С нарастването на гнева в Близкия изток, предизвикан от ударите на Израел в ивицата Газа, Китай и Русия намират обща кауза с държавите от региона в подкрепа на палестинците. За Москва и Пекин бомбардировките на Израел в Газа след нападенията на "Хамас", при които загинаха 1400 израелци, представляват възможност да се изявят като поддръжници на развиващия се свят, за разлика от САЩ, които подкрепят съюзника си Израел, отбелязва Ройтерс.
Китай последователно призовава за сдържаност и прекратяване на огъня, но също така изостри критиките си срещу Израел. "Действията на Израел излязоха извън рамките на самозащитата", заяви миналата седмица китайският външен министър Ван И и призова страната да спре "колективното наказание" срещу жителите на Газа, съобщиха китайските държавни медии.
Русия изрази съчувствие към палестинците, като същевременно отправи обвинения срещу САЩ. "Мисля, че много хора ще се съгласят с мен, че това е ярък пример за провала на политиката на САЩ в Близкия изток", заяви руският президент Владимир Путин.
Както Путин, така и китайският президент Си Цзинпин се стремят към задълбочаване на връзките си с Глобалния Юг, виждайки в това икономически възможности и евентуално начин за балансиране на дипломатическото влияние на САЩ и техните съюзници.
Израелските удари в ивицата Газа в отговор на терористичното нападение на "Хамас" от 7 октомври са като дар от бога за Русия във войната ѝ срещу Украйна и в конфронтацията ѝ с "колективния Запад", както го нарича Москва, коментира френският в. "Монд".
Това, което е заложено на карта, надхвърля оставането на заден план на украинския въпрос в йерархията на излъчваните по телевизията новини. То засяга усилията, които Западът полага от февруари 2022 г., за да изолира Русия и да привлече страните, за които се смята, че принадлежат към Глобалния Юг, към своята кауза. Тези усилия, които досега бяха само относително успешни, сега бяха пометени в редица страни в Близкия изток, Африка, Азия и Латинска Америка. Западният блок е застрашен от изолация.
Жестокостта на израелското отмъщение и подкрепата, на която то се радва в западните страни, отслабват двата стълба на западния дискурс по отношение на Украйна - че Русия не зачита международното право и че нейната армия извършва престъпления. В някои развиващи се страни бързо бяха направени сравнения между руската и израелската окупация, към които Западът отказва да се отнася по един и същи начин. По подобен начин различното отношение към евентуални военни престъпления съживява дискурса за "двойните стандарти" и "западното лицемерие" - отдавнашна и повтаряща се позиция по отношение на израелско-палестинския въпрос.
Реакцията на нападението срещу Израел от страна на ислямистката военна групировка "Хамас" и на израелското обещание да отвърне на удара срещу Газа е провалила продължила с месеци работа по представянето на Москва като глобален парий заради нейните нарушения на международното право и сега САЩ, ЕС и техните съюзници са станали уязвими на обвинения в лицемерие, смятат и западни официални представители и дипломати, посочва "Файнешъл таймс".
На фона на поредицата от спешни дипломатически посещения, видеоконференции и телефонни разговори, срещу западните представители бяха отправени обвинени, че не са успели да защитят интересите на 2,3 милиона палестинци в бързината си да осъдят нападението на "Хамас" и да подкрепят Израел. В първите дни след нападението на групировката някои западни дипломати изразиха притеснения, че САЩ дават картбланш на Израел да атакува Газа с пълна сила. Има опасност това да подкопае усилията за постигане на консенсус с водещите страни от т.нар. Глобален Юг - като Индия, Бразилия и Република Южна Африка - относно необходимостта от поддържане на глобален ред, основан на правила, предупреждават множество западни служители.
Според официалните представители отзвукът е затвърдил вече утвърдените позиции на развиващите се страни по отношение на израелско-палестинския конфликт. Те предупреждават, че това може да провали и бъдещите дипломатически усилия по отношение на Украйна. "Определено загубихме битката в Глобалния Юг", смята един от високопоставените дипломати от Г-7. "Цялата работа, която свършихме с Глобалния юг [по отношение на Украйна], беше загубена... Забравете за правилата, забравете за световния ред. Те никога повече няма да ни слушат", предупреждава той.
Множество развиващи се страни традиционно подкрепят палестинската кауза, разглеждайки я през призмата на самоопределението и стремежа към противопоставяне на глобалното господство на САЩ - най-важният съюзник на Израел. Някои американски дипломати в лични разговори споделят, че са обезпокоени, че администрацията на Байдън не е отчела как широката ѝ подкрепа за Израел може да отчужди голяма част от страните от Глобалния Юг. В Близкия изток много араби смятат, че САЩ и другите западни сили никога не са държали Израел отговорен за отношението му към палестинците и не са обръщали достатъчно внимание на жестоките конфликти в Сирия, Йемен и Либия.
"Това, което казахме за Украйна, трябва да важи и за Газа. В противен случай губим цялата си достоверност", казва още високопоставеният дипломат от Г-7. "Бразилците, южноафриканците, индонезийците: защо изобщо биха вярвали на това, което казваме за човешките права", пита риторично той.
Арабските страни, особено Йордания и Египет, настояват западните официални представители да втвърдят тона си по отношение на защитата на цивилното население в Газа. "Ако описвате прекъсването на водоснабдяването, снабдяването с храна и електричество в Украйна като военно престъпление, тогава трябва да кажете същото и за Газа", посочва един от арабските представители.
В резултат от този натиск през последните дни започна да се забелязва промяна в тона на някои западни правителства. Миналата седмица ЕС и Великобритания обявиха увеличаване на доставките на помощи за Газа. На извънредна виртуална среща на върха на ЕС във вторник няколко лидери са предупредили, че ако не бъдат подкрепени правата на палестинците в Газа, има риск западните държави да бъдат обвинени в лицемерие, казват няколко души, информирани за разговорите.
Дискусията на срещата е била предизвикана от раздразнение в някои столици на страни от ЕС от решението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да пътува до Израел без да има мандат от 27-те държави членки на блока или да има съгласувана обща позиция. Ирландия, Испания и Люксембург са изразили недоволство от липсата на позоваване на международното хуманитарно право при изказването ѝ в Тел Авив.
"Това, което Делхи, Джакарта и Бразилия искат да видят, е обща позиция по тези въпроси и последователност. И ако те не видят това... тогава има известна опасност ЕС, Г-7 и НАТО да не бъдат приемани сериозно по основните глобални въпроси", смята бившият генерален секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер (2004-2009 г.)
"Трябва да попречим на Русия... подкрепяна от Китай... да поеме инициативата да използва това срещу нас", предупреждава високопоставен западен дипломат. "Съществува риск при следващото гласуване в Общото събрание [на ООН] за подкрепа на Украйна да видим сериозно нарастване на броя на въздържалите се", опасява се той.
/ПТА/
news.modal.text
