site.btaПетдесет години след смъртта си неконформистката Ана Маняни отново е под светлините на прожекторите

Петдесет години след смъртта си и близо 120 години след раждането си, италианската кинодива Ана Маняни е главно действащо лице на 18-ото издание на международния кинофестивал в Рим, започнал на 18 октомври и приключващ на 29 октомври. Официалният плакат на кинофеста е с лика на италианската актриса, покорила международната филмова сцена. На него тя е заобиколена от фоторепортери и грее в усмивка, малко след като е спечелила американската филмова награда „Оскар” за главна женска роля във филма „Татуираната роза”. На Ана Маняни е посветена и една от четирите безплатни изложби, провеждащи се паралелно с кинофестивала във фестивалния комплекс Аудиториум-Парк на музиката „Енио Мориконе” в Рим. Изложбата е разположена в „Зала Петраси” на комплекса и е озаглавена „Просто Ана”. Тя включва снимки от снимачната площадка на „Татуираната роза”, писма, които актрисата тя е разменяла с видни личности от сферата на културата и шоубизнеса,  тоалети, проектирани от модната къща „Гатинони” за нея, които тя е носила на филмови премиери, сценични костюми и  много други артефакти.

Кинодивата Ана Маняни е родена в Рим на 7 март 1908 г. и умира в Рим от рак на панкреаса на 26 септември 1973 г.  Дете е на самотна майка и не познава баща си. Още от съвсем малка е изоставена от майка си и е поверена на грижите на баба си и на петте си лели. Когато пораства, се опитва да проучи кой е баща й и установява, че това е мъж с фамилно име Дуче. Приключва с издирването дотук, шегувайки се, че не иска да бъде известна като „Дъщерята на Дучето”, тъй като Дучето е и прякорът на италианския фашистки диктатор Бенито Мусолини.

Първоначално Ана Маняни учи музика, но през 1927 г. започва да посещава театралната школа в Рим, носеща името на актрисата „Елеонора Дузе” и ръководена от филмовия критик Силвио Д’Амико. Там нейна преподавателка е италианската актриса  Ида Карлони Тали. Но още в началото и двете разбират, че Ана Маняни не може да бъде научена на нищо ново в областта на актьорското майсторство, защото актьорството й е вродено, тя сякаш го носи в себе си.

През  1942 г. Маняни ражда единствения си син Лука от връзката си актьора Масимо Серато, който е с осем години по-млад от нея и който я изоставя още докато тя е бременна. Лука Маняни пък е баща на Оливия Маняни, италианска актриса, наследила красотата и таланта на прочутата си баба.

През дългогодишната си актьорска кариера Ана Маняни участва в 54 пиеси в периода 1929 г. – 1966 г.  и в 46 филма в периода 1946 г.  – 1972 г. Придобива световна слава основно заради филмовите си роли – сложни образи на италиански жени в повратни моменти от историята, силни дори в моментите на слабост и често пъти не познаващи щастието. В „Рим, открит град” на Роберто Роселини (1945 г.) Маняни е бременната Пина, застреляна от германците през Втората световна война, докато протестира срещу ареста на годеника си. В „Депутатката Анджелина” на Луиджи Дзампа (1947 г.) актрисата е полицейската съпруга и многодетна майка, бореща се за правата на бедните и номинирана да ги представлява в парламента. В „Най-красивата” на Лукино Висконти (1951 г.) кинодивата е  свръхамбициозна майка, която иска да превърне дъщеричката си в прочута актриса, но в крайна сметка осъзнава колко безсмислена е мимолетната суета в киноиндустрията. В „Татуираната роза” на Даниъл Ман (1955 г.) Маняни е вярната Серафина Делле Розе, мамена от мъжа си, който е трафикант на дрога и който загива при полицейско преследване, обричайки героинята на Маняни на дълго и мъчително отрезвяване от любовта. В „Бурен е вятърът” на Джордж Кюкър (1957 г.) актрисата изпълнява ролята на Джоя, омъжила се за съпруга на покойната си сестра и опитваща се да се адаптира към трудния живот на италианска имигрантка в Невада, където в крайна сметка единствената утеха от самотата се оказва влюбването в годеника на доведената й дъщеря. В „Адският град” на Ренато Кастелани (1959 г.) Маняни е затворничката Егле, властваща зад решетките. В „Змийска кожа” на Сидни Лъмет (1960 г.) кинодивата е италианската съпруга на тираничен американец, която става любовница на мистериозен мъж, борещ се срещу обществените стереотипи. В „Радостен смях” на Марио Моничели (1960 г.) актрисата е леконравната Джоя, станала жертва на измама и заплатила за това с престой в затвора. В „Мама Рома” на Пиер Паоло Пазолини (1962 г.) Ана Маняни е Рома Гарофоло -римска проститутка и самотна майка, опитваща се да промени живота си, но принудена под шантаж отново да се върне към най-древната професия, за да осигури добро бъдеще на сина си, който обаче се отклонява от правия път, умира в затвора и всичко това подтиква героинята на Маняни към опит за самоубийство. В биографичната лента „Рим” на Федерико Фелини (1972 г.) Ана Маняни играе пък самата себе си.

