site.btaОБНОВЕНА Съветът за електронни медии прие отчета на генералния директор на Българското национално радио

Съветът за електронни медии (СЕМ) прие отчета на генералния директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев за периода ноември 2024 – април 2025 г.

За отчета със "за" гласуваха и петимата членове на медийния регулатор. Пролет Велкова каза, че подкрепя отчета, но с особено мнение.

„Продължаваме да задържаме своя дял в ефира. В началото на настоящата година програма „Хоризонт“ остава лидер в радиоефира с пазарен дял от около 20%. Месечният обхват на програмата стига до над 1,1 милиона слушатели, програма „Христо Ботев“ – до 300 000 слушатели, а регионалните програми общо – до над 700 хиляди слушатели“, каза Милен Митев.

По думите му през отчетния период радиото е успяло да предостави 80% от новинарското съдържание на страницата си в интернет чрез гласово четене от изкуствен интелект, който трансформира текста в говор. „През последните месеци започнахме да пробваме някои материали, в които изкуственият интелект генерира и видео, като водещият също изцяло е генериран от изкуствен интелект. Не сме използвали реален човек, за да не заблуждаваме по никакъв начин аудиторията“, каза Митев.

Той съобщи, че YouTube каналът на БНР с подкасти продължава да генерира все повече посещения, като към момента е преминал над 10 милиона гледания.

„Един от акцентите във въпросния период беше отбелязването на 90-годишнината на БНР. Този юбилей беше отбелязан,  освен с връчването на традиционните награди за радиожурналистика „Сирак Скитник“ и с концерт на всички музикални състави на БНР,  както и с няколко други инициативи. В началото на годината оркестърът за народна музика направи успешно турне в Северна България, където посети 6 града. Открихме фотоизложба, посветена на историята на БНР, със снимки от архивите на БТА и на Държавната агенция „Архиви“. Тази изложба, както и творби от Националния художествен конкурс „По стъпките на Сирак Скитник“, който започнахме да провеждаме преди две години, съвместно с националната художествена гимназия в Сливен, пътуваха и ще пътуват във всички градове, в които БНР има свои регионални представителства. БТА издаде брой на списание ЛИК през февруари, посветен на БНР и неговата история“, разказа Милен Митев.

„Продължаваме да задълбочаваме сътрудничеството си с висши учебни заведения, сключихме партньорство със Софийски университет“, каза още той. 

„През този период запазваме стабилно ниво на приходите – малко над милион, каквито са били и за предходния период на миналата година. Имаме известно увеличение от малко над 10% на приходите от концерти. Въпреки това тяхната абсолютна стойност е доста малка и няма как да позволи самостоятелно финансиране на дейността на съставите“, каза Милен Митев.

„Вече е готово разработката на сайта мобилно приложение на радиото в текстови режим, който ще се тества в следващите няколко месеца с амбиция до есента да стартираме и достъпа на аудиторията“, добави той. Съобщи, че през есента стартира и първо издание на „БНР – академия за студенти“, където за първи път колеги от радиото ще обучават в този курс и студенти от Софийския университет и Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

„Първото и най-голямо предизвикателство е нивото на възнагражденията в радиото“, каза Милен Митев. Припомни, че по-рано тази година, заедно с БНТ и БТА, бе организиран един протест, който по думите му до този момент не е довел до конкретен резултат. „Разбира се, продължаваме диалога с отговорните за това институции, в който се опитваме да повдигнем проблема, че има необходимост от инвестиция в обществените медии, както и в журналистиката. Защото цялостното обезценяване на журналистическата професия ще доведе до много големи проблеми, макар и в по-дългосрочен план“, каза Митев.

„Представихме един възможен план за оптимизация на структурата на БНР. На първо място е приключването на трудовите правоотношения с хора, които имат право на пенсия и намаляване на нещатните сътрудници“, каза Митев. Основният проблем, от който трябва да се ръководим, когато обмисляме структурата на радиото и промени в нея, е  какво всъщност трябва да прави радиото, като се тръгва от съдържанието, добави той. „Затова съм помолил всички директори на програми да помислят за възможни промени в програмата схема, които биха им позволили да създават 24-часово съдържание с няколко човека по-малко, което да позволи повдигане на възнаграждението но останалите“, допълни той.

Габриела Наплатанова, член на СЕМ, отбеляза, че организацията около честването на 90-годишнината на радиото е била изключително впечатляваща. Тя поздрави авторите и екипа на предаването „Алегро виваче“ за брой, който много я е впечатлил, посветен на американското сопрано Джой Дидонато.

„Ако досега съм поставила оценка 6, този път ще си позволя да сложа един минус и да отбележа, че малко се забавихте с този отчет. Надявам се, че графикът от наситени събития е бил причината за това. Не са малко в отчетния период“, каза Галя Георгиева, член на СЕМ. Благодаря за подробно описаната финансова част във вашия отчет, добави тя.

„Изцяло подкрепям Вашата позиция да се търсят решения по повод недофинансирането“, каза Къдринка Къдринова, член на СЕМ. „Вашите регионални радиостанции са изключително ценни, особено на фона на тази заплаха, която е в цяла Европа – за новинарските пустини. Вие сте тези, които не само попълвате информационния вакуум, който се изпитва в регионите, но и необходимостта от културно докосване на населението в тези региони – към реален продукт, който давате и като култура“, каза още тя.

„И аз ще отчета факта, че поредният,  в случая последен отчет, утвърждава едни тенденции, които определено са устойчиви и позитивни. Както и това, че доверието към Вас е високо, както би следвало да бъде в една обществена медия“, каза Пролет Велкова. Тя посочи като пример това, че БНР успява да привлича все по-млада аудитория и е на път да реши проблема с музикалните си състави, съвместно с Министерството на културата.

„Абсолютно справедливо отбелязвате, че качествен продукт се прави с качествени хора, а те заслужават качествено и високо заплащане“, каза Велкова. „По отношение на регионалните радиостанции - това, че предвиждате да постигнете по-високо качество за сметка на по-малко хора – може би това е разумен подход, но това е ваша кадрова политика, СЕМ тук не трябва да се бърка. Факт е, че регионалните радиостанции са изключително важни, с оглед на това хората в регионите да се припознаят като ваша аудитория“, добави тя.

„В качеството на мой слушателски коментар съм длъжна да кажа, че в БНР има предавания, които са уникални, които нямат аналог, които са изключително високопрофесионални, и които заслужават много висока оценка. Тези предавания би трябвало да бъдат аршин, с който се мери всичко, което се прави изобщо в българската журналистика, а не само в БНР“, смята Велкова. Тя посочи, че в ефира на БНР продължава да се чуват гласове, които доста безкритично пропускат дезинформационни тези и твърдения, което според нея е особено проблематично. 

„Отново трябва да подчертая, както и в контакта на различни международни доклади, че БНР продължава да бъде основната преграда пред новинарските пустини, от които България страда. В БНР има много качествени предавания. Вижда се една много високо на работа ниво на работа в БНР“, каза Симона Велева, председател на СЕМ.

/ДД