site.btaИзготвянето на национален документ за външнополитическа стратегия обсъдиха дипломати, политици и експерти на дискусия в София

Изготвянето на национален документ за външнополитическа стратегия обсъдиха дипломати, политици и експерти в областта на външната политика по време на публична дискусия на тема „Визия за външнополитическа стратегия на Република България“ в Дома на Европа в София. Дискусията е организирана от Дипломатическия институт (ДИ) при министъра на външните работи.

Документите, по които се формализира една външна политика в практиката на държавите от ЕС са различни по наименование и вид документи. Общото е, че те се приемат на високо държавно равнище, каза посланик д-р Катя Тодорова. Тя обясни, че има различни подходи за изработването на стратегията като определяне на приоритетите на външната и на европейската политика, с или без последващо изработване на стратегически документи. Като подход посочи и изработване на стратегия за външна политика, в съответствие с възприетите в международната общност стандарти. 

По думите й стратегията на външната политика на страната ни трябва да е равностойна на тази за националната сигурност и отбраната. Тодорова отбеляза още, че документът и целите в него трябва да бъдат съобразени с Конституцията на страната ни.  

Д-р Ангел Орбецов, посланик за специални поръчения в дирекция „Външнополитическо планиране, информация и координация“ към МВнР, представи проектна схема на външна политика на България. Началните стъпки бяха приети след стратегическия преглед от ДИ през 2021 г., посочи той. 

В международна среда по обясними причини основно място заема руската агресия в Украйна, нейното влияние върху архитектурата за сигурност, както и реакцията на НАТО и ЕС. Очертани са развития в Югоизточна Европа, отношенията с Република Северна Македония (РСМ), събития в останалите региони, заяви д-р Орбецов. По думите му фокус на документа е националната сигурност, междусъюзническите отношения в НАТО и ЕС, в контекста на в Украйна. Също така добросъседството, регионалното сътрудничество, процесът на разширяването на ЕС – присъединяването на РСМ, присъединяването към шенгенското пространство, еврозоната, изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Отделено е внимание и на многостранната дипломация и на глобалните проблеми, посочи още той. 

Всяка национална стратегия трябва да отговаря на националната идентичност, на историческите разделения, поставените вече дългосрочни външнополитически приоритети и да се вписва в конкретната международна среда, смята Руси Иванов, секретар по външна политика в администрацията на президента. Според него стратегията трябва да стъпва на конкретния опит на държавата. 

Иван Кондов, постоянен секретар на МВнР, смята, че един документ като стратегията трябва да бъде гъвкав, да може да се осъвременява през определен период от време. Ясно трябва да се формулират цели, да бъдем внимателни накъде се насочваме, заяви той. 

Стратегията не е просто документ на хартия, а трябва да съдържа цели и политически инструментариум, каза Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения. По думите му тя трябва да се съобразена спрямо тенденциите в международните отношения. Той даде пример с поляризация на света, сигурността като задължителен, водещ елемент при взимането на политически решения. 

Членство в ЕС и НАТО като обективна и осъзната необходимост, второ многополюсността има пряко отношение за утвърждаването на ЕС като самостоятелен играч. Самото присъствие на ЕС като самостоятелен играч, разрушава парадигмата за двуполюсния свят, коментира Кючуков.

Не е добър момент за правене на стратегия, каза доц. д-р Светослав Малинов, ръководител на катедра „Политология“ към Философски факултет Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той заяви, че се очертава двуполюсен свят. Единият му полюс ще бъде колективен Запад, другият полюс е много неясен като структура и лидерство, защото там мисля, че Русия вече не може да бъде лидер, а Китай не иска, заяви той. 

Дългосрочни действия за дългосрочни цели за едно бъдеще – така си представям една стратегия, посочи проф. д.н Антоний Тодоров от департамент „Политически науки“ на Нов български университет. Според него не е лошо една стратегия да гледа по-далеч във времето и да показва какво искаме да стане с хоризонт 10-15 г. напред. 

Важно е да имат практически характер, каза Йордан Божилов, директор на Софийски форум за сигурност. Според него е важно стратегията да бъде инструмент за правене на политики, а не теоретична. 

България има единна външна политика – това е нещо, което се губи. За съжаление, България не звучи единно в международен план, коментира Екатерина Захариева, член на комисията по външна политика в Народното събрание и депутат от ГЕРБ-СДС. По думите й трябва да се види, че България следва една или няколко стратегически цели, дори средносрочно и страната ни има интерес от силен ЕС и НАТО. 

Причината да нямаме такъв документ е, че нямаме осъзнат национален интерес в нашето общество. Струва ми се, че българското общество след присъединяването в ЕС и НАТО изгуби националната си цел, каза Даниел Лорер от "Продължаваме промяната-Демократична България". По думите му са започнали да се надигат различни визии къде трябва да отиде страната ни. Липсата на стратегически документ, олицетворява липсата на подтик на политиците за посоката на българското общество, каза още той. 

Най-важното е да се търси съгласие по съдържанието и по ключовите приоритети, които ще бъдат изложени. Държавите членки имат право да водят своя външна политика според желанията и нуждите на страната, коментира Филиз Хюсменова, заместник-председател на Народното събрание.