - друг обект, който е част от усилията на Европа да разшири присъствието си в космоса.

Въпреки че ракетата се разби 30 секунди след излитането си, частната германска компания до голяма степен изключи възможността тя да достигне орбита при първия си пълен полет и определи краткото пътуване като успех.

Мьолер вярва, че успешно орбитално изстрелване от континенталната част на Европа може да бъде осъществено през следващата година, въпреки че не се наема да предположи къде. 

Португалия, Испания, Италия, Германия и Великобритания също са сред страните, които се стремят да бъдат част от портфолиото на европейските космодруми.

На други места по света Индия - активна в космическите изследвания от 60-те години на миналия век, е изстрелвала спътници за себе си и други страни и успешно е извела един в орбита около Марс през 2014 г. След неуспешен опит за кацане на Луната през 2019 г., през 2023 г. Индия стана първата страна, която позиционира космически апарат близо до лунния южен полюс. Това се случи по време на историческо пътешествие до неизследвана територия, за която учените смятат, че може да съдържа запаси от замръзнала вода. Мисията беше наречена технологичен триумф за най-населената нация в света.

Нова Зеландия също има разрастваща се и активна индустрия за изстрелване на космически апарати, а Австралия работи за развитието на своята търговска космическа индустрия.

Есрейндж и Андоя датират от 60-те години на миналия век и голяма част от тяхната привлекателност за космическите програми се дължи на географското им положение в най-северната част на Земята. 

Есрейндж е собственост и се управлява от Шведската космическа корпорация и се намира на повече от 200 километра северно от Полярния кръг. Над 30-те антени на космическия център могат по-лесно да комуникират със сателити, орбитиращи около Северния полюс, в сравнение с инфраструктурата, която се намира близо до екватора.

Най-важен, вероятно, е размерът на космическия център. Самата база обхваща шест квадратни километра, където експерти провеждат тестове на парашути за марсиански спускаеми апарати, изстрелвания на суборбитални ракети и експерименти със стратосферни балони.

Ключовият плюс на Есрейндж обаче е зоната за кацане на ракетите - 5200 квадратни километра брезови, борови и смърчови дървета, разпростиращи се на север през шведската тундра, почти до границите с Норвегия и Финландия.

Територията е необитаема, с изключение на местното население саами, което отглежда елени и понякога минава оттам, а космическият център го предупреждава преди провеждането на тестове. Пустотата на ландшафта позволява на учените да изстрелват и лесно да възстановяват материали за по-нататъшни изследвания.

Отдалеченото местоположение на Андоя на остров в Норвегия означава, че ракетите могат безопасно да падат в морето, без да застрашават сигурността на хората.  

Освен космическата надпревара между световните суперсили, търговски компании също се впускат в космоса. "Спейс Екс" на Илон Мъск и "Блу Ориджин" на Джеф Безос, наред с други, доказаха, че космосмическото пространство не е ограничено до правителствени агенции като НАСА и че в Слънчевата система могат да бъдат спечели много пари. 

Очаква се броят на сателитите в космоса да се увеличи драстично през следващите пет години, а Шведската космическа корпорация също се стреми да се възползва от тези пари.