Това са само част от продукциите, донесли огромна слава на кинодивата. Тя получава наградата  „Оскар” за ролята си в „Татуираната роза” и така се превръща в първата актриса, получила престижното американско отличие за женски персонаж, който не говори на екрана на английски език. За същата роля Маняни получава и американската награда „Златен глобус”, британската награда БАФТА  и наградата на американския Национален съвет на кинокритиците. За ролята си във филма „Бурен вятър” кинодивата грабва „Сребърна мечка” от кинофестивала „Берлинале” и италианската филмова награда „Давид на Донатело”  и е  номинирана за наградите БАФТА, „Златен глобус” и „Оскар”. Ана Маняни има и звезда на „Холивудската алея на славата”, получавала е и няколко италиански филмови награди „Сребърна лента”, а също и Купата "Волпи” - наградата на Венецианския кинофестивал за главна роля във филма „Депутатката Анджелина”.

Възможно е към този дълъг списък от награди скоро образно казано Ана Маняни да прибави още няколко отличия. През март догодина ще започнат снимките на първи биографичен филм за нея. Режисьор на продукцията ще бъде италианската актриса Моника Гуериторе, която е носителка на много награди и която има много общо с Ана Маняни като излъчване и като екранно и сценично присъствие. Моника Гуериторе логично ще изпълни и главната роля в биографичната лента за кинодивата. Продукцията ще се нарича „Ана”. На 26 септември, когато се отбелязваше 50-ата годишнина от кончината на Маняни, в Дома на киното в Рим Моника Гуериторе представи филмовия си проект. Събитието бе озаглавено „Ана Маняни, зората на утрешния ден” и по време на него Гуериторе прочете и откъси от сценария на бъдещата си продукция, за която още отсега кинокритици казват, че ще бъде филм, достоен за кинонагради.

Пак на 26 септември папа Франциск по време на онлайн среща с младежи от азиатски университети, посветена на човешката суета, припомни думите на Ана Маняни, че тя не иска "да заличи бръчките си, защото е вложила много години, за да се сдобие с тях". Не за първи път папа Франциск припомня тези думи на киноактрисата.  Самата Ана Маняни е известна с още много други подобни сентенции. „Няма нищо по-хубаво от един човек, който се възражда, който се надига след падане, който след бурята се връща по-силен и  по-красив отпреди, с няколко белега в повече в сърцето, под кожата, но с волята да разтърси света, дори и с една усмивка”, има навика да казва тя. „Любовта е дъжд и вятър, слънце и звезда. По своето естество тя е крайна и прекомерна. Но не мога да я спра и всеки път, когато обичам, това чувство ме пропива до мозъка на костите ми”, обича да казва също кинодивата. „Бедняците не са онези, които нямат нищо в портмонето, а онези, които нямат нищо в душата си”, са нейни думи.

