site.btaМанастирът "Рождество на Пресвета Богородица" край село Кабиле посреща вярващи от цялата страна

BOBSTH 06:25:01 08-09-2018
RM1657BO.008 06:25
с. Кабиле - манастир - храмов празник

Манастирът "Рождество на Пресвета Богородица" край село Кабиле посреща вярващи от цялата страна


Ямбол, 8 септември /Владимир Шишков, БТА/
На днешния голям християнски празник църквата и дворът на женския манастир "Рождество на Пресвета Богородица" край ямболското село Кабиле от ранна утрин са изпълнени със стотици вярващи от близо и далеч. Някои са пренощували в стаите за поклонници в обителта и очакват празничната света литургия, за да измолят благословение от Божията майка, други са дошли да кръстят децата си.
В манастирчето, сгушено в китка дървета сред слънчогледовите ниви, не липсват миряни и през останалите дни от годината. Привлича ги необяснимият чар на малката света обител и лечебната вода от аязмото. Хората пият от изворната вода, мият лицата си и отнасят от живителната течност в къщите си. Защото, както е изписано над аязмото: "Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата и който пръв влизаше, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат" /Йоан/.
В изготвената наскоро кондика или история на светата обител се посочва, че първите данни за това свещено място са местни легенди, предавани от поколенията. Според преданията около лековития извор е имало манастир още от времето, когато християнската вяра е била приета в българската държава. По-късно турски поробители нападнали манастира, търсили заровено имане и след като не го намерили, го опожарили, а извора заровили. Споменът за лековитата вода, обаче, останал жив през следващите столетия.
През 1898 година на жител от близкото село Кабиле насън се явила жена, облечена в черно, която му посочила мястото на заровения извор. Той успял да достигне водата, която се оказала лековита за много болести и хора започнали да идват от близо и далеч. В началото на 1923 година започнало изграждането на скромен параклис от кирпич и с дървен под със средства от дарения, около него през годините са построени стаи за божиите служители и за поклонниците, а земята около святото място е залесена и облагородена. През 1956 година манастирът е официално обявен за девически и е назначена първата игумения Евдокия.
По време на тежките за вярата години на безбожие усърдни свещеници, игуменки, монахини и миряни са успявали не само да съхранят направеното в манастира, но и да добавят по нещо към него.
През последните двадесетина години Кабиленският манастир, както е известен на богомолците, заживява отново благодарение на многобройните дарители от различни краища на страната, разказва неговата игуменка Минодора.
Сградата на църквата е напълно обновена, старият олтар е подменен, както и цялостното обзавеждане в храма, вътрешните стени са изцяло изографисани, построени са нови отделения за покръстване, къпалня и чешма за лековитата вода. Обновени са и помещенията за монахините, както и стаите за гости, изградена е манастирска кухня и трапезария. Дворът е превърнат във вечно зелено кътче от рая - с вековни дървета, лози, храсти, зелени треви и цветни алеи. Стопанската част е модернизирана, а отглежданите земеделски земи и животни напълно осигуряват издръжката на манастира, който сега се обитава от седем монахини, допълни игуменката.










/РУМ/