site.btaДраматично-куклен театър "Иван Радоев" – Плевен: Международен театрален фестивал „ШКОЛА“

Идеята на фестивала има за цел да запознае зрителите на град Плевен със съвременните театрални форми от различни страни и едновременно с това да даде възможност на млади български артисти да надградят знанията си, добивайки нови умения. „ШКОЛА“ е един от малкото образователни театрални фестивали с международен статут, в който се срещат различни професионалисти. Специалната образователна програма от една страна ще запознава публиката с актуалните тенденции в различните сценични изкуства, а от друга, ще даде възможност на млади артисти да повишат практическите си умения от срещите и уроците на известни в цял свят професионалисти в областта на театралното изкуство. Театърът винаги означава среща: среща на зрителите един с друг, на публиката с изкуството и на професионалистите с обмяната на опит. Фестивалът „ШКОЛА“, предполага свободен диалог, който дава възможност да се разшири пространството, което точно сега е необходимо да бъде видимо и съдържателно, изпълнено с повече смисли. Фестивалът ще даде възможност за диалог между различни поколения творци, за които изкуството не е пространство на музейно спокойствие, а процес на търсене на нови форми, теми и значения.

Всяка година спектаклите от фестивала ще бъде посветени на определена тема.
„СЪДБАТА НА ЖЕНИТЕ“ това беше темата на първото ни издание през 2024 г.

„В търсене на идентичност“ тема, която обяснява твърде много ситуации през 2025 г. Идентичност — дума, която се появи сравнително наскоро. Но сега тя обяснява твърде много неща в живота.

Цивилизацията даде на човека много свобода и отговорът на въпроса „Кой съм аз” вече не изглежда очевиден.

„Аз“ за съвременния човек е често неочевидна композиция, понякога сложен конструктор или дори замисъл на съдбата, който не може да се разгадае веднага. Защо едни художници се чувстват комфортно в рамките на своята национална традиция, а на други им е необходимо да пътуват между културите, за да творят? Как се чувства онзи, когото „отправят“ на пътуване външни обстоятелства? А има и възрастова идентичност и жанрова, и историческа — какво да правим със своето тяло, със своя вече установен опит, с културните архетипи?

Малко вероятно е за тези няколко дни, през които ще продължи фестивалът „ШКОЛА“, участниците и зрителите да открият изчерпателни отговори на тези основополагащи въпроси.

Всички ние трябва да се научим не да даваме отговори, а да поставяме правилно въпросите към самите себе си — благодарение на общуването с художниците и техните произведения.

ЛЕКТОРИТЕ В ОБУЧИТЕЛНАТА ПРОГРАМА „ШКОЛА“ 2025

Снежина Петрова

Душата на ролята – метафора или реалност

Водещ: Снежина Петрова – актриса и преподавател в НБУ, департамент „Театър“.

„Актьорът трябва да намери душата на ролята и да се слее с нея.“ – К. С. Станиславски, „Работа на актьора върху себе си“.

Когато сме чели тази книга е възможно да сме пропуснали или разбрали това изречение в метафоричен план. Ако допуснем, че това не е метафора…

Ателието ще изследва взаимодействието на душата на актьора с душата на ролята. Има едно общо споделено пространство между нас и образа, където именно е кладенецът, през който навлизаме в пластовете на ролята, но… това са нашите лични пластове, в които се крият сенките, тайните и травмите на личността ни. Те са нашата жива вода като артисти, в тях е утайката на несъзнаваното ни. Когато слезем в този кладенец, ние раздвижваме застоялата вода и се образува мътилката на образа, но ако успеем да стигнем до водната жилка – ще избликне гейзер и ще се роди образът на тази симбиоза. Кои са стъпките към това пътуване/слизане в кладенеца… Ще направим опит да съберем смелост и надникнем в него.

