site.btaБългарската музика е интересна на света с идентичността и духовността си, каза пред БТА китаристът Георги Василев

Специалното отношение към българската музика се дължи на три фактора. Единият е ритмическото богатство, вторият е енергията, която носи като настроение, и третият е дълбочината. В нашата музика, когато се свири наистина със сърце, има една много особена духовност, която е типична за региона ни и това въздейства върху хората на всякакво ниво. Това е нашата идентичност, нашият генетичен код. С него сме интересни. Никога не бива да го забравяме. Духовността е наистина един основополагащ елемент в нашето изкуство. Това сподели в интервю за БТА китаристът и преподавател Георги Василев, който представи проекта Balkan Moods на фестивала „Варненско лято“ заедно с колегите си Теодосий Спасов - кавал, Димитър Иванов - 10-струнна китара, Атанас Уркузунов - китара, и Ирина-Калина Гудева - контрабас и глас.

Според него музиката е изкуство на комуникация - да предадеш някакво усещане, мисъл, чувство, а когато човек е готов да го приеме, той винаги реагира положително. „Светът вече е различен, не се разграничават строго стилистически нещата. Хората са много отворени към нови неща, стига да са качествени, разбира се. Аз винаги съм се стремял в това, което правя, да присъства понятието вкус. Той се формира цял живот със слушане, контакти, обмяна на опит“, каза още той, като добави, че границата с кича не е написана с червена линия, просто човек трябва да я чувства.

По думите на Василев, който живее и работи в Швейцария, интересът към китарата се увеличава в световен мащаб. Има хора, които смятат, че класическата китара е много изолиран инструмент, но това, че е хармоничен, дава голяма свобода и поле за създаване на проекти. Има много фестивали, предназначени за класически китаристи в международен мащаб и те могат цял живот да практикуват професията си, без да са зависими от оркестри, сцени за камерна музика или импресарии. „Когато музикантът е на достатъчно високо ниво, амбициозен, образован и знае как да управлява кариерата си, може с китарата да има много плодотворен живот. Надявам се в бъдеще това изобилие от възможности за младите хора да продължи, за да могат да реализират мечтите си и да са щастливи със своя избор да станат музиканти“, добави Василев.

Следва цялото интервю с Георги Василев - за проекта Balkan Moods („Балкански настроения“), премиерната им изява в България, албума, който са издали наскоро, както и за вплитането на български фолклор в съвременните композиции, обучението и реализацията на китаристите, начина на съществуване на оркестрите в Швейцария. 

От колко време работите заедно с останалите музиканти в Balkan Moods?

- Формацията Balkan Moods съществува от есента на 2024 г. Имахме турне в Швейцария, а сега сме за първи път в България. Много се надявам да се задържим като състав, имаме предвидено участие за догодина на Guitar Art Festival в Белград, където ще направим и майсторски класове. Работим и за организирането на концерти из Европа, по-скоро в Швейцария и Франция, които са по-близки за нас като транспорт и логистика. 

Как се събрахте? 

С Калина (Ирина-Калина Гудева) от 35 години сме партньори и свирим заедно. С Димитър Иванов се познаваме от 20 години (той е бил ученик на Василев - б.а.), с Атанас Уркузунов - също. С Теодосий Спасов се запознахме съвсем скоро. Идеята за проекта е от три години и е на Димитър Иванов. Ако той не беше помечтал, може би нямаше да се случи. 

Каква беше неговата идея - да се направи ансамбъл с 10-струнна китара ли? 

- Той се специализира в този инструмент преди няколко години и се изразява чрез него в момента. Това е вид китара, която има баритонов аспект. Заради по-ниските струни се доближава до регистъра на контрабаса и в някои случаи е много полезна. Освен това като звучене има друг вид резонанс. Не мога да кажа, че е копие на лютнята, но на подобен принцип позволява най-различни настройки в зависимост от тоналността на пиесата, която се свири. Може да се променят нотите по най-ниските четири струни като настройване и по този начин се получават допълнителни резонанси, а високите струни вибрират „по симпатия“ и придават едно допълнително звучене. 

Как работите заедно във формацията, как репетирате композициите, много от които са ваши авторски? 

