site.btaКомисията по правата на човека и вероизповеданията прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование


Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от Министерския съвет.
С 6 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“ комисията прие на първо четене законопроект №51-502-01-37, внесен от Министерски съвет на 21.07.2025 г.
В заседанието бе представен и друг законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, №51-554-01-135, внесен от Елисавета Белобрадова от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и група народни представители на 22.07.2025 г. За този законопроект със „за“ гласуваха двама членове на комисията, двама – „против“ и четирима – „въздържал се“.
Законът за предучилищно и училищно образование е приет през 2015 г. от 43-то Народно събрание и влиза в сила 1 август 2016 г., каза по време на обсъждането на законопроектите зам.-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова. Почти едновременното внасяне на три законопроекта за изменение и допълнение на този закон доказва, че част от вижданията, заложени в него, се нуждаят от доразвиване, а други - от преосмисляне, посочи тя. В тази насока са предложенията, внесени от Министерски съвет в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, посочи зам.-министърът.
Едно от предложенията в законопроекта е въвеждане на нов учебен предмет „Добродетели и религии“, насочен към ценностното формиране на личността и възпитанието в добродетели. Задължителен час с избор на три алтернативни програми без оценки, за насърчаване разговори, дискусии, ще спомогне и за развитие на други компетентности, социални и граждански комуникативни умения за учене, посочи зам.-министър Лазарова.
Сред предложенията в законопроекта са ясно дефиниране на съществуващи понятия като равен достъп, благополучие, качествено образование. Поставя се на по-силен акцент върху възпитателната функция на училището с цел изграждане на младите хора като добри граждани с умения за критично мислене, морална преценка, разбиране на различни гледни точки. Сред предложенията са и разширяване на формите на езикова подкрепа, не само по пътя на общата подкрепа, но и чрез интензивно обучение по български език и чрез подготвителен езиков клас в зависимост от степента на владеене или невладеене на български език, посочи Лазарова.
Тя посочи още извеждане на законово равнище на основни принципи, свързани с оценяването на учениците и поставяне на по-силен акцент върху формиращото оценяване, върху социално-емоционалните умения.
Сред предложените промени също така е и възможността за изменения и допълнения в учебните програми, което ще позволи в периода на безвъзмездно ползване учебниците да не се преиздават и закупуват отново и отново, а да се отпечатва само частта, касаеща промяната, каза зам.-министърът.
Промените следва да се отразяват веднага в електронен вариант или електронните издания. Електронните издания ще са обогатени с интерактивно съдържание, посочи тя.
Предвижда се още регламентиране на изискване кметовете да предлагат на министъра да обявява неучебни дни, което ще увеличи ефективността при изпълнение на учебния план, както и намаляване на периода на спиране на помощите от 12 месеца на три месеца за отсъствия от учебни занятия.
Законопроектът предвижда и забрана на мобилни телефони в училищата с възможност за използване за строго образователни цели, медицински цели, при форс мажорни обстоятелства, посочи още зам.-министърът на образованието и науката.
Ние сме особено чувствителни в няколко момента на предлаганото законодателство, свързани на първо място с конституционното изискване вероизповеданията да са отделени от държавата, образованието да е светско, каза по време на обсъждането на законопроектите Атанас Славов - зам.-председател на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията и народен представител от парламентарната група (ПГ) на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ). На второ място - осъзнаване на приноса на основните религиозни традиции в България за развитието на нашето общество, историческо и съвременно, каза той и посочи, че от тази гледна точка държат да има принципна равнопоставеност, когато се изучават тези традиции. Разбира се, доминиращата по социологически критерии традиция е православната, но и трите християнски вероизповедания имат принос за развитието на българското общество, както и ислямът, както и юдаизмът, посочи Славов.
Ще цитирам преамбюла на Закона за вероизповеданията, който изрично се позовава на тези традиции: на християнската, на юдаизма и на исляма. Тоест имаме аргумент, почерпен от самия Закон за вероизповеданията, за това че когато предвиждаме някакъв вид религиозно образование в нашите училища, трябва да се отчитат основните традиции, представени в нашето общество, каза още Атанас Славов.
В обсъждането участваха още омбудсманът на Република България Велислава Делчева, зам.-председателят на Комисията за защита от дискриминацията Елена Чернева – Маркова, Грета Ганева представител от Обединени евангелски църкви – България, Максим Делчев – председател на централния израилтянски духовен съвет, Амир Фелети – началник на отдел „Образование“ към Главно мюфтийство на мюсюлманското вероизповедание.
/ТТ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Потвърждение
Моля потвърдете купуването на избраната новина