„Духът в произведението на изкуството – това е неговата идея. Душата – това е атмосферата. А всичко, което се вижда и се чува – това е неговото тяло.“​ (М. Чехов, 1990 стр. 141)​

Снежина Петрова е актриса в трупата на Народен театър „Иван Вазов“, преподавател, съосновател на едно от първите независими сдружения за свободен театър в България и ръководител на департамент „Театър“ в НБУ. Последните й значими проекти като актриса и мениджър са „Медея“ на Еврипид – част от Пловдив ЕСК 2019, „Една българка“ – изследователски и артистичен проект по Иван Вазов с режисьор Десислава Шпатова. През 2024 г. реализира първото издание на Международен фестивал „Следата Шекспир – образование и бъдеще“ на НБУ. Стипендиант на международните програми Artslink в САЩ, Theatre Treffen и Mobile Academy в Берлин. Носител е на Наградата на Европейския парламент, Награда за хуманитаристика на името на проф. Богдан Богданов, Актьорът на Европа, Награда за немско езична актриса на фестивала на независимия театър в Щутгарт, Награда „Златна роза“ за главна женска роля на МФФ “Златна роза“, национални награди „Икар“, „Аскеер“ и др.

 Иван Вирипаев
Какво е пиеса 
Майсторският клас на Иван Вирипаев „Какво е пиеса?“ ще ви накара да се потопите увлекателно в света на театъра, бизнеса, науката, изкуството и философията. По време на семинара Иван анализира същността на една пиеса, разкривайки нейното значение и роля в съвременното общество. Чрез образци от различни сфери на живота – бизнес, наука, история на изкуството и философия, Вирипаев онагледява начините, посредством които се създава, като анализира творческия процес и влиянието му върху различни аспекти от живота ни. Този майсторски клас би представлявал интерес не само за професионалната театрална общност, но може да бъде полезен и за всеки, който иска да разбере по-добре творческия процес и неговото приложение в най-различни житейски области. В съвременния театър режисьорът е автор на пиесата, поради което режисьорите не поставят пиеси, а поставят своето авторско виждане за пиесите. Така публиката няма възможност да се запознае с драматургията нито на Великите автори от миналото, нито на съвременните такива. Преобладаващото мнозинство театрални дейци и зрители изобщо не знаят какво всъщност е пиеса и от какво се състои тя. Това познание е почти напълно изгубено.

Пиесата е особена форма на изкуство, която в днешно време на практика е загубила своята мощ. Единствените места, в които днес действително се работи с пиеси, са Бродуей или Уест Енд, т.е. там, където има комерсиален театър.

Иван Вирипаев е прекарал целия си живот в комерсиалния театър и вярва, че комерсиалният театър е най-доброто място за истинско изкуство, така че неговата лекция е за тези, които искат да бъдат актуални, модерни, модни и в същото време да осмислят живота и да научат повече за себе си!

Иван Вирипаев ще ви разкаже:
– Кои са основните компоненти на една пиеса? 
– Какво означава да поставиш пиеса?
– Ще запознае участниците със система за анализ на пиеса.
– Ще ви предаде някои средства за работа в съвременния театър.
– Ще разкаже за основните тенденции в съвременното изкуство и съвременната наука.
– Ще говори за бизнеса и изкуството.
– Ще засегне темата за историята на световните религии.
– Ще засегне темата за съвременния мениджмънт и съвременния подход към театралната режисура.
– Ще се впусне в темата за духовното и еволюционното развитие на човека.

Вирипаев ще говори за универсалния принцип на създаване на „нещо“. Пиесата е „нещо“ и един общ универсален принцип стои зад изграждането на всички неща, които човек е създал на земята. С разбирането и следването на този принцип човек се научава да изразява себе си, да открива своя еволюционен потенциал и да се радва на живота. Иван Вирипаев е полски драматург, сценарист, филмов режисьор, актьор и художествен директор от руски произход. От 2022 г. той е и артистичен директор на базираната във Варшава международна фондация “Teal House”.

