site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 11 юни в историята

11 юни 2023 г., неделя, 23-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 1 Неделя след Петдесетница - на Всички светии. Св. апли Вартоломей и Варнава. Св. Лука Симферополски (Войно Ясенецки). Св. Богородица "Достойно есть" (Петрови заговезни).
Първата неделя след Петдесетница е посветена на всички светии. В този ден се отдава почит към всички светии, вършели чудеса и разпространявали Евангелието и Божия промисъл. С възпоменанието им в богослужебния ред се изпросва молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ. Ha тoзи дeн cвeти aпocтoл Пeтъp пpoизнecъл пъpвaтa xpиcтиянcка пpoпoвeд. Пoяcнил нa мнoжecтвoтo, чe aпocтoлитe нe ca пияни, a изпълнeни oт Дyx Cвeти, и ги пpикaнил към пoкaяниe. Дyмитe мy пpoникнaли в cъpцaтa нa cлyшaщитe гo юдeи. B тoзи дeн пpиeли вяpaтa в Xpиcтa, кpъcтили ce и ce пpиcъeдинили към пъpвaтa xpиcтиянcкa oбщнocт oкoлo 3000 дyши.
В Неделята на всички светии са Петрови заговезни, след което започва Петровият пост в чест на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Това е последният ден, в който християните могат да ядат яйца, месо, мляко и млечни продукти. На следващия ден, в понеделник, започва Петровият пост, който завършва на Петровден - 29 юни, когато се честват св. първовърховни апостоли Петър и Павел. Имен ден празнуват Панайот, Панталей, Пантелей, Панталея, Панчо и др.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на икономистите. Отбелязва се с Решение 320 на Министерския съвет от 29 април 2005 г. Годишнина от създаването (1895) на първото икономическо дружество в  страната - Българско икономическо дружество, чийто наследник и продължител на дейността му е Съюзът на икономистите в България.

Денят на работниците от леката промишленост. Отбелязва се с Решение 52 на Министерския съвет от 21 февруари 1970 г. през втората неделя на юни.

На този ден в България:

1895 - В България е създадено първото икономическо дружество - Българско икономическо дружество, което съществува до януари 1950 г. На 20 октомври 1964 г. е възстановено под името Дружество на икономистите в България, което през 1968 г. е реорганизирано в Съюз на икономистите, а от 3 май 1990 г. е Съюз на икономистите в България.

1895 - Едновременно в София, Пловдив, Варна и Русе са проведени учредителни събрания на първите търговско-индустриални камари в България. Статутът, организацията, функциите и обхватът на дейност на камарите са регламентирани със Закона за търговско-индустриалните камари, утвърден с Указ 133 на княз Фердинанд I от 20 декември 1894 г.  и обнародван в "Държавен вестник" на 27 януари 1895 г. Районите на действие на камарите, с центрове в София, Пловдив, Варна и Русе, са определени с Правилника към закона, приет с Указ 61 на княз Фердинанд I от 17 април 1895 г.

1966 - Основан е Съюзът на юристите в България като доброволна, независима обществена и творческа организация, обединяваща лица с висше юридическо образование. Организацията е правоприемник на Кооперативно дружество "Дом на българските правници", основано през 1925 г.

1974 - Дипломатическите отношения между България и Мексико са възстановени на ниво посолства. Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 6 януари 1938 г. на ниво легации и са прекъснати на 20 декември 1941 г.

1990 - Студентите от Софийския университет "Св. Климент Охридски" обявяват окупационна стачка, която прераства в общонационална. Исканията на студентите са: председателят (президентът) на България да се ангажира незабавно с изявление относно изострянето на политическата обстановка в страната; Централната избирателна комисия (ЦИК) да публикува официален бюлетин за всички констатирани нарушения по време на  изборите за Велико народно събрание, произведени на 10 и 17 юни 1990 г.; независимите обществени организации за наблюдение и контрол на изборите да подпомогнат ЦИК, като изразят становище за честността на изборите; да получат отговор от постоянната комисия към Народното събрание, наблюдаваща дейността на Българската телевизия и Българското радио, защо е преустановено излъчването на информация за изборните резултати след ранното утро на 11 юни 1990 г. и кои са причините за последвалото информационно затъмнение върху реалната обстановка в страната и др. На 6 юли 1990 г. президентът Петър Младенов подава оставка като председател (президент) на България до Великото народно събрание. Стачката е прекратена на 7 юли 1990 г.

