site.btaБЛС подкрепя промените в стандарта по офталмология

Във връзка с публикувания на сайта на Министерство на здравеопазването проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ и предизвикания обществен дебат относно ролята и правомощията на оптометристите в България, изразяваме следното становище:

Считаме, че лицата с квалификация бакалавър/магистър „Оптометрист“ не могат и не следва да извършват самостоятелно клинични прегледи, диагностика, корекция на зрението и лечение на лица със зрителни проблеми. Това са медицински дейности, които по своята същност изискват завършено висше медицинско образование, специализация по очни болести и клиничен опит, каквито притежават единствено лекарите-офталмолози.

Офталмологът преминава през дългогодишна и комплексна подготовка – минимум шест години общо медицинско образование и последваща специализация по очни болести. Само тази подготовка дава необходимите знания и компетентности за поемане на пълната отговорност за здравето и зрението на пациента.

На този фон следва ясно да бъде очертана и ролята на оптометристите. Те имат важно място в системата на очното здраве като специалисти, които подпомагат работата на офталмолозите. Оптометристите могат да извършват дейности, свързани с корекция на зрителни дефекти, както и определени специализирани изследвания – напр. периметрия, ОСТ-изследване, флуоресцеинова ангиография и др. Това обаче трябва да става под ръководството и контрола на офталмолог, като интерпретацията на резултатите задължително се извършва от лекар.

Обществото трябва да е информирано, че изписването на очила или корекция на зрението не е равнозначно на пълен очен преглед. Последният включва комплекс от изследвания, чрез които могат да се открият сериозни очни заболявания, често протичащи безсимптомно. Именно тук е незаменимата роля на офталмолога като лекар, който носи отговорност за диагнозата, лечението и проследяването на терапията.

Българският лекарски съюз подчертава, че вече повече от 20 години офталмолози, оптометристи и оптици работят съвместно в полза на пациентите. Това сътрудничество е изключително важно и трябва да се развива, но при ясно разграничени отговорности. Сигурността на пациентите и гарантирането на качествена медицинска помощ остават най-висш приоритет.