site.btaМиряните на храм Св.Пантелеймон в Княжево: Споделяме радостта от храмовия празник с благодарност, че църквата е запазена

Татяна Бондар – референт на настоятеля на Руското подворие, доктор на историческите науки

- Как усещате днешния храмов празник на св. Пантелеймон?

- За мен винаги е особено удоволствие да присъствам на служби в нашата малка църква. Съществува несравнима духовна атмосфера, свързана с уникалната история на храма. И днес има храмов празник. Това казва всичко.Тържественото богослужение, красивото пеене на хора създават особено молитвенно състояние.

- Наскоро църквата бе застрашена от засягане при разширяването на новия път. Всичко, Слава Богу, се  разреши и храмът е спасен. Как се отрази на духовния ви живот?

- Както казах, нашият малък храм има невероятна история. Проучих го професионално и знам в какви трудности руските военни инвалиди са го създали през 20-те години на 20 век. Храмът е бил домашната църква на Дома на руските военни инвалиди в Княжево, който е създаден от кариерни войници, превърнали се в изгнаници и намерили втора родина в България. Иконите, които виждате тук в храма, са техните семейни икони. Имаме спомени как първоначално руснаците са страдали от отсъствието на църква, пронизвайки искреността си. И неслучайно храмът е посветен на светия великомъченик Пантелеймон - лечител. Жителите на дома за инвалиди особено се нуждаели от молитвената му помощ, той им помагал за излекуване на физическите и психическите им рани. Духовенството и енориашите на църквата се опитват да запазят този свещен остров на руската история в България. Тук се запазва руската богослужебна традиция, въпреки че по-голямата част от енориашите сега са българи, тъй като малко останаха потомци на старите руски емигранти. Сред българските семейства се откроява семейство Балеви: вече пето поколение членове на това семейство са верни енориаши на храма.Сериозни изпитания попаднаха на жребия на нашия храм. Вече трябваше да защитаваме църквата си много пъти. Слава Богу, ние винаги, макар и не веднага, намирахме разбиране сред лицата, вземащи решения. Това се случи и този път. С усилията на духовенството и енориашите защитихме нашата църква. Специална роля в борбата за храма принадлежи на свещеника му отец Димитри Тухчиев.

- Какво ще пожелаете на всички християни и миряните от енорията за днешния празник ?

-Свети великомъченик Пантелеймон, моли милостивого Бога за нас!

 Любен Кисьов – православен мирянин, който често се черкува в Руската Църква и взима участие в Богослуженията.

- Как се чувствате на днешния храмов празник  « Св. вмчк и целител Пантелеймон ?

- На 27.07.2020 г. (Нов стил), когато БПЦ-БП чества паметта на Св. Великомъченик. и целител Пантелеймон, нашият храм тържествено отбелязва своя храмов празник. За всички енориаши този ден е изпълнен с голяма радост,тържествено настроение, любов и признателност към Бога и светеца, че 97 години след построяването му в него продължава да се служи светата Литургия. Руските емигранти навремето донесли семейните си икони, книгите на Свещеното Евангелие, които са запазили в скитанията си като особена скъпоценна вещ, а сега с леко сърце и с радостни сълзи ги отдавали на своя храм. Тихвинската икона на Божията Майка, иконата на св. Пантелеймон са най-почитаните икони в храма. В малкия храм е служил и управляващият руските църкви в България епископ, а след това архиепископ Серафим (Соболев) /сега св. Серафим Софийски Чудотворец, архиепископ Богучарски/.  На 10 ноември 1952 г. храмът „Св. Пантелеймон” в Княжево, който бил в списъка с другите руски храмове и манастири, бил предаден от Московската Патриаршия на Българската Православна Църква съгласно братско споразумение между църквите-сестри. През 1977 г. с решение на Светия Синод на Българската Православна Църква от 30 септември църквата „Св.Пантелеймон” била придадена към Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София – храма „Св. Николай Мирликийски”. Днес, този малък храм, въпреки историческите перипетии, промяната на статуса, икономическите и другите проблеми, с Божията помощ и старанията на православните – руснаци и българи, превъзмогвайки ги, живее!

