site.btaОБНОВЕНА Иван Ташев пред БТА: Вече повече от 25 години в Microsoft Research ме задържа и възможността наистина да промениш нещо в живота на хората

Комбинацията от академична изследователска работа и възможност наистина да промениш нещо в живота на хората задържа Иван Ташев в „Майкрософт Рисърч” (Microsoft Research) вече повече от 25 години. Това сподели в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА българинът, който получи наградата в сферата на науката на тазгодишното издание на Българските награди за принос към изкуството, културата, образованието и науката, организирани от фондация „BgFACE” в САЩ. 

Иван Ташев бе награден в Деня на народните будители. Той сподели, че този празник има специално значение за него. „Тази година го посрещнах в Лос Анджелис заедно с голяма група от хора, работещи за българската култура, наука и образование на Западния бряг на САЩ. За мен беше голямо признание да получа наградата за наука от Българската фондация за изкуство, култура и образование „BgFACE”. 

Роден в Ямбол, през 1984 г. той завършва специалност „Електроника“ във Висшия машинно-електротехнически институт – София, сега Технически университет, с пълно отличие. През 1990 г. става асистент в катедра „Електроника“. Същата година защитава и докторската си дисертация. Преподава два предмета, свързани с обработка на данни и програмиране на системи, работещи в реално време. През 1998 г. е главен асистент, когато получава предложение да започне работа в Майкрософт. В момента работи в Microsoft Research – научноизследователския център на компанията. 

„Microsoft Research е най-академичната изследователска организация на голяма ИТ компания, публикуваме над 3500 научни статии всяка година. От друга страна технологиите, които разработваме, отиват в продуктите на компанията и променят към по-добро живота на хората от цял свят – те са по-продуктивни, имат достъп до повече информация, живеят и се забавляват по-добре“, сподели Иван Ташев. 

Патентоването на идеи и технологии е част от работата му в научноизследователския отдел на компанията. „Когато се създаде нова технология, ние решаваме дали да се публикува, дали да се патентова, дали и двете, или нито едно от двете, т.е. да се запази като „ноу-хау“, разказа той.

Относно изкуствения интелект Иван Ташев посочи, че това е „една нова технология, която позволява на хората да натоварят компютрите с нови дейности, които преди това трябваше да вършат сами… Изкуственият интелект наистина ще промени начина, по който работим и живеем, ще ни направи по-производителни и ще подобри качеството на живота ни. Това е една много мощна технология за обработка на информация с огромен потенциал. Как ще го използва човечеството, е отделен въпрос“.

Освен с изследователска дейност, българинът се занимава и с преподаване. Той е асоцииран професор към Факултета по електронно и компютърно инженерство на университета „Вашингтон“ в град Сиатъл. По негови думи от една страна следването там е много по-свободно, избираеми са почти всички предмети. Това дава възможност на студента да моделира своите знания в желаната от него посока. От друга страна, за да бъде взет успешно курсът по всеки един от тези предмети, се изисква усилена работа и здраво учене – студентите в САЩ са доста по-натоварени от българските: постоянно имат домашни, контролни, изпити.  

Съветът, който той би дал на младите учени, които тепърва навлизат в полето на изследователската дейност, е да се фокусират върху главното, най-важното в дадената научна област. „И да не забравят публикуването в сериозни научни конференции и списания – това е мощен стимул за стойностна научна работа, а и в самия процес на публикуване се осмисля постигнатото и се правят планове за следващите стъпки“. 

Културата е другата сфера, на която Иван Ташев посвещава времето си. Той е съосновател и един от двамата президенти на Българския център за култура и наследство в Сиатъл. „През 2011 г., в една и съща година, се създадоха Българският културен център в Сиатъл, Българското училище в Сиатъл и българският театър „Малък театър зад граница“. Възродихме нещо, за което в България има отдавнашна традиция – читалищния дух“, посочи той. 

Към постоянните програми на Центъра са: Женски хор „Българските гласове на Сиатъл”, Представителна фолклорна група „Сиатъл чета”, Детска фолклорна група „Медена питка”. „От проектите ни най-големият е организирането на ежегодния коледен концерт на българската общност в Сиатъл. Правим го от самото създаване на Центъра през 2011 г. Днес вече е спектакъл с над 150 участници на сцената и около 400 души в залата. Пак сме под пълна пара за организирането на коледния концерт, който тази година ще е на 9 декември. Ще сме в по-голяма зала и сме поканили от България вокалната група „Бански старчета“, с които имаме дългогодишно приятелство“, допълни той. 

Следва пълният текст на интервюто с Иван Ташев: 

Бихте ли ни разказали повече за себе си?