1994 - Учредена е партия Движение "Напред, България!".

1999 - България установява дипломатически отношения с Гамбия.

2002 - В София е учреден Съюзът на българските съдия-изпълнители.

2004 - Сделката за приватизацията на Българската телекомуникационна компания (БТК) е приключена, след като "Вива Венчърс" - дъщерно дружество на американския инвестиционен фонд "Адвент Интернешънъл", превежда сумата от 280 млн. евро за 65 процента от капитала на БТК, като държавата остава собственик на 35 процента. Процедурата за приватизация на БТК започва през 2002 г., а договорът за продажба е подписан на 20 февруари 2004 г.

2004 - Учредена е Асоциация на българските градове и региони за подпомагане на развитието на местното самоуправление и местната администрация.

2007 - Учредена е партия "Либерална инициатива за демократично европейско развитие "Лидер". На проведената на 12 април 2008 г. общонационална конференция е приет нов устав  и ново име - политическа партия "Лидер".

2010 - Министърът на културата Вежди Рашидов и кметът на София Йорданка Фандъкова откриват обновения монумент "Камбаните", в който има 18 камбани от различни страни.  На церемонията присъстват Евгения Живкова - председател на фондация "Знаме на мира".

2014 - В Софийски градски съд започва делото за бюлетините, открити в печатница "Мултипринт" в Костинброд в деня парламентарните избори на 20 май 2013 г. Подсъдим по делото е Росен Желязков, главен секретар на Министерския съвет (2009-2013), който е обвинен за престъпление по служба, затова че не е осъществил контрол върху дейността на служителите от администрацията към Министерския съвет по изпълнението на задълженията на "Мултипринт" по договор за изработка и доставка на 8 343 000 бюлетини за гласуване.

2016 - В София се открива пленарна сесия на Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа на тема: "20 години Процес за сътрудничество в Югоизточна Европа: Регионът - нови реалности и споделени перспективи".

2017 - В Трън се произвежда местен референдум за златодобива в района, на който жителите на общината трябва да отговорят на въпроса: "Против ли сте община Трън чрез Общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми?". От имащите право на глас 3563 души 1935 отговарят с "да" или 93 процента. С „не“ отговарят 125 избиратели, или 6 процента, недействителните бюлетини са 21. Избирателната активност е 58,4 процента. Жителите на общината отхвърлят златодобива в района.

2018 - Около 20:30 ч. в района на авиобаза "Крумово" при изпълнение на тренировъчен полет по аварийно-спасителна работа вертолет Ми-17 пада от около 50 метра височина. При катастрофата загиват кап. Пламен Пантелеев и кап. Стоян Неделчев. Третият член на екипажа - бордният инженер офицерски кандидат Алексей Каменов е ранен. Това е бил четвъртият полет на машината за деня, като преди това с нея са летели други екипажи. Хеликоптерът е бил в изправност и е на въоръжение във ВВС от 15 октомври 1989 г. и до момента има общо налетени 2020 часа, като през 2016 г. е минал ремонт в "Терем" - София.

2019 – Екипът на Държавен архив – Видин е отличен от Държавна агенция "Архиви" - за най-добър екип за 2018 година, а  главният експерт Мария Новакова е обявена за служител на 2018 година на агенцията.  Над 1800 фонда се съхраняват в отдела на Държавния архив във Видин.

2020 - Народното събрание приема на второ четене промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно които се създава Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма, която е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Специализирания отряд за борба с тероризма и на Главна дирекция "Национална полиция", свързани с дейността на или ползвани от дирекция "Жандармерия". Задачите на дирекцията са да предотвратява и пресича терористични действия, да освобождава заложници, задържа или обезврежда особено опасни престъпници или престъпни групи.