Пиесите на Вирипаев се поставят по цял свят – от Южна Корея до САЩ, в над 250 театъра. В качеството си на режисьор поставя пиеси в театри в Европа и Съединените щати. През 2019 г. е признат за един от 10-те най-изтъкнати драматурзи в световен план. Той е и изтъкнат филмов режисьор; филмът му „Еуфория“ е част от основния конкурс
на кинофестивала във Венеция и получава наградата на „Младежкото жури“ и „Малък златен лъв“ за най-добър филм: „Еуфория“.

Иван е носител на многобройни литературни, театрални и филмови награди, сред които са тези от филмовия фестивал във Венеция, Международния фестивал за съвременна драматургия „Щукемаркт“, Варшавския филмов фестивал, Римския филмов фестивал и др. Критиците описват творчеството на Иван Вирипаев като смесица от естетиката на Куентин Тарантино и духовността на Андрей Тарковски.

Известен е с безкомпромисната си позиция против сътрудничеството с руската държава, още по-силно изразена след руската пълномащабна инвазия в Украйна, която той остро осъжда. Решава да дари всички приходи от постановките на свои театрални творби в Русия в полза на Украйна, което става причина за цялостна забрана на творчеството му и за образуване на наказателно дело срещу него. Вирипаев е арестуван и осъден задочно на седем години и половина затвор за разпространяване на невярна информация за руската армия, съгласно член 207.3 от руския Наказателен кодекс.

Иван Естегнеев
Телесна Aвтентичност
Начинът, по който се движим, представлява избор, който идентифицира нас самите пред наблюдаващите ни и в крайна сметка определя действията и отношението ни към тях.

Предмет на изследванията в този семинар са присъствието, съзнателността, общуването, справянето с множество задачи, повишеното внимание, изразителността.

Ще работим над различни индивидуални и групови ЗАДАЧИ ЗА ВЗАИМНО НАБЛЮДЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКО НИВО и ще опитаме да опознаем усещанията за срам, крехкост, сила и чувственост на телата ни по един нов начин. Ще засегнем и творческата страна на движенческата практика и ще определим основните инструменти за изграждане на собствен език на тялото за нуждите на театралния проект. Иван Естегнеев е артистичен директор и заедно с Евгений Кулагин са съоснователи на танцова компания „Диалог“ в Кострома. Компанията се превръща във важен център на съвременния танц в Русия. Отличена е с три национални театрални награди „Златна маска“ за своите спектакли. Танцова компания „Диалог“ си сътрудничи с големи компании и хореографи от Русия, Холандия, Белгия, Франция, Австрия и Южна Африка. 

Иван Естегнеев е основател и изпълнителен директор на независимото място за съвременно изкуство STANTSIA. В различни периоди той е куратор на копродукции и фестивали за съвременен танц, театър и музика в Русия.

От 2012 г. Иван работи като постоянен хореограф в Гогол център в Москва, основан от Кирил Серебренников. Той създава спектакли заедно със Серебренников, включително две постановки за основната програма на фестивала в Авиньон.
От 2016 г. си сътрудничи с полския режисьор Гжегож Яржина в пет различни продукции в Полша, Русия и Китай. 

Естегнеев преподава сценично движение и кино-танц във факултета по актьорско майсторство в Московското филмово училище 2015-2022 г. Той е съосновател и изпълнителен директор на лабораторията за физически театър и пърформанс

DialogLab в Москва от 2018 г. насам.
Куратор на фестивала „Контекст. Диана Вишнева“ от 2022 г.

От 2022 г. работи в театър „Талия“ като постоянен хореограф и прави следните постановки: „Черният монах“, „Der Wiy“, „Barocco“, „Прилепът“, „Зад затворените врати“.