Ана Маняни е известна с черните си очи със силен и пронизващ поглед, около които обаче често пъти имаше сенки. За себе си тя има навика да споделя: „Не ме е грижа как изглеждам и как ме виждат останалите. Такава съм, каквато моят живот, моите надежди, моите разочарования, моите радости и моите нещастия са ме направили. Такава съм без резерви и без лицемерие” и допълва: „Не съм слаба жена, аз съм една жена, която знае какво иска и която винаги го е знаела”.

Ана Маняни успява да наложи нов образ на жената и на кинодивата, този на една брюнетка с разрошени коси, със сенки около очите, с понякога уморен поглед. Тя е една антидива, за която беше важно да се харесва само на себе си, отбелязва италианското издание на „Венити феър”. Маняни не се страхува от остаряването, плашещо много актриси. „Остарявайки не искам да изглеждам по-млада, а по-щастлива”, има навика да казва тя.

В края на септември по повод годишнината от смъртта на баба си, родената през 1975 г. в Болоня актриса Оливия Маняни даде интервю за в. „Стампа”, в което разказа как възприема кинодивата. В него тя сподели, че да бъде потомка на Ана Маняни не е било бреме за нея, и че не се опитва да подражава на прочутата си баба, защото Ана Маняни си остава и до днес неподражаема. За баба си Оливия Маняни казва още, че тя е била антиконформистка, запленена от бунтарите и, че е водила значими битки, като например тази актрисите да получават същите хонорари като актьорите. Ана Маняни не се е страхувала никога да казва какво мисли, споделя Оливия в същото интервю.

В него внучката на Ана Маняни потвърждава и легендата, според която кинодивата се е отказала от главната роля в италианския филм „Чочарка” на Виторио де Сика, заснет по едноименния роман на италианския писател Алберто Моравия. Пишейки романа си, Моравия е мислел за Маняни, докато е създавал образа на майката Чезира в него. Логично е било Маняни да се превъплъти в тази роля при пресъздаването на романа на големия екран. Но тогава се намесил друг италиански режисьор Карло Понти, който започнал да прокарва идеята в ролята на дъщерята на Чезира да се превъплъти неговата съпруга, актрисата София Лорен. Лорен е родена през 1934 г. и разликата й с Маняни е от около 25 години.  Така че идеята не изглеждала толкова абсурдна. Но София Лорен има магнетично-чувствено излъчване на екрана, докато дъщерята в романа на Алберто Моравия трябвало да е момиче с невинно излъчване. Ана Маняни осъзнала веднага, че на екрана тя и София Лорен биха изглеждали абсурдни и недостоверни в ролята на майка и дъщеря и се отказала от ролята на майката, предлагайки в нея да се превъплъти София Лорен. Опитите да бъде убедена Маняни да се снима във филма не се увенчали с успех. Така София Лорен изиграла майката в "Чочарка", а в ролята на невинната дъщеря се превъплътила младата актриса Елеонора Браун. Давайки възможност на Лорен да се изяви в култовия филм на Виторио де Сика, Маняни де факто й е позволила и да спечели наградите „Оскар”, "Давид на Донатело", БАФТА, "Сребърна лента" и наградата от кинофестивала в Кан за най-добра женска роля. Подобен доброволен отказ от славата в киноиндустрията е рядко срещано явление  и потвърждава необикновения характер на Ана Маняни като човек и като актриса, споделя нейната внучка Оливия Маняни.

Самата Оливия признава, че светът на шоубизнеса е пълен с трудности за нея, въпреки че е  потомка на известната киноактриса. Сега младата жена обикаля по кастинги за филмови роли, но без особен резултат. Но не губи надежда и се надява, че за нея ще дойдат и по-добри времена. В миналото Оливия Маняни се е снимала във филмите „Последствията от любовта” на Паоло Сорентино и „Онова щастливо лято” на Бепе Чино. Вторият от тези два филма беше представен под заглавието „Мария-Венера” на кинофестивала „Любовта е лудост” във Варна, където през 2007 г. Оливия Маняни спечели наградата за най-добра женска роля.