2021 - В Пловдив на церемония в Централната поща е валидирана и пусната в употреба пощенска марка на тема: "60 години от полета на първия човек в космоса Юрий Гагарин" в присъствието на главния изпълнителен директор на "Български пощи" Деян Дънешки, председателя на Съюза на филателистите в България Спас Панчев и художничката на марката Люба Томова. 

2022 - На еднодневно посещение в София пристига канцлерът на Германия Олаф Шолц -първо негово посещение в България. Той има срещи с министър-председателя Кирил Петков и президента Румен Радев.
  
На този ден по света:

1496 - Завършва втората експедиция на Христофор Колумб до Новия свят (1493-1496). Експедицията потегля от Испания на 24 септември 1493 г. със 17 кораба и около 1200 души екипаж. С корабите се пренася добитък и пътуват заселници. От 3 до 19 ноември 1493 г. те достигат островите Доминика и Гваделупа, Малките Антилски острови и остров Пуерто Рико. През м. март 1494 г. Колумб извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. На 5 май 1494 г. пристига на остров Ямайка. От 19 август до 15 септември 1494 г. изследва южния бряг на Хаити. На 10 март 1496 г. Колумб тръгва обратно за Испания, акостира на 11 юни в пристанището Кадис.

1937 - В СССР са разстреляни осем висши военни по обвинение в шпионаж, държавна измяна и подготовка на терористични актове. Сред осъдените е маршал Михаил Тухачевски. Смъртната присъда е обявена от Върховния съд през нощта на 11 юни 1937 г. и приведена незабавно в изпълнение. Осъдените са реабилитирани посмъртно с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР от 31 януари 1957 г.

1980 - В Италия започва шестото Европейско първенство по футбол. Във финалната фаза участват 8 отбора. Финалът е на 22 юни 1980 г. в Рим на стадион "Олимпико" между ФРГ - Белгия (2:1).

2004 - В Ирландия се провежда референдум за поправка в конституцията, с която се въвеждат допълнителни условия за получаване на гражданство. Предложената поправка е подкрепена от близо 80 процента от гласувалите.

2006 - Русия признава независимостта на Черна гора.    
  
2008 - Министър-председателят на Канада Стивън Харпър поднася от името на страната официални извинения на десетки хиляди представители на коренното население, изпращани насила в детски домове, където често са били подлагани на насилие и сексуален тормоз. От края на 19-и век до 70-те години на 20-и век над 150 000 индианци, метиси и инуити са били изпращани в детски домове и откъсвани от семействата си и културата на своите народи.

2008 - Парламентът на Косово приема химн на страната - мелодия без текст с име "Европа", избрана измежду 134 предложения.

2009 - Франция се връща в Комитета на НАТО за планиране на отбраната след 43-годишно отсъствие. През 1966 г. президентът на Франция Шарл де Гол изважда страната от обединеното военно командване на НАТО като част от стратегия за запазване на нейната независимост.

2011 - Властите в САЩ добавят формалдехида и стирена към списъка с канцерогенни продукти. Формалдехидът е безцветен, запалителен и силно задушлив химикал, използван за производството на смоли, на предмети за бита като дървени композитни панели, опаковъчни продукти, синтетични влакна и пр. Той се използва също и като консервант в медицински лаборатории, морги и някои козметични продукти. Стиренът се използва в производството на гума, пластмаси, фибростъкло, автомобилни части, съдове за храна и др.

2013 - На площад "Таксим" в Истанбул, Турция, полицията използва сълзотворен газ, водни струи и гумени куршуми, за да разпръсне демонстрантите, които искат оставка на правителството. В ранните часове на деня силите на реда обкръжават парка „Гези“, където се намира палатковият лагер на протестиращите и ги атакуват със сълзотворен газ.

2014 - В Унгария парламентът приема закон, съгласно който се въвежда нов данък върху приходите от медийна реклама. Според него медиите трябва да внасят 40 процента от рекламните си приходи под формата на данък.

2018 - В гр. Мека, Саудитска Арабия, на среща на високо равнище Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства отпускат помощ в размер на 2,5 млрд. долара на Йорданияза преодоляване на икономическата криза. Пакетът включва депозит в Йорданската централна банка, гаранции пред Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка), подпомагане на бюджета в продължение на пет години и финансиране на проекти за развитие. Йордания, която е поела ангажимент пред Международния валутен фонд (МВФ) да проведе структурни реформи в замяна на заем за стотици милиони евро, е разтърсена в продължение на седмица от големи демонстрации срещу увеличаването на цените на петрола и проектозакон за данъците.