- Роден съм в Ямбол, завърших ямболската Математическа гимназия с пълно отличие и златен медал. Бях част от отбора на България на Международната олимпиада по физика в тогавашната Чехословакия през 1977 г. През 1984 г. завърших специалност „Електроника“ във Висшия машинно-електротехнически институт – София, сега Технически университет, също с пълно отличие. Останах да работя в научноизследователския сектор на Техническия университет, през 1990 г. станах асистент в катедра „Електроника“. Същата година защитих и докторската си дисертация. Преподавах два предмета, свързани с обработка на данни и програмиране на системи, работещи в реално време. През 1998 г. вече бях главен асистент, когато получих предложение да започна работа в Майкрософт. В момента работя в Microsoft Research – научноизследователския център на компанията. 

Хобито ми е да правя кратки филми за пътуванията ми по света и да ги споделям с близки и приятели. Започна в далечната 1972 г. с една 8 мм кинокамера. Продължи през студентските ми години с два семестъра по „Кино и фото документалистика“ и две първи награди на любителски филмови фестивали. Днес, освен филмите от пътуванията ми, продуцирам коледните ни концерти и заснемам изявите на програмите на Българския културен център в Сиатъл. 

Науката Ви отвежда в САЩ, тя ли е тази, която Ви задържа толкова години там?

- Определено да. Microsoft Research е най-академичната изследователска организация на голяма ИТ компания, публикуваме над 3500 научни статии всяка година. От друга страна технологиите, които разработваме, отиват в продуктите на компанията и променят към по-добро живота на хората от цяла свят – те са по-продуктивни, имат достъп до повече информация, живеят и се забавляват по-добре. Ето тази комбинация от академична изследователска работа и възможност наистина да промениш нещо в живота на хората, ме задържат в Microsoft Research вече повече от 25 години. 

Освен преподавател, Вие сте и изобретател и притежавате 51 патента в САЩ. Разкажете ни повече за тях – има ли такива, с които особено много се гордеете?

- Патентоването на идеи и технологии е част от работата ми в научноизследователския отдел на компанията. Когато се създаде нова технология, ние решаваме дали да се публикува, дали да се патентова, дали и двете, или нито едно от двете, т.е. да се запази като „ноу-хау“. За една от технологиите, многоканално канселиране на звук, решихме и да патентоваме, и да публикуваме в една доста сериозна научна конференция. Публикацията беше отхвърлена след рецензии от четирима души. Проблемът е, че това се считаше за теоретично невъзможно, има и съответната публикация от изобретателя на алгоритъма за едноканално канселиране на звук. Ние просто бяхме намерили елегантен начин за намиране на решения и заобикаляне на този теоретично невъзможен проблем, в което не успяхме да убедим рецензентите. По-късно тази технология стана част от устройството Kinect и се използва от над 55 милиона души. 

Вие сте асоцииран професор към Факултета по електронно и компютърно инженерство на университета „Вашингтон“ в град Сиатъл. Какви са разликите в преподаването в САЩ и в България и какви добри практики бихме могли да заемем у нас?

- Освен това и имам впечатления как моите две дъщери завършиха компютърни науки в Университета „Вашингтон“ в Сиатъл. От една страна следването е много по-свободно, избираеми са почти всички предмети. Това дава възможност на студента да моделира своите знания в желаната от него посока. От друга страна, за да се завърши успешно всеки един от тези предмети, се изисква усилена работа и здраво учене – студентите в САЩ са доста по-натоварени от българските: постоянно имат домашни, контролни, изпити. Общо взето университетското обучение в България е на добро ниво – дава възможност, на който иска, да научи. Финансирането на университетите в САЩ е доста по-добро. Друга голяма разлика са доста по-строгите изисквания за научноизследователска работа и научни публикации към преподавателите в университетите, това обаче е подплатено с големия брой програми от държавни и частни организации за финансиране на университетската научноизследователска работа. 

В какво се състои работата Ви в Microsoft Research?

- Microsoft Research е уникален с принципа работата да се организира „от долу нагоре“, което означава, че проектите, върху които да се работи, се определят от изследователите, а не от ръководството. След което е нормалната научноизследователска работа: от задаване на подходящи проблеми до решаването им след събиране на данни, използване на компютърни модели и трениране на невронни мрежи някъде из гигантската компютърна инфраструктура на Майкрософт. Намерените решения се формализират в научни публикации, които се представят на някоя научна конференция или списание. Евентуално решеният проблем може да заинтересува някои от екипите на компанията, които работят по нов продукт, или по следващата версия на вече съществуващ продукт. В зависимост от сложността на проблема внедряването на новата технология варира от едно събиране и обясняване на решението до многомесечна работа с този екип, и дори временно преместване на изследователя в екипа на съответния продукт.

Аз имам доста технологии, внедрени в Уиндоус и други продукти на Майкрософт. За алгоритмите за обработка на звук в Kinect, периферно устройство на игровата конзола Xbox, трябваше да работя около година с екипа на продукта и да изпълнявам функцията на аудио архитект на продукта. Това означава, че всичко, свързано с аудиото, минава за преглед през мен. Kinect влезе в книгата на рекордите Гинес като най-бързо продаващото се електронно устройство в историята на човечеството. По подобен начин се развиха нещата и с HoloLens – очилата за добавена реалност на Майкрософт. Моята изследователска група разработи алгоритмите за всичките четири подсистеми за обработка на звук, но трябваше да работим много тясно с екипа на този продукт, и аз отново трябваше да бъда аудио архитект. HoloLens отвори вратите за устройствата с добавена и виртуална реалност и проправи пътя към мета-вселената, да използвам този модерен сега термин. И след това цикълът се затваря – следващ проект, следващи публикации, следващо внедряване. 