Тийт Оясоо
Практики по време на репетиция
Чрез този кратък уъркшоп бих искал да обърна внимание към репетициите с нова актьорска група. Къде е фокусът, с какво започва формирането на ансамбъла и кои са главните фактори за постигане на обща култура в репетициите?
В работата ми с различни театрални култури из цяла Европа съм открил няколко полезни способа за постигането и в репетиционната практика, като също така съм отчел няколко недостатъка и лоши практики, които лесно разрушават творческата атмосфера.
Практическият семинар ще включва и няколко физически упражнения, като е възможно да се стигне до леко изпотяване.

Тийт Оясоо е най-видният естонски театрален режисьор на международната сцена. През 2005, съвместно с Ене-Лийс Семпер, създава серийния творчески проект с названието „Театър НО99“, който в кратък срок се радва на радушен прием сред сцените в Европа и отвъд. Работил е и като режисьор в множество признати европейски театри, сред които са: „Императорски театър“ (Бургтеатър) във Виена, Театър „Талиа“ в Хамбург, „Болшой драматически театър“ (БДТ „Г. Товстоногов“) в Санкт Петербург.

През изминалите години е печелил множество театрални и художествени награди в Естония, както и наградата „Йохан Нестрой“ на Австрия, Европейска театрална награда и „Златна трига“ от Пражкото квадринале.

Понастоящем е режисьор на свободна практика и професор по сценични изкуства в Естонската академия за музика и театър.

Основаният през 2005г. в Талин, Естония, „Театър НО99“ бе платформа за различни видове произведения на изкуството, която в рамките на своя 14-годишен живот, получи значително признание в цяла Европа. „Театър НО99“ беше серийно произведение на съвременното изкуство. Основа за него бе идеята, че предвид изначалната ограниченост и окончателност на времето, то трябва да бъде отмерено в обратната посока. Това послужи като импулс на идеята за „Театър НО99“, театър където само 99 постановки могат да бъдат поставени, като по този начин театърът последователно се движи към нулата, към небитието.През 2015 г. „Театър НО99“ печели голямата награда „Златна трига“ от Пражкото квадринале за техният високо ценен проект: „НО77 „Обединена Естония“, през 2017 „Театър НО99“ печели европейската театрална награда „Нови Театрални реалности“.

Без да сме изчерпателни сред многобройните участия на най-престижните сцени и фестивали в цяла Европа и отвъд нея са: Фестивалът в Авиньон (Франция), Виенски фестивални седмици – Винерфествохен (Австрия), Фестивал на театралните форми – Театърформен (Германия), „НЕТ“ – Нов Европейски театър (Москва), „Златна маска“ (Москва), Холандски фестивал (Нидерландия), Венецианско театрално биенале (Италия), както и редица европейски сцени като театър „Одеон“ в Париж, театър „ХАУ“ (Хебел ам Уфер) в Берлин, „КФТ“ (Кралски фламандски театър) в Брюксел и театър „Талиа“ в Хамбург Оясоо работи в различни формати – от интерактивни продукции, представяни в офиси или в други пространства извън сцената, през телевизионни и филмови продукции, до мащабни сценични продукции пред хиляди зрители едновременно. Творбите им обикновено съчетават визуално експресивна постановка с безстрашното разглеждане на най-сложните обществени проблеми. Постановките им се характеризират с изключително въплъщение на персонажите, работата им в сферата на драматичния театър често протича без изречени думи на сцената. През последните години музиката заема все по-значима роля в продукциите им, работейки заедно с Тил Линдеман от „Рамщайн“ или с Естонския национален симфоничен оркестър.

Тийт Оясоо (1977) учи режисура в Естонската академия за музика и театър, като се дипломира през 2000 г. и е смятан от мнозина за най-известния театрален режисьор в Естония. Често разработва постановките си от нулата съвместно със Семпер, но освен това е работил и с драматургия, като е поставял Шекспир, Стопард, Макдона, Олби, Колтес, Софокъл, Еврипид, Шоу и Жари. Сред най-новите проекти на Оясо са и театрални адаптации на романи на Сологуб, Булгаков и Достоевски.Към настоящия момент е професор по драматични изкуства в Естонската академия за музика и театър.