2020 - В Швейцария със 124 срещу 72 гласа Националният съвет (долната камара на парламента) гласува в подкрепа на еднополовите бракове. До този момент Швейцария позволява само граждански партньорства за еднополовите двойки, което не им дава същите права по отношение на гражданството и осиновяването.

2021 - Министър-председателят на Русия Михаил Мишустин подписва разпореждане за излизане на Русия от руско-американския меморандум "Отворена суша", сключен през 1992 г. след Студената война, за взаимно облекчаване на ограниченията за пътуванията на дипломатите в двете страни.

Родени на този ден българи:

Ангел Кундалев, политик (1879-1924).
Един от учредителите на Българския земеделски народен съюз (1899). Депутат от 16-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1913-1923). Подпредседател на 20-ото Обикновено народно събрание (21 май-22 септември 1923).

Петър Пондев, литературен историк и критик (1914-1984).
Работи като адвокат (1940-1944), юрисконсулт на Института за обществено осигуряване (1944-1945). Директор на издателство "Младо поколение" (1947-1948), главен редактор на издателство "Народна младеж" (1948-1950). Директор на издателство "Български писател" (1962-1965). Носител на орден "Георги Димитров" (1984), на орден "Народна република България" първа степен (1974). Удостоен е със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (1976).

Крум Милев, футболист и треньор (1915-2000).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Любен Каравелов" (София), "Ботев" (София), "Славия" (София) и Локомотив (София). За националния отбор по футбол има изиграни 18 мача и отбелязани 3 гола. Като треньор с националния отбор по футбол печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия.

Христо Топузанов, режисьор, аниматор и сценарист (1930-2006).
От 1959 г. работи в Студията за игрални филми, където създава и режисира 40 анимационни филма,пише сценариите за други осем. Автор е на анимациите "Парад", "Маскарад", "Купете си електронна домакиня КР-1", "Икар и гравитацията", "Експеримент", "Сряда срещу вторник" и др. За първия си филм "Боянският майстор" печели наградата на Международния център за култура и кинообразование в Брюксел, Белгия (1958). За "Ножичка и момченце" печели наградата "Златната роза" на Петия фестивал на българското кино (1966) и Първа награда на Седмия кинофестивал за младежки филми в Кан, Франция (1967).

проф. Младен Киселов, театрален режисьор и педагог (1943-2012).
Работил е в Драматичните театри в Пловдив (1968),  Кърджали (1968-1970), Бургас (1970-1971), Народния театър за младежта (1971-1977), Народния театър "Иван Вазов" (1983-1991). Режисьор и главен художествен ръководител на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1977-1983). Заместник генерален директор по художествените въпроси на Националния дворец на културата (1983-1991). От 1991 г. е работил в САЩ като преподавател по режисура и актьорско майсторство. Автор е на книгата с разкази "Ръкописи" (2000). Удостоен със званието "Заслужил артист"(1981).

Огнян Фунев, художник плакатист и поет (1945-1994).
Работил е в областта на графиката, плаката и оформлението на книги. Има отпечатани над 500 плаката. Участвал е в изложби в Австрия, Германия, Унгария, САЩ.

Петко Маринов, състезател по баскетбол и треньор (1949).
През баскетболната си кариера е играл за отборите на "Ботев" (Бургас), "Академик" (София) и ЦСКА (София). Бил и национален селекционер и консултант в националните отбори на България. През 2011 г. Петко Маринов става първият носител на наградата за най-етичен треньор в българските първенства "Румен Пейчев" на специализираният баскетболен сайт BGbasket.com.

Игор Чипев, журналист, фотограф и книгоиздател (1951).
Отговорен секретар в сп. "Българска фотография" (1980-1987). Редактор в сп. "Българско фото" (1987-1990). Завеждащ отдел в Националната художествена галерия (1990-1992). Директор на издателство "Спектър" (1993-1998). Изпълнителен директор на книжарници "Книжен свят" (1999-2000). Директор на Националния център за книгата към Министерството на културата (2000-2006).

