site.btaЛовеч е символ на култа на българите към знанието, с което България е за пример в Европа, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Ловеч е символ на култа на българите към знанието, с което България е за пример в Европа. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев при откриването на местната конференция в Ловеч по проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който Агенцията изпълнява с подкрепа от Европейската комисия (ЕК).

Вълчев посочи, че Ловеч е част от организираните от БТА общи национални и европейски разговори благодарение на открития за първи път Национален пресклуб в града през 2021 г. на 11 май - деня на светите братя Кирил и Методий, който е празник на Ловеч. През годините събитията в града са отразявани от кореспондентите в Ловеч - Димитър Дичев, Мария Атанасова, Христо Атанасов, Емилия Цанова, Стела Бочева, от 2011 г. настоящият кореспондент Даниела Балабанова, а от края миналата година и вторият кореспондент за областта Светломира Анастасова. 

По думите му проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да се разказва за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно опознават приноса си в общия живот в Европейския съюз (ЕС). 

"Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос", подчерта генералният директор на БТА.

Вълчев припомни, че именно в Ловеч на 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път като празничен химн за възхвала на делото на светите братя Кирил и Методий и на българската просвета. Година по-късно песента на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков по текст на Стоян Михайловски се запява от всички училища в страната. Няма друг европейски народ с песен, в която неговото възраждане и светли бъднини са свързани с книжовността - “таз сила нова” и мощната просвета. Българите дадохме на ЕС не само третата азбука в съюза, но и примера, че науката трябва да грее като слънце в душите и знанието да живее, за да не падат европейските народи. Неслучайно европейският комисар от България Екатерина Захариева е с ресор именно за научните изследвания и иновациите, посочи той.

В Ловеч имаме ярки примери за това, че възраждането на един народ минава през съхраняването на неговия език, писменост и знание за предците, каза също Кирил Вълчев. При Ловешката средновековна крепост на хълма, който по-късно е наречен „Хисаря“, през 1187 г. е решителната битка между въстаническата армия на Асен и Петър и Византия, като с подписания след българската победа мирен договор е призната Втората българска държава. Ловешката крепост е сред последните завладени по време на османското нашествие чак около 1446 г. - половин век след падането на столицата Търново. 

Вълчев акцентира върху това, че между 1872 г. и 1874 г. е изграден и единственият по рода си на Балканите Покрит мост - мост не само свързващ двата бряга на река Осъм, но и свързващ българските земи с архитектурните тенденции в други европейски земи, където също има емблематични покрити мостове. БТА е медиен партньор на отбелязването през тази година на 225-ата годишнина от рождението на строителя на моста Никола Иванов Фичев (Колю Фичето), чиито изключителни знания раждат легендата, че той е спасил Нотр Дам в Париж от корозия заради подпочвена вода, добави той.

По думите на Вълчев по време на Втората световна война именно Ловеч символно започва да пази знанието на България, след като заради голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 г. в града е евакуиран Софийският университет „Свети Климент Охридски“. 

Ловеч - “там, гдето знанието живей”, както се пее в родения в този град училищен химн - се произвеждат в периода 1943 – 1954 г. в Държавната самолетна фабрика българските самолети ЛАЗ, АВИА и ДАР, а след това в преименувания на „Балкан“ завод започва производството на мотоциклети “Балкан” и сглобяването на леки автомобили “Москвич Алеко” - традиция в основата на възобновено през 2012 г. автомобилно производство с китайска фирма, каза още генералният директор на БТА.

Той постави акцент и върху факта, че благодарение на стремежа на хората в Ловеч към нови познания България се нарежда сред първите шест държави, изпратили човек в Космоса - Георги Иванов. През април миналата година БТА сключи договор за партньорство с община Ловеч за честванията на 45 години от неговия космически полет през 1979 г. и издаде по повода брой на списание ЛИК на български и английски език, като го представи едновременно във всички свои национални пресклубове. 