Мнозина посочват силната сценична енергия на актьорите като централна черта на творчеството на Оясоо. Физическото присъствие, импровизацията като метод за разработване на спектакъл, разширяването на границите на театралната реалност – тези качества са важните за постановките на Оясоо. Едно специфично качество на творчеството им е умението да изразяват социални метафори на базата на личните си преживявания и емоции.

Танцова компания за съвременен танц –
Театър „MIHR“
Да намерите новото движение в себе си

Първата част на ателието разкрива свободата на движението и индивидуалността на всяко движение. Втората част разкрива нюансите и мелодичността на музиката и възприятието ѝ чрез тялото, като достига до равнище, при което участникът, независимо от нивото на подготовка и образование, може постоянно да открива нови движения в собственото си тяло в представената музика.
„Разговор чрез тялото“
Този компонент на ателието включва няколко фази и се концентрира върху превода на даден текст към езика на тялото. Първата фаза не поставя ограничения. Във втората фаза участниците няма да могат да извършват движения, ползвани в ежедневието им. В третата фаза се изключват ефективните движения. Чрез това упражнение групата ще стигне до заключителната фаза на този компонент, в която участниците ще използват движения, породени от техните емоции.
„Чувствата като изразителност“
Ателието представя движението на емоцията, както и звука на емоционалния материал, които биват надградени в творческия процес чрез сливането им посредством импровизацията, която може да разкрие уникалността на вътрешния свят на всеки участник.

Цолак и Шогакат МЛКЕ - Галстян
Съвременен танцов театър „MIHR“, създаден през 2003 г. от брат и сестра Цолак и Шогакат МЛКЕ - Галстянс, е първата арменска трупа за съвременен танц целяща да разговаря със света чрез универсалния език на танца. MIHR работи отвъд граници, изплозвайки своя уникален подход. Мисията на нашия театър е да разкрие философската дълбочина на всяко движение черз интеграцията на художественото изкуство, психологията, танца, философията и драматичните изкуства.
През годините екипът на театър MIHR се е разрастнал блаогадрение на съмишлениците ни, които споделят визията ни за безграничните възможности на театъра.
Талантливият ни екип включва множество отдадени членове, сред които с невероятните си изпълнения се открояват солистите Петрос Газанчян и Инна Газарян.
Музикантите от група „Тизерк“, Люсин МЛКЕ-Галстян и Елиза Багдиян, композират и изпълняват музиката в спектаклите на театър „MIHR“.
За целия период на съществуването си, театър „MIHR“ е работил в много различни двеженчески жанрове, като съвременен танц, „сайт-спесифик“ пърформанси, емоционален танц, инклузивен танц, рисуване с действие, физически театър, представления на открито и драматичен танц.

Репертоарът ни включва над 20 съвременни танцови спектакли, всеки един от които е прекрачвал ограниченията и е улавял същността на културното многообразие. В допълнение към продукциите на живо, MIHR създава и филми за съвременен танц, демонстрирайки ангажираност към иновациите и разказването на истории чрез движение.
През годините MIHR е обиколил повече от 15 държави, изграждайки мост между арменската сцена за съвременно изкуство и света. Стремим се да се свържем със световната артистична среда, като насърчаваме културния обмен и диалог чрез хореография, която няма граници.
MIHR говори на света чрез изкуствата!

Юрий Бутусов
Нека започнем да говорим, а после ще видим
 
Юрий Бутусов е роден на 24 септември 1961 г. в Гатчина, близо до Ленинград. През 1996 г. завършва театралната академия в Санкт Петербург. Главен режисьор и художествен ръководител на Санкт Петербургския академичен театър „Ленсовет“, носещ неговото име (2011-2018 г.), главен режисьор на театър „Вахтангов“ в Москва (2018-2022 г.). Преподавател и многократен носител на наградата „Златна маска“. От 2022 г. г-н Бутусов живее във Франция.