Живко Желев, журналист (1953).
От 1977 г. работи в Телевизионен център - Пловдив на Българската национална телевизия (БНТ). Автор е на поредица от документални филми за историята и културата на Пловдив и Южна България. Водещ  на първото икономическо шоу в БНТ  "За 1 милиард" (1982-1991).  През 1991 г. е  редактор и водещ в централната информационна емисия "По света и у  нас" на БНТ. Основател на радио "Канал КОМ" (2 ноември 1992). Автор е на книгите "Катапулт" (1985), "Азис или за демокрацията" (2007),  "Инструкции" (2021). Носител на награда "Златната антена" на фестивала за телевизионни филми на БНТ (1980), на награда "Пловдив" за култура и публицистика (1987).

Петър Попйорданов - Чочо, актьор (1964-2013).
Играл е в Театър "София", в Малък градски театър "Зад канала", а от 1994 г. в Народния театър "Иван Вазов". Участвал е в игрални филми и телевизионни сериали, сред които "Без драскотина", "Вчера" (1988), "А днес накъде?", "Адио, Рио" (1989),  "Аз, графинята",  "Вампири, таласъми", "Любовното лято на един льохман" (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), "Сезонът на канарчетата" (1993),  „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999),"Хайка за вълци" (2000), "Врабците през октомври", "Хъшове", "Под прикритие" и др.  Участвал е в телевизионното шоу "Клуб НЛО" по БНТ (1996-2004). Носител на наградата на Съюза на артистите в България за млад актьор (1992), на награда "Аскеер" за поддържаща мъжка роля за “Човекът, който прави дъжд” от Натаниел Ричард Неш, Народен театър “Иван Вазов” (1997), на наградата "Икар" на Съюза на българските артисти за чест и достойнство (27 март 2016, посмъртно).

Севдалин Маринов, състезател по вдигане на тежести (1968).
Олимпийски шампион през 1988 г. в Сеул, Република Корея. От световни първенства печели три златни медала (1985, 1986, 1987). От европейски първенства печели пет златни медала (1985, 1986, 1987, 1988, 1990) и един сребърен медал (1989). През спортната си кариера подобрява 6 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Мариян Димитров, състезател по кану-каяк (1972). 
Пет пъти е шампион в първенството на България - 1998 г., 1999 г., 2001 г., 2002 г., 2003 г. Спортист на Кърджали за 2010 г.

Леонид Базан, български състезател по борба свободен стил от украински произход (1985).
С националния отбор на Украйна печели бронзови медал на Световното първенство за младежи през 2005 г. и на Лятната универсиада през 2006 г. С българския национален отбор печели от европейски първенства два сребърни медала (2011, 2012) и един бронзов медал (2013). Печели златния пояс на турнира по борба свободен стил "Дан Колов" (2014).

На този ден са родени и:

Джон Констабъл, британски художник пейзажист (1776-1837).
Представител на импресионизма.

Висарион Белински, руски философ, литературен критик и публицист (1811-1848).
Автор е на критическата статия "Литературни мечтания. Елегия в проза" (1834) - обзор на историческото развитие на руската литература, "Руска граматика" (1837), "Писмо до Гогол" (1847) и др.

Рихард Щраус, немски композитор и диригент (1864-1949).
Автор е на произведенията "Саломе", опус 65 (1905), "Електра" опус 58 (1908), "Кавалерът на розата", опус 59 (1910), "Жената без сянка", опус 65 (1918), "Интермецо", опус 72 (1923), "Египетската Елена", опус 74 (1927), "Арабела", опус 79 (1932), "Капричио", опус 85 (1941) и др.

Ясунари Кавабата, японски писател (1899-1972).
Носител на Нобелова награда за литература за 1968 г. за повествователното майсторство, което с тънък усет изразява същността на японския дух.