Ако днес в “световните борби” има “беда”, в която българите сме изпаднали - по думите от училищния химн, роден в Ловеч - и самият Ловеч е част от тази беда, това е намаляващото население на България, което да пази народността ни. Защото “Градът на люляците“ от над 50 000 души население в началото на 90-те на миналия век, след 35 години сега е под 30 000 души (27 046 души по данни на Националния статистически институт към 31.12.2024 г.), каза още Вълчев.

"Важна цел на тези разговори в рамките на конференциите по проекта “Европа на Балканите: Заедно чрез знание” е да правим видими именно всички съвременни приноси в ЕС на градове като Ловеч, развивани и с помощта на съюза, за да насърчаваме повече млади българи да виждат смисъл да остават самите те да се развиват в Ловеч, за да подновяват съдбините му със “сила нова” със знанието, към което българите имат култ, възпят първо в този град", заяви генералният директор на БТА.

Досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни такива приноси на българите. Започнахме с откриването на проекта във Велики Преслав - за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. Нека кажем, че през тази година отбелязваме 1140 години от успението на св. Методий и 1170 години от създаването през 855 г. на първата българска писменост (глаголицата) от солунските свети братя Кирил и Методий. 

В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии - за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа. 

В Монтана на празника на обявяването ѝ за град след Освобождението. след като градското ѝ развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанензиум, откъдето идва и съвременното име на града - за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа. Понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете. 

В Петрич като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония със силно развит бизнес - за предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България, посочи Вълчев. 

В Габрово след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. -  за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години. 

Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий - за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС, като в тези ценности е и разбирането и толерантността към другия - дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в ЕС съвместно мирно живеят хора с различни религии. 

В Перник - за българския принос в съвременна Европа с примера за съхраняване на традициите, част от които е Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала. 

Във Видин приносът в ЕС са мостовете на разбирателство - в буквалния, и в преносния смисъл и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство - от свързани с над река Дунав мост “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи, припомни генералният директор. 

Принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света и затова избрахме за разговора там деня в навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови. 

Приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра, и затова разговорът там беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб - деня, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България. 

В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа - затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, до който достъпът (както и до концертите на издържания от общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа, каза Вълчев. 

В Самоков отбелязахме, че са сред първите, които от векове приемат и развиват новото едновременно с останалите места в Европа - от първата печатарска преса за книги в България и първото българско списание „Любословие“ на самоковеца Константин Фотинов през първите светски реалистични портрети с автор самоковеца Станислав Доспевски и първия български фотограф самоковеца Анастас Карастоянов до първия български зимен курорт Боровец край града и първия български ски шампион Петър Попангелов, който носи медалите и за Европа. 

Благоевград е пример в Европа за стремежа към свободата, което намира ярък пример в двете освобождения на Горна Джумая, като конференцията се състоя на датата на първото освобождение на 12 февруари през 1878 г.

Стара Загора е пример, че България има традиции в развитието на своите региони, които не започват с влизането в Европейския съюз, но с негова подкрепа продължават - два примера за вложения в такова развитие са операта, която е първата извън столицата преди точно 100 години и университетът в града, който развива ветеринарномедицинско образование извън столицата вече 50 години. 

В Ямбол конференцията в деня на откриването на 26-ото издание на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“ ни даде повод да отбележим, че България даде нови празници на ЕС, а с маскарадите в Ямбол в ЕС се разшири на изток старата карнавална традиция в Европа преди Великденските пости, което всъщност е завръщане към корените. Началото на маскарадните игри в Европа е поставено точно на Балканите с посветените от древните гърци на бога на виното Дионисий седмици в края на зимата и началото на пролетта с игри, състезания, маскаради с молитви и жертвоприношения, както и тракийските кукерски празници през пролетта. Този фестивал, който съчетава местното (ямболско), националното (българско) и регионалното (балканско) с участници от други балкански страни, вече е и европейски като доказателство за запазването на многообразието в единството, каквото е и мотото на ЕС “Единни в многообразието”. 