Стилиян Петров и Людмил Димитров
Идентичност и себепознание, или кой кой е в персонажната система на чеховата драматургия
Доц. д-р Стилиян Петров
НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“

Уъркшопът предвижда въведение в поетиката на Чеховата драматургия в теоретичен (литературоведски) и практически (режисьорски, театрален и преводачески) аспект през системата на Dramatis Personae и по-точно през идентичността на персонажите. Героите от световноизвестните пиеси на А. П. Чехов крият сериозни, понякога неразрешими загадки, доколкото никой от тях не е представен с пълната му биография (произход и минало): за всеки разбираме малко или повече частични и оскъдни подробности, само загатнати, а за някои – нищо: своеобразен пъзел, който трябва не просто да се подреди, а да се досетим за липсващите елементи от него. Това на свой ред налага тълкувателят – все едно литературовед, режисьор или актьор – да набавя допълнителен животопис на образа, за да доуплътни неговото присъствие на сцената – факт, много често предпоставящ ракурса на интерпретация на самия спектакъл: зад кого заставаме, на кого вярваме и доколко можем да го оправдаем или осъдим. При едно по-дълбоко вглеждане/проникване в диалога, започваме да проумяваме фразата на драматурга, изречена в спора му със Станиславски по повод на „Чайка“: „Четете пиесата, там всичко е написано!“. Така че особена важност придобива въпросът как четем Чеховите текстове за сцена.

Не на последно място модераторите ще споделят своя опит от тълкуването на чужди постановки по избраните драми, на своя подход при поставянето и превеждането им на българска сцена и на български език. В какъв вид достигат те до нашия читател/зрител. С какво/с кого и как се идентифицираме ние в пространството на Чеховата драматургия? 

Стилиян Петров е виден български театрален режисьор и педагог, който е оставил значителен отпечатък върху съвременния български театър. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” през 2004 година със специалност театрална режисура под ръководството на проф. Маргарита Младенова. Още от началото на своята кариера, Стилиян Петров демонстрира своя талант и новаторски подход към театралното изкуство.

Започва своя професионален път с множество успешни постановки в различни театри в България и чужбина. Поставя е и адаптира произведения на различни автори, сред които: Георги Господинов, Иван Тургенев, Майя Праматарова, Теодора Димова, Маргьорит Дюрас, Пьотр Гладилин, Фредерик Зонтаг, Луиджи Пирандело, Жорди Галсеран, Пиер Корней, Людмила Петрушевска, Ингмар Бергман, Алберто Гоци. Остава чест сътрудник на театър „Сфумато“. Сред най-новите му театрални постановки са „За едно явление от електричеството“ (Театър „Възраждане“, 2019 г.) по текстове на А. П. Чехов, „Нирвана“ (Театър 199, 2021 г.) от Константин Илиев, „Господин Нощ“ (Театър 199, 2021 г.) от Яна Борисова, „Антихрист“ (Народен театър „Иван Вазов“, 2023 г.) по Емилиян Станев и „Когато ние, мъртвите, се събудим“ (Словенски национален театър „Нова Горица“, 2024 г.) от Хенрик Ибсен. 

Творчеството му не остава незабелязано, взимайки участие в български и чуждестранни фестивали като МТФ „Варненско лято“, „Аполония“ – Созопол, Фестивал на малките камерни форми – Враца, Театрален фестивал – Пазарджик, „Друмеви театрални празници – нова българска драма“ – Шумен, „Prix Europa“ – Берлин, Германия, „ISTROPOLITANA“ – Братислава, Словакия, както и театрални фестивали в Москва, Турция, Украйна. Получава редица награди и номинации, включително Награда за дебют ИКАР 2005 г. за режисурата на „Части от цялото“ по мотиви от Йордан Радичков и номинация ИКАР 2020 г. за режисурата на „За едно явление от електричеството“.

