site.btaСдружение “Потомци на бежанци и преселници от територията на РС Македония и приятели”: Изложение до лорд Робъртсън

To Lord Robertson

Уважаеми лорд Робъртсън,

От публикации в медиите в Северна Македония научаваме, че сте предложил Великобритания да посредничи в спора между Скопие и София, за да не бъде Северна Македония откъсната от европейския път и насочена към сръбско-руска орбита. Вашите думи са цитирани по следния начин:

„Великобритания трябва да предложи посредничество в спора между Северна Македония и България, за да предотврати по-нататъшното отстъпление на Скопие и тенденцията то да се придвижва към руско-сръбската орбита. Това може да стане чрез посредничество. Изходът от задънената улица между двете страни трябва да се търси въз основа на съдържанието на техния действащ Договор от 2017 година.“

Ние приветстваме всяка инициатива, която би могла да помогне на Северна Македония да извърши реални реформи и да се доближи до европейските ценности. Разбираме стремежа на Великобритания да остане активен участник в европейската политика на сигурност и стабилност, въпреки излизането ѝ от Европейския съюз. Тъкмо поради това инициативата Ви заслужава внимание – защото показва, че Лондон продължава да проявява интерес към процесите на Западните Балкани и тяхното европейско бъдеще.

Като наблюдаваме внимателно проблемите пред евроинтеграцията на Скопие, бихме искали да обърнем внимание върху няколко важни факта:

1. През 2022 г. България свали ветото върху започването на преговори за членство на Северна Македония в ЕС. След това Европейският съюз единодушно прие преговорна рамка, която предвижда конституционни промени – включване на българите сред официално признатите общности – и изпълнение на договорите за приятелство с Гърция и България. От този момент нататък Северна Македония няма двустранен спор с България, а поети ангажименти пред целия Европейски съюз.
2. Правата на човека са универсални и тяхната защита не може да се разглежда като двустранен спор. Българската държава, като най-близка до българската общност в Северна Македония, подкрепи искането ѝ за вписване в конституцията, така както са признати и останалите общности. Подобен акт би осигурил равноправие и защита на тези граждани.
   В архивите на Британското външно министерство има изобилни свидетелства за съществуването на българите в Македония. Тяхната асимилация започва след 1913 г., когато Сърбия завладява днешната територия на Северна Македония. Основният натиск е бил насочен към сърбизация, но паралелно е прилаган и резервен план – откъсване на българите чрез създаването на преходна македонска идентичност. След 1944 г. този резервен план се превръща в официална държавна доктрина.
   Днес нито България, нито Европейският съюз, отричат правото на съществуване на съвременната северномакедонска идентичност и на езика, наричан македонски. В същото време България, а впоследствие и Европейският съюз, подкрепят гражданите на Северна Македония, които – въпреки натиска и репресиите – продължават да съхраняват своята българска идентичност и да наричат майчиния си език български.
3. Относно опасенията, че Северна Македония може да се насочи към сръбско-руската орбита, бихме искали да подчертаем, че тя никога не е излизала от нея. Днешната ѝ държавна идеология е изградена в Белград и Москва. Поради това опитите на властите в Скопие да се присъединят към ЕС без дълбоки вътрешни реформи целят не истинска интеграция, а въвеждане на сръбско-руски „Троянски кон“ в Европейския съюз – подобно на вече наблюдавани проблеми в рамките на НАТО. Убедени сме, че бихте могли да изискате информация относно случаите на изтичане на класифицирани данни към Сърбия, довели до отказ за достъп до секретна информация на редица служебни лица.

На тази основа правим основния извод, че Северна Македония не може да „се завърти“ още повече към Белград, защото тя всъщност никога не е напускала неговата орбита.

Поради това вярваме, че основната задача пред международната общност е да помогне на Северна Македония да се освободи от зависимостта си от Сърбия и Русия и да поеме по реален европейски път. Страната очевидно не може да извърши това сама и се нуждае от външна подкрепа, за да осъществи необходимите реформи и да прекъсне порочните практики, наследени от тоталитарното минало.

С уважение,
СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ: проф. Трендафил Митев, доц. Спас Ташев, Илия Стояновски
СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров

София, 23 октомври 2025 г.