Разград дава уникални за ЕС знания, които ги няма никъде другаде в Европа, а някои и в света - пример са уникалното кисело мляко от разградското село Гецово със защитено наименование за произход в ЕС “Българско кисело мляко", а също и редица продукти фармацевтичните и биотехнологичните предприятия в града, чието популяризиране е важно и затова БТА избра конференцията да бъде на деня на връчването на наградите на XIII-тия Национален ученически журналистически конкурс „Григор Попов“, за да подчертаем, че България и в частност Разград има нужда от по-добро представяне на всички свои приноси в Европа, заяви Кирил Вълчев. 

Русе - най-големият български град по поречието на река Дунав и петият град по големина в България - е символ на отвореността на българина към различното и възприемчивостта към новото на фона на силни родни традиции. Защото това е градът, през който по река Дунав в българските земи идват различни неща от останалата част на Европа. Други европейски народи нямат този интерес към другия - някои демонстрират затвореност и самодостатъчност, а други векове агресивно налагат собствения си начин на живот и интереси по далечни земи без да възприемат много от там. Избрахме за дата на конференцията деня след закриването на фестивала “Мартенски музикални дни”, защото те също са пример за това любопитство на българина към света с разнообразната програма от музикални произведения от всички краища на Европа - от Брамс и Дворжак на откриването до Верди на закриването редом до български автори и то в изпълнение на музиканти както от други народи, така и на българи, идващи във Фестивалния оркестър от 16 държави, където са водещи музиканти. Има други европейски държави, които само могат да вземат за пример космополитността, толерантността към различното и възприемчивостта към нововъведенията на българите в Русе.

Кюстендил е пример, че и в по-малки градове в България има разнообразен живот, който непрекъснато се развива - от емблематичните празници на пролетта и черешата през културния живот със символ Владимир Димитров - Майстора и славната история на спасението на българските евреи до модерния туризъм без да забравяме и силното присъствие на православната християнска вяра в града, олицетворен и от празника Панагия на Успение Богородично.  

Сливен е пример за градивната сила на осведомеността, на знанието за достиженията на другите, но и за собствените постижения и възможности за развитие - без да си информиран как в Европа правят фабрики, няма как като Добри Желязков през 1834 г. да създадеш първата текстилна фабрика на Балканския полуостров и само осем години по-късно да бъдат открити тютюнева и спиртна фабрика; няма как без да знаеш посоката, в която се движи европейската култура, самият ти да станеш първият български поет Добри Чинтулов или първият български художник, получил академично образование, Димитър Добрович, като със Сливенско са свързани имената на още много просветители - Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Стефан Богориди, Сава Доброплодни, Сава Филаретов, д-р Петър Берон, Г. С. Раковски, Добри Чинтулов, Захари Стоянов и редица други български възрожденци, а познанието за стремежа към свобода на други европейски народи вдъхновява не един българин от „Града на стоте войводи“ като Хаджи Димитър и Панайот Хитов, а от Сливен е и Сирак Скитник, който използва познанията си за развитието на радиото в Европа, за да основе Радио София през 1935 г.

С Варна България дава на ЕС най-големия град на още едно море - Черно море, на което съюзът получи излаз благодарение на членството в него на България и Румъния, чийто най-голям черноморски град Констанца е с по-малко население от Варна. С Варна ЕС получи не само най-големият град на Черно море, но и наследството на цяла една стара цивилизация - „Култура Варна“, дала не само на Европа, но и на света най-старото обработено злато в открития през 1972 г. Варненски халколитен некропол, в който на 3000 квадратни метра площ има общо 294 гроба с 3000 златни предмети в тях с тежест 6,5 килограма, които според изследване на японски учени през 1974 г. чрез радиовъглероден метод са датирани в периода между 4600 и 4200 г. пр. Хр. като това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят. С приобщаването на България и района на Варна част от ЕС стана и първият праисторически градски център в Европа от 4700 - 4300 г. пр. Хр. с най-стария солодобивен център в Европа от 5500 - 4300 г. пр. Хр. край Провадия. Впрочем тези места, където се е зародил градският живот в Европа България, подкрепена от останалите държави в ЕС, час по-скоро трябва да предложи да бъдат включени в списъка на световното културно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