Жак-Ив Кусто, френски океанограф и режисьор на документални филми (1910-1997).
През 1948 г. той става капитан на корвета, а през 1950 г. преустройва британски миноносец в плаваща изследователска лаборатория, станала известна като кораба "Калипсо". С "Калипсо" той извършва редица океанографски експедиции  в Атлантическия океан, Индийския океан, Червено море, Черно море, Арабско море и Персийския залив. Първата му книга "Безмълвен свят" излиза през 1953 г. и е филмирана през 1955 г. От 1957 г. Кусто е директор на Океанографския музей на Монако. Автор е на  документалния филм "Златната рибка" (1959), получил награда "Оскар" (1960), на телевизионния сериал "Подводният свят на Жак-Ив Кусто", излъчен за първи път през 1965 г., на документалния филм "Свят без слънце", получил награда "Оскар" (1964). Автор е на книгите "Безмълвният свят" (1961),"Живото море" (1963), "Делфини"(1975), "Жак Кусто: светът на океана" (1985) и др.  Носител на златен медал на Националното географско дружество на САЩ (1961). 

Фам Хунг, виетнамски политик (1912-1988).
Председател на Министерския съвет на Виетнам (18 юни 1987-10 март 1988).

Михалис Какоянис, гръцки режисьор (1922-2011).
Режисьор на филма по романа на Никос Казандзакис "Зорба гъркът" (1964).

Жан-Пиер Шаброл, френски писател (1925-2001).
Автор е на "Последният куршум" (1953), серията романи "Бунтари" (1965-1968) и др.

Уилям Стайрън, американски писател (1925-2006).
Автор е на романи, театрални пиеси, новели, есета и автобиографични текстове. Известен е с романа "Самопризнанията на Нат Търнър" (1967), за който получава награда "Пулицър" през 1968 г. Автор е на романите "Дългият поход" (1957), "Запали тази къща" (1960), "Изборът на Софи" (1979) и др.

Пиер Пежо, френски предприемач (1932-2002).
Член на ръководството на автомобилостроителната компания "Пежо-Ситроен" (1972-1 юли 1998) и председател на Надзорния съвет на компанията (1 юли 1998-1 декември 2002).

Джеки Стюърт (Джон Йънг Стюърт), шотландски автомобилен състезател (1939).
Участва във "Формула 1". Трикратен световен шампион през 1969 г., 1971 г. и 1973 г. Приет в Международната зала на славата в моторните спортове (1990).

Жан Алези, френски автомобилен състезател (1964).
Участва във "Формула 1".

Вагнер Лав, бразилски футболист (1984).
С "ЦСКА Москва" (Русия) печели турнирът Купата на УЕФА (2005).

Това е денят на смъртта на:

Джон Франклин, британски пътешественик и полярен изследовател (1786-1847).
Ръководи експедиция за търсене на Северозападен проход от Атлантическия към Тихия океан с корабите "Тирър" и "Еребус" (1845-1847) на Кралския военноморски флот.

Уилям Гилмър Симс, американски писател (1806-1870).
Автор е на "Историята на Южна Каролина" (1840), "География на Южна Каролина" (1843) и др.

Павел Атанасов (Паскал Атанасов), български църковен деец, фолклорист, енциклопедист, краевед, учител (1867-1960).
През 1899 г. е ръкоположен за свещеник и служи в храмовете на добруджанските села, в които основава училища, читалища и самодейни младежки театрални групи. Преди да бъде ръкоположен за свещеник в продължение на 14 години е бил учител. Събира и записва песни, поговорки, обичаи, игри, гатанки и благословии, част от които заедно със свои изследвания публикува във вестници и сборници. Автор е на книгата "Текнали са девет чешми" (1955) с образци на добруджанския фолклор. През 1955 г. той предава на БАН текстовете на 666 народни песни от Добруджа, като по-голяма част от тях изпява пред специалисти на Етнографския институт, за да бъдат нотно записани. На същия институт дава и всички останали фолклорни материали, събирани от него през годините, както и личните си спомени от живота на някогашна Добруджа - един безценен исторически извор за миналото и бита на този край. Удостоен със званието "Заслужил деятел на народното изкуство" (1955).

