site.btaЗдравният туризъм в България може да се развие в три основни направления, посочи доц. д-р Мариана Ангелчева

Здравният туризъм в България може да се развие в три основни направления – балнеолечение под медицински контрол, уелнес и СПА туризъм за здрави хора, както и таласотерапевтичен туризъм, базиран на ресурсите на Черноморието. Това заяви доцент доктор Мариана Ангелчева, преподавател във Факултет "Обществено здраве, здравни грижи и туризъм" на Национална спортна академия "Васил Левски", по време на второто издание на здравния симпозиум "Въздух, море и климат – здравни стратегии", провеждащ се в хотел "Лагуна" Медикъл СПА в курорта Свети Влас.

По думите ѝ, съгласно дефинициите на Световната организация по туризъм и Българската комисия по пътуванията, здравният туризъм се разделя на два основни вида – уелнес туризъм и медицински туризъм. Уелнес туризмът обхваща дейности, чиято цел е да подобрят и балансират всички основни аспекти на човешкия живот – физически, емоционални, умствени, професионални и социални. Това включва здравословно хранене, движение, активен начин на живот, релаксация и различни неинвазивни лечебни процедури. Основната му функция е превантивна и промотивна, а той се предпочита предимно от здрави хора.

Медицинският туризъм, от друга страна, се отнася до пътувания, свързани с конкретна нужда от диагностика, лечение, рехабилитация или специализирана медицинска услуга, често недостъпна в здравната система на туриста поради дълги срокове за чакане или липса на определени специалисти. Медицинските услуги могат да бъдат инвазивни или неинвазивни и обикновено се избират целенасочено от туриста.

Доцент Ангелчева подчерта, че България притежава значителни ресурси за развитие на здравен туризъм – благоприятно географско положение, разнообразие от минерални води, морски климат, традиции в балнеологията и все още достъпни цени на медицинските и туристическите услуги. Въпреки тези предимства, страната все още се възприема като нискобюджетна дестинация, а проблеми като недобре развита инфраструктура, колебливо качество на обслужване и липса на специализирани центрове в някои направления остават предизвикателство.

"Имаме Закон за туризма, както и две наредби, които регламентират условията за класификация на балнео, спа и уелнес центровете. В момента в регистъра на Министерството на туризма са вписани 108 спа центъра, 38 уелнес центъра и 48 медицински спа центъра. Все още обаче няма регистриран нито един таласотерапевтичен център, въпреки благоприятните условия на Черноморието. Това трябва да бъде една от основните ни цели", подчерта доцент Ангелчева.

Тя поясни, че балнеолечебният туризъм включва използването на минерални води, лечебни кални субстанции, климатолечение, кинезитерапия, физиотерапия и психосоциална подкрепа под медицински контрол. Този тип туризъм е насочен към хора с хронични заболявания, които се нуждаят от поддържаща терапия или рехабилитация.

Спа и уелнес туризмът е ориентиран към релаксация, комфорт и профилактика и включва различни процедури с природни продукти – етерични масла, билки, вино, шоколад, минерална или обогатена вода. Този вид туризъм е предпочитан от здрави хора, търсещи възстановяване и подобряване на качеството на живот.

Таласотерапевтичният туризъм използва морския климат, морската вода и нейните производни в лечебни и профилактични програми, насочени към възстановяване на психо-емоционалното и физическо здраве. Този тип туризъм съчетава природни условия с активен начин на живот и е силно приложим в крайбрежните райони.

"Здравният туризъм не е просто икономическа възможност, той е инвестиция в устойчиво обществено развитие и в международната репутация на България като модерна и конкурентна дестинация“, обобщи доц. Ангелчева.