Тематичният брой на списание ЛИК „България в джаза“, посветен през октомври на джаз фестивалите, бе представен днес – в деня, в който се открива 48-ото издание на най-стария действащ джаз фестивал в страната – Jazz Fest Ruse. Събитието бе водено от генералния директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев от националния пресклуб на агенцията в крайдунавския град. Чрез видеовръзка в представянето се включиха събеседници от зала „Максим“ в столицата и от пресклубовете на БТА в страната и чужбина.
„Българите винаги са били свободни по дух и част от модерната култура на света. Това са двете важни общи послания, които носи октомврийският брой на списание ЛИК“, каза Кирил Вълчев. Негови събеседници бяха заместник-кметът на община Русе Златомира Стефанова, директорът на Общинското предприятие "Русе арт“ Мариан Савов, музикантът Теодосий Спасов и джаз певицата Мирослава Кацарова.
Генералният директор на БТА посочи, че в броя, озаглавен „България в джаза“, има карта на джаз фестивалите в страната. От нея се вижда, че за последните 50 години в България е имало поне 65 джаз фестивала. „От тях девет са спрели да съществуват. Шест са общи фестивали като „Аполония“ в Созопол, в които има джаз елементи. Т.е. в момента в България има 50 изцяло джаз фестивала, 50 години след този в Русе - първият, действащ и до днес. Нещо повече, от картата в списание ЛИК виждаме, че джаз фестивалите в България са в 21 от 28-те области на страната“, каза още Вълчев.
„Джаз фестивалът в Русе, който е най-старият в България, не е просто културно събитие – той е символ на духа, модерността и творческата енергия на нашия град. Русе тази вечер за пореден път се превръща в сцена на едно от най-значимите музикални събития в страната“, каза заместник-кметът на Русе Златомира Стефанова. Тя посочи, че тази година градът има честта да посрещне едни от най-утвърдените имена в европейския и световния джаз.
„Русе е град на музиката“, коментира и Мариан Савов – директор на „Русе Арт“. Той посочи, че тази вечер в града ще бъде открито поредното издание на Jazz Fest Ruse, чиито организатори са Общината и общинското предприятие „Русе Арт“, а програмен директор е известният музикант Теодосий Спасов. По думите на Савов фестивали се правят трудно, но пък трябва да имаш сърце, за да мечтаеш, за да ги направиш.
„Като се каже Русе, веднага се знае, че тук винаги е имало джаз фестивал и то с международно участие“, припомни Теодосий Спасов. „Щастлив съм да съм в Русе с моите приятели и сродни души, които са в програмата на русенския джаз фестивал. Благодаря за подкрепата на Община Русе и на легендарното име, създателят на този фестивал Петър Петров – Парчето. Духът на джаза в Русе, който възпита поколения в джаз естетиката“, каза още музикантът.
Според Мирослава Кацарова, джаз певица и организатор на джаз феста в Пловдив, този брой на списание ЛИК много силно дава сигнал, че е време и в България да се създаде джаз асоциация. По думите ѝ джазът в България е съществувал въпреки всичко: „Като погледнем назад във времето, чисто исторически, джазът се е появявал в различни етапи от развитието и социокултурната ни среда, независимо от забрани и опити да бъде издърпан встрани от властващите по време на комунизма“, каза тя. „Днес джазът има своето различно лице, тъй като е многолика и многостранна музика. Не може да бъде обобщен“, допълни Кацарова.
От зала „Максим“ на БТА в столицата в разговора се включиха главният редактор на ЛИК доц. Георги Лозанов, отговорният редактор на списанието Яница Христова, програмният директор на радио „Джаз ФМ“ Светослав Николов и музикалният директор на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец Николай Захариев.
„Съвременното изкуство, в някакъв смисъл, цялото е джазово. Защото джазът е естетическа територия на непрестанната импровизация. А импровизацията всъщност е свобода на интерпретацията. От 60-те години насам, все по-свободна и все по-многопосочна става интерпретацията“, каза доц. Лозанов. По думите му загадката на броя е защо толкова много фестивали за джаз има в България: „Всички бяхме повече или по-малко изненадани. И освен това, те се роят. Продължава да има все нови и нови фестивали“, допълни той.