Александър Керенски, руски политик (1881-1970).
Във временното правителство, създадено на 15 март 1917 г., след Февруарската революция в Русия съвместява постовете министър на правосъдието (16 март 1917-1 май 1917), военен и министър на военноморските сили (16 март 1917-14 септември 1917) и министър-председател (20 юли 1917-7 ноември 1917). До края на живота си живее в изгнание във Франция, Австралия и САЩ, където умира. Автор е на трудовете "Катастрофата" (1927), "Руската революция" (1928), "Разпятието на освободения човек" (1934).

Волфганг Кьолер, немски психолог (1887-1967).
Един от основателите на т.нар. гещалт психология заедно с Макс Вертхаймер и Курт Кофка. Названието на школата идва от немската дума "гещалт", което означава, цялост, свързаност на елементите. Гещалт психологията аналириза феномените с описването на частите и достигане до цялото чрез събирането на така получените описания.

маршал Михаил Тухачевски, руски военачалник (1893-1937).
Разстрелян заедно с други седем висши военни по обвинение в шпионаж, държавна измяна и подготовка на терористични актове. Смъртната присъда е обявена от Върховния съд през нощта на 11 юни 1937 г. и приведена незабавно в изпълнение. Осъдените са реабилитирани посмъртно с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР от 31 януари 1957 г.

Мате Залка, унгарски писател (1896-1937).
Герой от Гражданската война в СССР (1918-1921) и командир на 12-а интернационална бригада по време на Гражданската война в Испания (17 юли 1936-1 април 1939).

Ксенофон Золотас, гръцки политик (1904-2004).
Министър-председател на Гърция (21 ноември 1989-9 април 1990).

Джон Уейн (ист. име Мелиън Майкъл Морисън), американски актьор, продуцент и режисьор (1907-1979).
Участвал е във филмите "Най-дългият ден" (1962), "Следотърсачите" (1956), "Рио Гранде" (1950), "Големият път" (1930) и др.

Крум Григоров (Крум Григоров Захариев), български писател (1909-1987).
Сътрудничи на вестници и списания, сред които "Ведрина", "Страници", "Литературен час", "Свят", "Народна просвета", "Литературен глас" и др.  Работи в редакциите на в."Работническо дело" (1950-1954), в. Вечерни новини" (1957-1958) и сп. "Пламъче". Пише за живота на българското село. Автор е на повестите "Моето детство" (1953), "Сред народа" (1955), "Раздолчани" (1958), на сборниците с разкази "Бразди" (1941), "Новодомци" (1949), "Неспокойно сърце" (1970) и др. Негови творби са преведени на руски, румънски, унгарски, полски, корейски, италиански, френски, сърбохърватски езици и езика хинди. Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (1965) и "Народен деятел на културата" (1974). Носител на наградата на Съюза на българските писатели за белетристика (1960), пръв носител на Националната литературна награда "Георги Караславов" на община Първомай и Съюза на българските писатели, на орден "Георги Димитров" (1979, 1984). Лауреат на Димитровска награда (1951). Почетен гражданин на Кюстендил (1969).

ген. Вашку душ Сантуш Гонсалвиш, португалски политик (1921-2005).
Един от координаторите на "Революцията на карамфилите", с която е свален от власт Марселу Каетану (25 април 1974). Министър-председател на Португалия (13 юли 1974-30 август 1975).

Во Ван Киет, виетнамски политик (1922-2008).
Министър-председател на Виетнам (12 март 1988-22 юни 1988; 9 август 1991-25 септември 1997).

Енрико Берлингуер, италиански политик (1922-1984).
Генерален секретар на ЦК на Италианската комунистическа партия (17 март 1972-11 юни 1984).

Руби Дий, американска актриса (1922-2014).
Участвала е в над 100 филма, като през цялата си кариера е играла и на театралната сцена. Последната й роля е във филма "1982" през 2013 г. През 1991 г. печели телевизионната награда "Еми" за филма "Денят в памет на загиналите във войните". Освен с ролите си Руби Дий е известна като активен борец за правата на афроамериканците в САЩ.

