Учени разказват на Софийския фестивал на науката за проектите, по които работят, и са финансирани от фонд “Научни изследвания” (ФНИ). Събитието, което е организирано в София Тех Парк, продължава и през утрешния втори ден на фестивала.
Щандът на ФНИ е разположен в сградата “Джон Атанасов”, зона “Наука” на ниво 1.
Сред учените, които представиха своята работа, бяха и такива от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) и от СУ “Св. Климент Охридски”. Директорът на НАИМ-БАН доц. Христо Попов и археологът от СУ проф. Тотко Стоянов представиха проект за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия. Ръководител на проекта е изтъкнатият археолог и дългогодишен университетски преподавател проф. Тотко Стоянов. В него се изследват основните процеси и механизми във възприемането на водещи форми на гръцкото въоръжение, на развитието на типологията и технологията на този тип артефакти не само в Тракия, но и в класическия свят. В исторически план резултатите от проекта имат пряко отношение към проблемите на политическата история на Тракия от втората половина на I хил. пр. Хр. и развитието на основните държавни формации на одрисите, на юг, и на гетите на север от Хемус.
Освен научния проект беше представена и изложбата с артефакти, които са част от изследването. Тя е озаглавена “Доспехите на тракийските воини” и може да бъде разгледана до края на ноември в Националния археологически музей. Към нея предстои да бъде издаден каталог. За проекта, каталога и изложбата пред БТА разказаха доц. Попов и проф. Стоянов.
Доц. Христо Попов отбеляза, че изложбата “Доспехите на тракийските войни” реално стъпва на положен 3-годишен труд, който е попаднал и в пандемичния период. Имаше затруднение в достъпа до музеи и материали, но една от идеите, които всички споделяхме и държахме да бъде реализирана, беше поне част от резултатите да бъдат показани пред широката публика, още повече, че тези предмети са много атрактивни - артефакти, свързани с въоръжението на тракийската аристокрация през V - IV в. пр. Хр., каза Попов.
Изданието, което предстои е много повече от каталог към изложба. Той ще включва 150-те артефакта, включени в експозицията, но и много други непоказани в нея. Той е по-скоро албум, каталог на изложба, но и научноизследователско издание, което да покаже в максимално подробен вид текстове, свързани с изследвания по-различни въпроси като технология на производство, развитие на военното дело през различни периоди, ползватели на тези предмети, начин на създаването им и създатели, обясни Попов. В него е включена и информация за правените археометрични изследвания, изследвания на използваните видове сплав и технологии - леене, коване. Този каталог, който се очертава да е около 600 страници, предстои да бъде издаден в началото на следващата година, каза още директорът на НАИМ-БАН и допълни, че в момента се работи по предпечата и техническото му оформление.
Проф. Тотко Стоянов разказа, че научният проект е заложен върху бронзово защитно въоръжение. Правено е цялостно документиране на всеки артефакт - качествена дигитална фотография, графично заснемане и наблюдения върху самите артефакти в процеса на работа с тях, наблюдение върху технологията, анализи на метала, технологични анализи, включително рентгенографско заснемане. Това са различни видове изследвания, които обединени дават възможност за едни цялостни наблюдения, каза ученият. По думите му в голяма част от публикациите досега има доста скромни текстове, защото липсват такива наблюдения понеже тези предмети не са били достъпни в повечето случаи. Сега всъщност в каталога имаме доста подробни описания, поясни той. Освен това в обобщени статии има интерпретация на всички основни групи елементи на въоръжението в Тракия - и функционално, и парадно.
Проф. Стоянов разказа за някои затруднения, които са имали при работата по проекта заради пандемията, които са довели до проблеми с финансирането от ФНИ в първия етап от работа. Той допълни, че през втория етап подкрепата е била по-добра. На молбата им за удължаване на проекта с няколко месеца, е било отговорено положително и така вместо в средата на годината, той ще бъде отчетен в края на 2022 г. “Това е наистина добро облекчение, защото работата се оказа по-сложна и по-дълга. Това беше добър вариант, за да можем да си завършим на спокойствие и изложбата и проекта. Засега се надяваме да приключим успешно”, каза Стоянов и допълни, че резултатите ще бъдат доста добри. Той отбеляза, че досега такъв вид комплексно изследване, свързано и с експониране на много голяма част от това, което има в българските музеи, не е правено.
На информационния щанд на Фонд “Научни изследвания” днес бяха представени още проекти на Института по физика на твърдото тяло при БАН, на Института по математика и информатика при БАН, на Института за литература при БАН, на Института по електроника при БАН, на Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Утре са предвидени представяния на ИЕФЕМ – БАН, на Националния център по заразни и паразитни болести, на Института по обща и неорганична химия при БАН.
Софийският фестивал на науката продължава и утре с разнообразна програма и множество интересни щандове, на които децата могат да се докоснат до работата на различни учени. Медиен партньор на събитието е Българската телеграфна агенция.
/ГГ/
news.modal.text