- Понеже сме малко разпръснати, най-ефикасната форма за работа е да се направят аранжиментите и да се изпратят. Сега вече имаме достатъчно материал, референция кой какво е правил, въпреки че това не е затворена строго определена форма на музициране. Има части, в които импровизираме. В това, което чухте във Варна, имаше моменти с импровизации. Има части в пиесите, предвидени за Теодосий, в които е напълно свободен. Аз също имах кратки импровизации. Всичко идва на момента, в зависимост от обстановката, атмосферата, вдъхновението. И тъй като аз съм родом от Варна, имаше много приятели и колеги в публиката, и бе огромно удоволствие да свиря за тях. 

Музиката, която свирите, е доста модернистична, различна интерпретация на фолклора. Според Вас бяха ли подготвени хората какво ще чуят? Как усетихте рефлекса на варненската публика и имаше ли разлика спрямо швейцарската?

- Може би интересното на този проект е, че не може да се вкара в рамката фолклор, джаз или класическа музика, а се получава нов неочакван стил. За мен в това е красотата. Той ни дава голямо поле за развитие на нашите идеи. Колкото до публиката, мисля, че хората са еднакви навсякъде. Когато има емоция, дълбочина в свиренето, внимание към тях, те винаги реагират. Защото всъщност музиката е изкуство на комуникация - да предадеш усещане, мисъл, чувство. И когато човек е готов да го приеме, той винаги реагира положително. 

Лесна ли е реализацията на един подобен албум, как стига той до своите слушатели? 

- Все още не мога да отговоря, защото той излиза сега, ще видим каква съдба ще има. Искам да му пожелая попътен вятър, защото за мен това беше много хубаво преживяване, добър опит, свързан с положителни емоции, много светла енергия, мисли и усещания. За мен самият процес на създаване на албума е по-интересен от другите аспекти, които следват и също са много важни. Интересен е самият креативен процес - да се започне от нула и да се стигне до нещо, което държим в ръцете си. Имахме много малко време да запишем албума, буквално няколко часа, и свирихме по два-три пъти пиесите, което е недостатъчно, ако човек трябва да мисли нещата в детайли. Обаче след това записахме и концерта ни в същата зала в Саксон, която функционира и като студио. Оказа се, че заради хората срещу нас енергията е по-комуникираща и затова в албума влязоха пиеси във версиите от изпълнението на живо, като например „Силистра рок“ на Теодосий и „Грозданка“ в аранжимент на Любомир Денев. 

Този микс от джаз, фолклор и класическа музика характерен ли е за Вашата музика или е нещо ново? 

- Не е ново. Ние отдавна експериментираме с различни стилове и естетики. Според мен това е красотата на нашата професия, когато сме на етап в живота си, в който може да излизаме извън утвърдените рамки. Той и светът вече е различен, не се разграничават така строго стилистически нещата. Хората са много отворени към нови неща, стига да са качествени разбира се. Аз винаги съм се стремял в това, което правя, да присъства понятието вкус. Той се формира с времето, със слушане, контакти, обмяна на опит, и е нещо много важно. Както казва Теодосий, в някои стилове може да свириш прекрасно и само за три секунди да излезеш извън рамката и да стане кич. Ето това е границата, която се стараем да не преминаваме. Тя не е написана с червена линия, но просто човек трябва да я чувства. 

Смесването на музикалните композиции с български фолклор и етно елементи продължава ли така добре да се котира на Запад? 

- Абсолютно. Аз съм много изненадан какъв интерес има, какво уважение. В класа си имам студенти, които не знаят за България, но познават Иво Папазов, той за тях е Господ като музикант и аз споделям това мнение. Познават и Теодосий Спасов. Според мен това специално отношение към нашата музика се дължи на три фактора. Единият е ритмическото богатство, вторият е енергията, която носи като настроение, и третият е дълбочината. В нашата музика, когато се свири наистина със сърце, има една много особена духовност, която е типична за региона ни и това въздейства върху хората на всякакво ниво. Никога не бива да го забравяме. Духовността е наистина един основополагащ елемент в нашето изкуство.

Смятате ли, че е хубаво композиторите ни да продължават да смесват този наш роден елемент в съвременната музика, която създават, колкото и тя да е новаторска? 

- Не само смятам, аз съм убеден. Това е нашата идентичност, нашият генетичен код. С него сме интересни. 

Вие имахте и майсторски клас в Лятната музикална академия на фестивала „Варненско лято“. Какво е мястото на класическата китара в съвременната музика?