- На скоро църквата бе застрашена от разширяването на новия път?

- Слава Богу, това е била техническа грешка, както призна арх. Бойка Къдрева директор Дирекция "Териториално планиране" към Столична Община.

- Какво ще пожелаете на всички миряни и енориаши?

- Светъл празник и нека всеки православен християнин има в сърцето си Господ Иисус Христос, Богородица и свети Пантелеймон. Нека всеки от нас винаги и всякога с твърда вяра, да се обръща към този светец и да знае, че молитвата му е чута и че свети великомъченик и целител Пантелеймон ще ходатайства пред милостивия Бог за опрощението прегрешенията на душата му и ще изцели с молитвите си душевните му недъзи. По молитвите на светия славен великомъченик и чудотворец Пантелеймон, Господ Иисус Христос, Бог наш, да ни помилва и спаси. Амин.

Ванюша Минкова, посетителка на храма

- Как чувствате днешния храмов празник „Св.Пантелеймон”?

- Всяка година след деня на почитане на Свети пророк Илия идва денят на Свети Великомъченик Пантелеймон. Вярно е, че за нас православните християни всеки ден е ден за спасение. Но мисълта за наближаващия празник въздейства благоприятно на ежедневието ни. Ние обмисляме първо нашите дела и се молим Господ и Свети Пантелеймон да устроят така, че да ни направи причастни на Божествената Света Литургия. За празника бяха разговорите ни вчера /неделя/ в храма-подворие „Свети Николай”, след като архимандрит отец Вассиан ни призова в края на Светата Литургия да отбележим денят на Свети Пантелеймон. Разделихме се с пожелание да се „видим на утрешния празник”. Името на Свети Пантелеймон означава всемилостив. Както Христос ни привлича с любовта си, така и Свети Пантелеймон с прекрасния си образ от иконите в храма, с благоговейното служение на отците и клира, и всички служащи, ни създават непоколебимото усещане, че и тук сме у дома си, споделяме радостта, която никой не може да ни отнеме.        

- Наскоро църквата бе застрашена от засягане при разширяването на новия път. Всичко, Слава на Бога, се разреши и храмът е спасен. Как се отрази на духовния ви живот тази новина?

- Лично на мен това засили вярата ми и твърдата надежда, че каквото е невъзможно за човеците, е възможно за Бога. Може би голяма част от нас са се сблъсквали с административни процедури и знаят колко отчайващо нечут може да остане гласът на разума. Да, доста често в житейските проблеми ние мислим по човешки и стигаме до отчаяние и маловерие, забравяйки, че всичко, което се случва е по Божи промисъл. А той винаги е благ и винаги е насочен към това, да бъдат спасявани душите на хората. От това, което бе отразено в общественото пространство по този случай видяхме, че всички хора бяха съпричастни и подкрепяха добрите намерения и действията на настоятеля отец Димитър за спасяването на храма. Навярно чрез този случай Господ е усилил дръзновението в молитвата при едни, вложил е добри намерения при други, смекчил е сърцата на трети, просветил е умовете на мнозина.    

- Какво ще пожелаете на всички християни и миряните от енорията за днешния празник и по принцип?

- Нека да се обръщаме с дръзновение към Свети Пантелеймон и да просим по неговите молитви, Господ да ни изцелява духовно и телесно. Нека да просим преди всичко духовни дарове – да не обичаме това, което е в света и да не търсим изходен път само за земните си проблеми и несполуки, защото „... ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци” /I Кор. 15:19/. Нашето щастие тук на земята е в това да  възлюбим нашия Господ и Спасител с всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичкия си разум – това ни показа в своя жизнен път и Свети Великомъченик Пантелеймон и за това той предстои пред Божия престол.

Автор: Оля Ал-Ахмед

Руска Православна Църква в София

/ПП/