Освен признанията в качеството на режисьор, Стилиян Петров е и уважаван преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 2011 г. година предава своите знания и опит на младите поколения театрали, а през 2022 г. година защитава дисертация на тема „Тишината като действие. Театрални измерения и практики“. През 2023 г. година става доцент по режисура за драматичен театър. Със своите многобройни участия в международни театрални фестивали и отличия, Стилиян Петров продължава да утвърждава своето име като един от водещите творци в съвременния български театър.

Проф. дфн Людмил Димитров
СУ „Св. Климент Охридски“

Проф. дфн Людмил Димитров е преподавател по руска литература на ХІХ век във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Член е на Съюза на преводачите, на Българския ПЕН и на Международното общество Достоевски (IDS). Два мандата е лектор по български език, литература и култура в Люблянския университет, Словения. Автор на научни монографии, учебници, учебни помагала, сборници и антологии, статии и студии, преводи на научна и художествена литература от руски, английски, словенски, сръбски и хърватски език, участник в национални и международни форуми, свързани с руска, българска и славянски литератури, театър и кино. Носител на голямата награда на словенския Съюз на преводачите на литература на името на Янко Лаврин (2017) и на Съюза на преводачите в България за цялостна дейност в областта на превода (2020) и за превода на „Поезия“ от Франце Прешерн (2021). Негови работи са публикувани в Бразилия, Великобритания, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Северна Македония, Словакия, Словения, Сърбия, Турция, Унгария, Хърватия, Чехия, Япония.

Десислава Стойчева

Творците като мениджъри на арт проекти

В майсторския клас ще бъдат представени основните понятия в арт мениджмънта. Участниците ще се запознаят със задълженията на мениджъра при ръководене на екипи, делегиране на отговоности, даване на обратна връзка, взимане на отговорни решения  и управление на финанси.  Ще бъдат представени добри практики за мотивиране на хората, както и за осъществяване на ефекгивна вътрешна и външна комуникация. С практически задачи  и упражнения ще бъдат подобрени презентационните и комуникационните умения на участниците.

На базата на теоретични постановки и практически примери ще бъде доказана необходимостта творците да развият различни видове умения за успешна кариера, както в изкуството, така и в други области на културния живот. Ще бъде разгледана ролята на тъй наречените „меки умения“ в глобалния пазар, както и необходимите  мениджърски  познания и лидерски стилове за успешно ръководене на екипи.  

Участниците ще подобрят своите познания за реализиране на творчески проект. Те ще се запознаят с главните елементи на всеки проект, както и с характерните особености при управлението на различни театрални проекти. Ще бъдат представени добри практики при подготовка за кандидатстване с проекти. Участниците ще получат насоки за разработване на арт проект според изискванията на финансиращите програми. Те ще могат да представят свои идеи за проекти и да получат практически съвети  за тяхното успешно реализиране.

Д-р Десислава Стойчева е дългогодишен мениджър на международни проекти, гост преподавател  по Арт мениджмънт и лидерство в НАТФИЗ  и професионална актриса. Като мениджър на регионални и глобални проекти  в областта на изкуствата и образованието , е работила с екипи  в повече от 70 държави. Тя е доктор по театрално и филмово изкуство  и сертифициран мениджър на проекти от IPMA /Международната асоциация по управление на проекти/.  Д-р Стойчева е един от създателите на магистърската програма «Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии» в НАТФИЗ. 

Тя води обучения,  тренинги и майсторски класове по мениджмънт на организации в културата, управление  на проекти, комуникационни и презентационни умения, съчетавайки професионалните си актьорски умения с опита си на мениджър на проекти. Била  е ментор в международния курс „Как да успееш на работното място в глобалния пазар“  В резултат на опита си по управление и оценка на международни проекти , участва като оценител в различни комисии на програми за финансиране на проекти.

Автор е на книгите «Управление на иновативни театрални проекти», «Актьорите, мениджърите и уменията на бъдещето», както и на статии в областта на арт мениджмънта.