site.btaИзпращането на работници и служители в чужбина трябва да е с писмен документ, напомня Инспекцията по труда

Изпращането на работници и служители за работа в чужбина трябва да се базира задължително на писмен документ. Според начина на изпращане той може да бъде трудов договор, акт на изпращане, споразумение за командироване, посреднически договор. За това напомнят от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ). Търсенето на сезонна заетост в чужбина крие рискове от попадане в измамни схеми, предупреждават от ведомството.

В документа задължително се посочват уговорените условия на труд и възнаграждение в съответствие със законодателството на приемащата страна - размерът на основното и на допълнителните трудови възнаграждения; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размерът на заплащането им; продължителността на работния ден и работната седмица, както и на дневната, междудневната и седмичната почивки; дните на официалните празници; размерът на платения годишен отпуск; условията за жилищно настаняване на работника или служителя; други финансови условия на командироването или изпращането (пътни разходи, квартира и др.). Работещите трябва да бъдат уведомени писмено за минималните условия на труд в приемащата държава, казват от ГИТ.

Ако заминаването е чрез фирма посредник, търсещият работа трябва да има сключен посреднически договор с нея и да тръгва от България със сключен трудов договор на разбираем за него език с работодателя, при когото ще работи в приемащата държава. Най-често се предлагат договори на двата езика – на български и на държавата, в която ще се полага трудът, информират още от Инспекцията по труда. Списъците на лицензираните посредници и предприятия за временна заетост са достъпни на сайта на Агенцията по заетостта.

Работници зад граница могат да бъдат изпратени и от работодател като командировани лица в рамките на предоставяне на услуги. В този случай трудовият договор е с командироващия работодател. Условията на труд при командироването се описват в споразумение, което се сключва между работодателя и командирования работник, посочват от ГИТ.

Сред най-сигурните индикатори за възможна измама са настояването кореспонденцията да се води онлайн или по телефон, както и отказът от пряк контакт на предлагащия заетост с търсещия работа или уговаряне на срещи извън офис, коментират от инспекцията. Друг сигнал е, когато от хората, търсещи работа в чужбина, се изискват предварително такси и други плащания.

„При изпращане чрез командироване, сигнал за измама е, когато работодателят действа като т.нар. „пощенска кутия“, т.е. не развива значителна идентична дейност в България, а сключва трудови договори с лицата единствено за да ги изпрати зад граница“, предупреждават също от ГИТ.

Повече подробности относно работа в чужбина и съветите на Инспекцията са публикувани тук

В края на март български инспектори по труда се включиха като наблюдаващи в съвместни проверки в Кипър и Малта в строителството. Такава инициатива имаше и в селското стопанство в Белгия.