С протестите си по повод катастрофата между тежкотоварен камион и лек автомобил на 31 март в местността Хумата край Телиш, при която загина 12-годишната Сияна, хората от региона на Плевен са пример, че България има гражданско общество като в останалата част на ЕС. 

В Добрич на Деня на Земята отбелязахме, че с влизането на България и Румъния ЕС получи една от най-плодородните земи на Европа - Добруджа, с важен принос за изхранването на хората в ЕС. Но България има да отговори на две важни предизвикателства в Добруджа, за което разчита и на знания от останалите държави в ЕС. Първо, как да увеличи добавената стойност на зърното. И второ, как да спре демографския срив като използва възможностите на развитието на селското стопанство, защото за десет години в Добричко и Силистренско хората са намалели с около 20% въпреки едрото земеделие, високите технологии и мощности, което не е характерно за страните с плодородна земя в Европа и затова България трябва да използва опита им, за да задържи хората да остават да живеят и работят в Добруджа. 

Хасково с Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет” е пример, че талантът може да се прояви навсякъде. Затова избрахме за конференцията именно първия ден на 53-ото издание на конкурса, който e учреден от Община Хасково и Съюза на българските писатели през 1973 г. за първите книги на автори до 40 години с цел откриването, стимулирането и развитието на младите литературни творци в областта на поезията, прозата, литературната критика, детската литература, филмовия сценарий и театралната драматургия. Бронзовата статуетка „Пегас“ са получавали през този повече от половин век емблематични автори като Росен Босев, Борис Христов, Петя Дубарова (посмъртно), Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Иван Ланджев и още много, за които това е първо значимо признание. След това първо отличие, получено именно в Хасково, мнозина от тях получават още много награди по света - доказателство, че българските писатели са приемани като европейски писатели. 

Троян е пример в ЕС за съхраняването и развиването на националното - основата на многообразието в единството на съюза, защото Троянският манастир е един от трите ставропигиални манастири и духовни центрове на България, районът е дал символи за България в художествените занаяти като троянската керамика - основа за ежегодния фестивал на занаятите в Орешака, където има и уникален Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства, а друг такъв символ, който Троян дава чрез България на ЕС, е в кулинарията със сливата, на която е посветен и Българският празник на сливата, като градът е пример за съхранени и развивани традиции и в икономиката с важни за цялата индустрия на България предприятия в сферата на дървообработването, фармацията, електротехниката, текстила и др.

На трансграничните конференции в Скопие (в навечерието на 7 години от 14.02.2018 г., когато влиза в сила Договорът за добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония и в месеца три години след откриването на 4 февруари 2022 г. на деня на 150-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев), в Белград (в навечерието на 1 март - датата, на която преди 13 години през 2012 г. Европейският съюз предостави статут на кандидат-член на Сърбия) и в Босилеград (на деветата годишнина от откриването на пресклуба на БТА на 12.12.2015 г.) отбелязахме приноса на България в предаването на знанието ѝ за ЕС и за възможностите в съюза за българските граждани в Република Северна Македония и Сърбия. В националния пресклуб на БТА в Букурещ казахме, че България и Румъния са заедно в Европа векове преди ЕС, но членството им в съюза премахна всички граници помежду им. А акцентът на трансграничната конференция в Солун беше, че България и Гърция дадоха на ЕС две азбуки, защото гръцката азбука и българската кирилица се прибавиха към единствената азбука на останалите 25 държави в съюза - латиницата.