Робърт Фогел, американски икономист (1927-2013).
Заедно с американския икономист Дъглас Норт работят в сферата на т. нар. нова икономическа история или клиометрика, която включва изследвания, съчетаващи икономическа теория, количествени методи, изследването на хипотези и традиционни методи, за да се определи икономическия растеж или упадък на страната. Автор е на  "Железниците и американското икономическо развитие: очерци по иконометрична история" (1964), "Време на кръста: икономика на робовладението в САЩ" (1974), "Без съгласие или договор: възход и падение на американското робство" (1989), "Променено мнение по въпроса за спасяването на Европа от глада: гладуване, хронично недохранване и коефициент на смъртност" (1991) и др. Носител на Нобелова награда за икономика за 1993 г. заедно с американския икономист Дъглас Норт затова, че подновяват изследванията върху историята на икономиката чрез прилагане на икономическата теория и на количествените методи, за да обяснят промените в икономиката и в институциите.

проф. Ангел Заберски, български композитор, аранжор и музикален педагог (1931-2011).
Музикален редактор в Радио "София" (1955-1974), главен музикален ръководител на естрадата на Българска народна армия (1975-1984). Бил е преподавател по пеене в първата Студия за естрадни изпълнители, организирана и създадена от Българското национално радио през 1964 г., в Естрадния отдел към Българската държавна консерватория. Автор е на много от песните на Лили Иванова, сред които "Калиакра", която печели  "Златният Орфей" (1965), "Адажио", която печели наградата "Златен ключ" в Братислава, Словакия (1966),  "Да вярвам ли?", която печели Голямата награда в Барселона, Испания (1968) и др.

Катя Чукова, българска актриса (1931-2012).
Играла е в театъра във Варна (1953-1967) и в Нов драматичен театър "Сълза и смях" в София (1969-1991). Съветник в окръжния съвет във Варна (1966-1969). Участва във филмите "Под игото" (1952), "Героите на Шипка" (1955), "Специалист по всичко" (1962), "Самодивско хоро" (1976), "Матриархат" (1977) и др. Удостоена със званието "Заслужил артист" (май 1967).

проф. Петър Льондев,  български композитор, музикален фолклорист, диригент и педагог (1936-2018).
Бил е научен сътрудник в Института за музикознание (дн. сектор "Музика" в Институт за изкуствознание) в  Българската академия на науките. От 2001 г. е преподавател по "Теория на музиката" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Председател на Съюза на българските композитори (юни 2011-октомври 2014). Работи в областта на детската и хорова песен - автор е на над 900 детски хорови песни. Записва и нотира над 40 000 народни песни и инструментални мелодии. Автор е на книги и студии. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1986), на наградата на община Сливен за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (2011). Почетен гражданин на Харманли (2 май 2016).

Гена Димитрова, българска оперна певица (1941-2005).
Пяла е на световните оперни сцени "Ла Скала", "Арена ди Верона", "Ковънт Гардън", Щатсопер, "Метрополитън" заедно с оперните певци Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Лучано Павароти и др. Печели Международния конкурс за млади оперни певци в София (1970), Конкурса за оперни певци в Тревизо, Италия (1972), Международния конкурс за изпълнители в Ню Йорк, САЩ (1987) и др.  Обявена е за най-добра изпълнителка в "Ла Скала" за сезон 1983/1984 г. и е удостоена с наградата "Джакомо Пучини" за високи постижения в интерпретацията на централни образи в опери на Пучини. Носителка на приза "Паренсов" на ръководството на "Ла Скала" за най-успешен спектакъл (1984). Носителка на наградата "Златен Верди" (27 юни 1987). Почетен член на Софийската опера, обявена по повод нейната 30-годишна сценична дейност (19 ноември 1996). Носителка на орден "Стара планина" първа степен (1996), на наградата "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци (31 януари 1997).

проф. Милчо Лалков, български историк (1944-2000).
От 1982 г. е ръководител на Катедрата по история на Византия и балканските народи в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-директор на Българския изследователски институт във Виена, Австрия (1977-1978). Чел е лекции по история на балканските народи в университети в Австрия, Германия, Нидерландия, Швейцария, САЩ. Автор е на "Балканската политика на Австро-Унгария 1914-1917" (1982), "България в балканската политика на Австро-Унгария 1878-1903" (1992), "Идеята за федерация в Европейския Югоизток 1944-1948 г." (1992) и др. Носител на Хердерова награда (1995).