Какво бихте казали на хората, които се страхуват от изкуствения интелект?

- Изкуственият интелект е просто една нова технология, която позволява на хората да натоварят компютрите с нови дейности, които преди това трябваше да вършат сами. Опасенията и страховете от новите технологии не са нищо ново – помните ли движението на лудитите (с лидер Нед Луд) в Англия, които разбиваха механичните тъкачни станове, защото щели да отнемат работните места на тъкачите. И както с всички нови технологии – ще има нужда от адаптиране и промяна. И изкуственият интелект наистина ще промени начина, по който работим и живеем, ще ни направи по-производителни и ще подобри качеството на живота ни. Това е една много мощна технология за обработка на информация с огромен потенциал. Как ще го използва човечеството, е отделен въпрос. 

В Деня на народните будители получихте наградата в сферата на науката на тазгодишното издание на Българските награди за принос към изкуството, културата, образованието и науката, организирани от фондация „BgFACE”. Какво означава за Вас този празник?

- Празникът на народните будители има специално място за мен. Аз съм син на двама учители и то по история. У дома винаги се е говорело за тези хора, които са поддържали българщината през вековете – кой с перо, кой със слово, кой с песен, кой със сабя. А тази година го посрещнах в Лос Анджелис заедно с голяма група от хора, работещи за българската култура, наука и образование на Западния бряг на САЩ. За мен беше голямо признание да получа наградата за наука от Българската фондация за изкуство, култура и образование „BgFACE”. Беше също така и голяма чест да бъда в компанията на останалите номинирани в категориите изкуство, култура, образование и наука. Повечето от тях познавам лично от работата ми в Българския културен център в Сиатъл. 

Освен с научна дейност, Вие се занимавате и с културна и сте съосновател и един от двамата президенти на Българския център за култура и наследство в Сиатъл. Как се породи идеята за него?

- Пикът на имиграцията от България в САЩ беше в началото на века, 2000-2005 година. Поне тогава дойдоха най-много българи в района на Сиатъл. Българската диаспора в района на Сиатъл достигна 3000-4000 души. Някъде около 2010 година голяма част от тях вече се бяха установили и възникна нужда за нещо повече, за връзка с България, за предаване на българското на подрастващото поколение. През 2011 г., в една и съща година, се създадоха Българският културен център в Сиатъл, Българското училище в Сиатъл и българският театър „Малък театър зад граница“. Възродихме нещо, за което в България има отдавнашна традиция – читалищния дух.  

Към постоянните програми на Центъра са: Женски хор „Българските гласове на Сиатъл”, Представителна фолклорна група „Сиатъл чета”, Детска фолклорна група „Медена питка”. Какъв е интересът към тях от българската общност?

- Работата на Центъра е организирана в постоянни програми (хорът, танцовата и фолклорната групи, още няколко) и проекти: еднократни събития, организирани от Центъра (коледният концерт, посещения на български артисти и изпълнители). Ще ви дам за пример женския хор „Българските гласове на Сиатъл“. Започна през 2011 година с дванадесет хористки. Към 2016 година вече бяха над четиридесет и продължават да са толкова и днес. Фолклорната група „Сиатъл чета“, която също е от над четиридесет танцьори, се радва на стабилно попълнение от пораснали млади таланти от детската фолклорна група „Медена питка“, където пък идва нова вълна от деца, желаещи да танцуват български народни танци. Постоянен проблем ни е да намираме все по-големи и по-големи зали за репетиции. От проектите ни най-големият е организирането на ежегодния коледен концерт на българската общност в Сиатъл. Правим го от самото създаване на Центъра през 2011 г. Днес вече е спектакъл с над 150 участници на сцената и около 400 души в залата. Пак сме под пълна пара за организирането на коледния концерт, който тази година ще е на 9 декември. Ще сме в по-голяма зала и сме поканили от България вокалната група „Бански старчета“, с които имаме дългогодишно приятелство. 

Какъв съвет бихте дали на младите учени, които тепърва навлизат в полето на изследователската дейност?

- Фокусиране върху главното, най-важното, в дадената научна област. Разбиване на работата на проекти с планиран резултат – научна публикация, технически доклад, работещ прототип. Цитирайки Бил Гейтс: „Ние обикновено надценяваме какво можем да постигнем за една година и подценяваме какво ще постигнем за десет години“, искам да подчертая, че постоянството и фокусирането в дадена научноизследователска област са ключови. И да не забравят публикуването в сериозни научни конференции и списания – това е мощен стимул за стойностна научна работа, а и в самия процес на публикуване се осмисля постигнатото и се правят планове за следващите стъпки.