Яница Христова, отговорен редактор на ЛИК, припомни отношението на списанието през неговите три периода към този стил музика. Първите статии, посветени на джаза, са публикувани още през 60-те години на миналия век, когато списанието започва да излиза. Публикуват се не само статии за музиката зад океана, а и образователни материали на Райчо Иванов. Тогава той е студент във Виена, изучаващ история и теория на джазовата музика. Статиите му разказват за характеристиките на стила, за школата, през която преминават музикантите зад Океана, за значението на импровизацията и това музикантите да имат собствена индивидуалност.
„Джаз музиката ни учи на любов. Учи ни да създаваме красота около себе си и да я търсим около нас“, каза програмният директор на „Джаз ФМ“ Светослав Николов. Той посочи, че фестивалите, свързани с джаз музиката у нас са толкова много, „защото това е музиката, която по най-естествен начин се свързва с всеки един от нас“.
„Утре, за съжаление, се навършват 5 години от кончината на д-р Емил Илиев – основният двигател при създаването и развитието на фестивала в Банско от 1998 г. до своята смърт“, припомни музикалният журналист и директор на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец Николай Захариев. Той разказа за делото, което е продължено от съпругата на д-р Илиев. „Д-р Татяна Илиева реши да продължи делото му със същия замисъл – как един планински курорт може да се превърне през лятото в притегателен център и средище, събиращо почитателите на това велико изкуство – джаза", отбеляза Захариев. „Надявам се, тъй като тази година беше четвъртото издание на фестивала в Боровец, той с всяка година да разширява обхвата си“, посочи още той.
Онлайн от Солун участие взе и Илияна Щерева, част от организаторите на „Банско джаз фест“ и председател на УС на Асоциация „Фестивалите в България“. „В Банско е създадена джаз академия, която предоставя възможност на младите таланти да се срещат с големи имена от световната сцена“, каза тя. „Тази година за 28-и път се проведе джаз фестивалът в Банско. Ние спазваме традицията той да представя както български музиканти, така и чуждестранни изпълнители от световната сцена. Надграждаме програмата с няколко нови модула, насочени към развитието на публиката, българската музикална сцена и младите джаз музиканти“, добави Щерева.
В събитието с видеовръзка се включиха и кореспондентите на БТА и техните събеседници от Троян, Варна, Хасково и Одеса.
„Важното е изкуството да е на високо ниво, да е искрено и да бъде близо до хората“, каза създателят на международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the river в троянското село Дебнево Вероника Тодорова. „Причината да създам Jam on the River именно в Троян е фактът, че винаги съм поставяла любовта към родното си място на преден план, дори пред тази към музиката и изкуството“, допълни тя.
А създателят на Jazz and Art Festival в троянското с. Орешак Камен Хасъмски посочи, че в основата му стои идеята той да бъде малко по-различен от обичайните фестивали. „Джазът е по-интимен, по-интелигентен като присъствие и на подобен тип събития ходят различни хора. Изкуството също се възприема по-добре от хора, които са постигнали нещо в живота си и имат необходимост да задоволят вътрешния си свят“, каза той.
„Все повече млади хора започват да слушат и да свирят джаз“, коментира във Варна организаторът на фестивала Q-jazz Дарин Сотиров. Фестът навършва 5 години и се провежда на плажа до рибарското селище Карантината. Според Сотиров младите се обръщат към джаза по няколко причини, като една от тях е, че той носи свобода и дава възможност за емоционално творчество. „Това е музика, която за разлика от другите стилове, може да се слуша по всяко време на денонощието“, посочи той.
„Публиката на фестивала „Хасково джаз“ се увеличава с годините, а младите хора са все повече на концертите“, каза създателят на форума – музикантът Димитър Русев – Мутата. Този година в края на месец септември бе 29-ото издание на фестивала, който се ражда през 1987 година. „Импулсът дойде от джаз фестивала в Ямбол“, посочи той. Русев е създател и основен организатор и на друг музикален празник – Младежкия джаз фестивал в Димитровград, а формацията му „Акустично джазово трио“ е общинска структура в Димитровград – нещо, което по думите му е рядко срещано у нас.
Гости в пресклуба на БТА в Одеса бяха студентите Мария Афатарлъ, Алексей и Дария Берил от Одеския професионален колеж по изкуствата „К. Ф. Данкевич“ и тяхната преподавателката Ирина Дубиняк-Попазова. Всички те са бесарабски българи, родом от Болградски район в Одеска област. Специално за днешното събитие те изпълниха на живо джазова композиция.
В представянето на броя на ЛИК се включиха и още гости в пресклубовете на агенцията в страната:
Както и в чужбина:
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Октомврийския брой на тема „България в джаза“ можете да откриете на следния линк – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/65.
/ВБ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