- Има хора, които смятат, че класическата китара е много изолиран инструмент. Ако се има предвид обаче, че той е хармоничен и на него може да свири мелодия, хармония, акомпанимент, това дава голяма свобода и поле за създаване на проекти. Освен това много важно е, че за разлика от други инструменти, класическата китара е самодостатъчна. Има много фестивали и сцени, предназначени за класически китаристи в международен мащаб и те могат цял живот могат да практикуват професията си, свирейки там. Това за мен е голямо богатство. Не са зависими от оркестри, сцени за камерна музика или импресарии. Има изградена система от фестивали в международен план, особено в наши дни с тези лесни комуникации. Когато един класически китарист е на достатъчно високо ниво, амбициозен, образован и знае как да управлява кариерата си, той може с този инструмент да има много плодотворен и щастлив живот на музикант. 

Това означава ли, че не е намалял интересът към инструмента във времето? 

- Напротив, увеличава се и съм изненадан да констатирам, че е в световен мащаб. Попадал съм на статистики, които твърдят, че китарата е най-свиреният инструмент, заедно с пианото, като разбира се в това число влиза и електрическата китара. Не знам дали има друг инструмент, който дава такава голяма палитра от възможности за реализация. Има хиляди лица и форми на изразяване, да не говорим за работа с ефекти. Всички нови технологии помагат китарата да се използва като оркестър. 

Говорите и за интерес от страна на младите хора да учат китара? 

- Доколкото знам има чакащи листи с кандидати в Швейцария за Консерваторията и дори за музикалните училища, много деца искат да учат китара. Това е изненадващо. Може би е плод на високо информираното общество, в което живеем днес с много лесни форми на комуникация. Всички мои студенти, завършили в последните 25 години, работят като китаристи и това е много красиво. 

Оркестровите инструменти също имат възможности за реализация, но там конкуренцията е огромна. В конкурси за концертмайстор има над двеста кандидати от целия свят. Добре, че има и много оркестри. Надявам се в бъдеще това изобилие от възможности за младите хора да продължи, за да могат да реализират мечтите си и да са щастливи със своя избор да станат музиканти. 

Кой издържа оркестрите в Швейцария? 

- Големите оркестри си имат субсидия от държавата, от кантона, комуната, в която са. Също имат и абонаменти, спонсори, обикновено банките или големи международни организации. Това всъщност са едни много добре организирани предприятия, имат си департамент, който се занимава с маркетинг и търсене на финанси за определени проекти. 

Всеки китарист ли трябва да мине през класическата китара и тогава да продължи с другите й форми и кога идва този момент - в академията ли? 

- Хората все още днес разделят китарата на джаз, електрическа и класическа, а трите се свирят по един и същи начин, с един строй. Разбира се техниките са различни, човек трябва да познава ефектите, стилистичните особености, но базата - „азбуката“, е една и съща. Това е като при писането. Дали ще творим проза, поезия или драма, ние имаме нужда от българския език и буквите. 

Дошло е според мен време вече всички тези особености да се изучават от ранна детска възраст, за да не се стига дотам зрели хора на двадесет години да нямат елементарни представи за хармония и нейното използване в практиката. Това е нещо, което много застъпваме в последните години, за да дадем шанс на тези деца да са толкова поливалентни, че да правят всичко, което им харесва. Лично аз бих казал, че е добре да се почне на китара с нормални струни, защото звукоизвличането е нещо много важно. На електрическата китара звукът се получава сравнително по-лесно. Ако човек започне да възпроизвежда само с пръстите си, той има друга чувствителност и настройка за слушане.

Георги Василев е родом от Варна. Завършил е Киевската и Женевската консерватория, учил е хорово дирижиране при Мишел Корбо, композиция и оркестрация при Жан Балиса. Специализирал е в Кралската академия в Копенхаген и е завършил с диплома за концертиращ солист при Инголф Олсен. Носител е на първи награди от големи европейски конкурси като „Мария Каналс де Барселона“ в Испания и CIEM в Швейцария. Бил е солист на Оркестъра на Романска Швейцария, Кралската датска филхармония, Австралийския камерен оркестър. Записва за най-големите музикални компании, изнася рецитали в Европа, Бразилия, САЩ и Австралия. От 2001 г. преподава китара в Музикалната академия в Лозана/Сион.