Васил Василев, БТА Паралели: За школата БТА, внука на Хомейни и заложническата криза в Техеран
Да си журналист в България през социализма е било отговорна работа. Особено в частта с разпореждането да се поддържа приемлив и безупречен език към властта. За да изпълни това, професията боравела до голяма степен със заучени, еднотипни и дежурни фрази. И боравела с текстовете така, че да бъдат нечетивни. На едно място, обаче, нещата не стоели точно така. Това е дирекцията „Информация за чужбина“ на Българската телеграфна агенция, където през 70-те години на миналия век попада като репортер младият Васил Василев. И веднага усеща разликата.
Като постъпва в Агенцията, вярва, че ще остане в нея цял живот и до днешен е изключително признателен за всичко, на което го е научила. Причината за това са хората, които го посрещат и въвеждат в професията, сред които се открояват имената на Лозан Стрелков, Алфред Криспин и Жоро Добрентов. По негови думи около тях е имало страхотен екип, които е създал този мощен и силен организъм със значението, което носи и до момента в нашата действителност.
От всички тях най-много научава безспорно от Алфред Криспин, тогава главен редактор на „Информация за чужбина“, който става нещо като негов ментор. „Той беше един необикновен ерудит с огромни възможности като журналист и като анализатор. Това беше човекът, който се отнасяше грижовно към всички млади колеги и на всеки гледаше да даде хляба в ръцете, така че да му служи по най-добрия начин. Няма да спра да си спомням с хубаво за него, защото му дължа много за професионалния си опит,“ спомня си за него журналистът.
Атмосферата и работният процес в редакцията са коренно различни от информационния „калъп“, наложен масово в другите медии. В БТА Василев се учи на първо място винаги да вижда новината. И признава: „Обожавах това и естествено влагах цялото си сърце да създам нещо, което е по-интересно, по-хубаво и по-четивно. И понеже пишехме за чужбина в стил, който беше различен от този, който се използваше при официалната информация за хората в България, ние бяхме много по-разчупени. Фреди беше човек с много гъвкав ум и умееше да изкара това, което тогава беше немислимо, да извади новината на преден план, понеже нашата информация се продаваше и за да я купят от чужбина, тя трябваше да бъде представена интересно. Научи и нас да го правим успешно.“
Ключов за кариерата му е моментът със земетресението във Вранча през 1977 г. Тогава той е дежурен до късно и малко преди да си тръгне, цялата сграда се разлюлява и хората хукват да бягат на посоки. Въпреки възцарилото се неведение, той се сеща да отиде в подземие на „Драган Цанков“, където се намират записващите уреди на БАН, и там разбира какво става. Като се връща в БТА, там вече е и шефът Лозан Стрелков заедно със семейството си, пристигнали за по-голяма сигурност заради солидно построената сграда. Той му предава за земетресението и новината веднага се завърта из Агенцията. Вероятно това е едно от нещата, които надделяват за това Стрелков да му повери година по-късно кореспондентския пост в Бейрут, Ливан.
Василев става първият чуждестранен журналист, който успява да стигне и интервюира арабските студенти и последователи на линията на аятолах Хомейни, нахлули в американското посолство в Техеран и държали персонала му като заложници. За щастие, всички те по-късно са освободени. На кореспондентското място Василев замества семейния приятел и голямо име в агенционната журналистика Димитър Масларов, който го въвежда много бързо в спецификата на работата. Правейки заедно една цяла обиколка на Близкия изток, той го запознава със страшно много хора, които впоследствие се оказват основни връзки и източници на информация. Така разбира, че от бюрото на БТА в Ливан той ще трябва да отговаря не само за африканската страна, но и за всички държави, намиращи се на Арабския полуостров.
/АВР/