site.btaВъв Видинско по стар стил отбелязват Атанасовден с обичая "Гонене на чумата"

BOBSTH 06:45:01 31-01-2021
GI2017BO.016 06:45
Видин - Атанасовден - Гонене на чумата

Във Видинско по стар стил отбелязват
Атанасовден с обичая "Гонене на чумата"


Видин, 31 януари /Ирена Данаилова, БТА/
Във Видинско по стар стил отбелязват Атанасовден с обичая "Гонене на чумата". На 31 януари видинчани, и най-вече жителите на ромския квартал "Нов път" , гонят болестите на Атанасовден. Това е обичай на преход, разказва етнографът от Регионалния исторически музей във Видин д-р Сашка Бизеранова. При "Гонене на чумата" се обособяват две групи хора: немаскирани и маскирани. В първата група от маскирани лица централната фигура е на Чумата, която е окована върху конска каруца с вериги, заобиколена е от охранители - Страшилища, а на каруцата се натоварват сурвачките, които предстои да бъдат изгорени. Групата се води от цивилен мъж, в зряла възраст, силен и здрав, който е водач на маскарада. Винаги сред маскираните лица има "поп", "булка", "младоженек" и "страшилища".
Неизменно ритуалът се съпровожда от духова музика и има свой водач. Участниците се включват в обичая, за да покажат своите творчески желания и възможности, за да представят ромското наследство и да го пренесат във времето, разказва д-р Бизеранова.
Традицията на Атанасовден във Видинско е неизменно свързано с обичая "Гоненето на чумата". Този обичай е известен сред ромското население и като Бибияки - празник на лелята. Бибияки произлиза от ромското биби /леля/ и е уникален обред, изпълняван всяка година на 31 януари от циганите цуцумани, наричащи себе си решетари, обяснява традицията д-р Бизеранова.
При този маскарад основните обредни моменти са четири: обхождане на квартала, игри на мегдана, изгаряне на чумата и общоквартално обредно хранене.
Целият ромски квартал е оживен от 10 часа сутринта, когато тръгва шествието и обикаля всички домове. Чумата е завързана с вериги върху конска каруца и е охранявана от страшилища. Eдна от групите играе хоро, на което са заловени маскирани "младоженци". Те играят от къща на къща, като начело на тази група стои "поп". Той осветява домовете, дворовете и стопаните и ръси със светена вода, нарича за здраве и берекет. Сурвачките, които са пазили домовете и техните обитатели от Василица -1 януари до този момент от вредоносни сили, се изнасят от стопаните на дома, натоварват се на каруцата, където е завързана чумата, за да бъдат по-късно изгорени. Маскираните младоженци като дар от стопаните за хубавите пожелания получават пари и вино. Когато обиколи квартала шествието , заедно с което вървят и много хора, се отправят към площада, играят хоро и към обед, когато слънцето е в най-високата си точка, се насочват към едно гранично място, където се изгарят чучелото на чумата и сурвачките, и се извършва на открито обредно хранене.
В шествието се включва целият квартал, тъй като от всеки дом излизат хора, носещи обредна храна - сготвени кокошки, баници, мляко с ориз, обреден хляб и свещи. В началото те само наблюдават действията на маскираните, аплодират ги, а след това се включват в процесията и стават участници в изгарянето на чумата, т.е. в унищожаването на злото, принасят своя дар за чумата - питката и носената храна, заедно ядат раздаденото и чупят съдовете, в които е донесена храната.
Празничните игри завършват вечерта с общо веселие и хора.
По време на обичая липсват пожелания за благополучие - богата селскостопанска година, както и магически действия за нещо подобно - заораване, засяване и др. Това е специфично за ромската култура, която не е земеделска. Основната насоченост в пожеланията, уточнява етнографът е съхраняването на общността, плодовитост и здраве на хората.
Хората се подготвят за празника около месец по-рано. Това е периодът, когато трябва да се изготвят маските на участниците - костюми, чучело, напълнено със слама. Начело на тази група застава възрастен мъж, участвал в обичая, вещ в традицията, умеещ да подбере участниците - ергени, които ще се включат в празника три поредни години, добър организатор.
Ергените трябва да прогонят "чумата", т.е. злото, смъртта, да изгорят сурвачките /в миналото са ги пускали по водите на р. Дунав/, които са предпазвали през Мръсните дни от вампирите и караконджулите, т.е. да съумеят да преодоляват болести, да преведат общността през всякакви трудности, да станат истински мъже. Целта е маскираните лица да се върнат към нормалния живот без маски и да се реализират на ново равнище в социалната структура като зрели мъже, разказва д-р Бизеранова. Да си водач в една циганска махала не е лесно, нито случайно. Лицето трябва да се наложи само, да се докаже пред общността, да притежава по-горе изброените качества, да е носител на традиционните знания, които да съумее да съхрани и да предаде на другите, както и да опази събраните пари, заделени за маски през следващата година, уточнява етнографът.
Любопитна е сватбената процесия. "Попът", определя в коя къща ще влязат, той отправя словесна магия за здраве, за благополучие, за прогонване на злите сили, за възпроизводство в дома и в селището като цяло. От неговите благопожелания зависи какъв дар ще получат "младоженците", т.е. хубавите наричания отварят сърцата и кесиите на домакините, а това е важно за просперитета на семейството и на общността. Така магията на словото се оказва по-древна от магията на жертвоприношението. Част от магията е и пръскането с вода, което е ритуално, но е задължителен елемент от обредите за пречистване.
На Атанасовден се смята, че зимата се обръща към лято, природата е в състояние на преход, поколенията също. Времето на преход в природата и в обществото съвпада. Това обредно време е белязано с отварянето на света на мъртвите, с излизането на демонични същества /в случая чумата/, а реката, гората, водата и огънят са граница между световете и средства за пречистване. На този ден се вярва, че се ражда чумата, а светците Атанас и Антоний са братя близнаци, които циганите почитат, тъй като са свързани с един присъщ за циганите занаят, какъвто е ковашкият.
Обичаят във Видин е запазен в сравнително чист вид - в него участват само мъже, в точно определена възраст, основните етапи и тяхното осмисляне са се съхранили. Новости има във вида на маските, дрехите и "оръжието", част от които вече се купуват. Въпреки това при избора им водачът се стреми те да бъдат максимално близко до традицията. Маскарадът на Атанасовден обаче трябва да се разглежда в неговото единство. "Гоненето на чумата" е част от традиционната обичайно-обредна система, характерна за ромите. В обичая има обредно травестиране /преобличане, предрешаване/ на мъж в жена, което е характерно за зимния цикъл и е застъпено в сурвакарските и в кукерските игри. Зимата се приема за край, за смърт в природата, но едновременно с това и символ на раждане на пролетта, на нещо ново, настъпва началото на чергарския сезон за ромите. Паралел на зимата от календара е сватбата, обяснява обичаят д-р Бизеранова.
Ценното на обичая в ромския квартал "Нов път" във Видин е, че е съществувал без да е прекъсван, че има масов характер, че целият квартал се включва спонтанно, че не е режисирана читалищна самодейност. Обредно-магическият смисъл на обичая "Гонене на чумата" днес няма мирогледна основа. Участниците се включват в обичая, за да покажат своите творчески желания и възможности, за да представят ромското наследство и да го пренесат във времето, обобщава етнографът.













/ГИ/