site.bta„Школа БТА“ проведе опознавателен тур в магичната Северозападна България

„Не очаквахме толкова трудно изкачване, но се оказа голямо приключение да посрещнеш изгрева, в деня на лятното слънцестоене, на връх Ведерник“, сподели Леонора Константинова от отдела за дизайн на БТА. Тя е един от 16-те участници в опознавателния тур за новопостъпили колеги и стажанти, организиран от „Школа БТА“ в Северозападна България. В БТА е от четири месеца и е една от петимата, успели да изкачат връх Ведерник.

„Стараем се поне веднъж годишно да организираме събития за сближаване на екипите в агенцията и за приобщаване на новите колеги, които стават все повече", каза Анета Паунска, ръководител на „Школа БТА“. 

С колегата ѝ Гавраил Гавраилов работят два месеца по маршрута, настаняването и програмата. „Всеки сам поема разходите си. Затова трябва да сме на ниво и програмата да е наистина интересна.“, сподели Гавраилов, специалист по развитието на работната сила. 

Маршрутът на тура включваше: София, с. Праужда, с. Боровица, Белоградчик и Чипровци. В него участваха колеги от „Международна информация“, „Пресфото“, „Облик“ и „Дигитализация“. Транспортът беше споделен, а първата спирка - с. Праужда -  за фестивала на изгряващото слънце „Слънчева Праужда“, който се проведе на 21 и 22 юни. 

ВЕДЕРНИК

Връх Ведерник е висок едва 1124 м., но се извисява със стръмни склонове над белоградчишкото село Праужда, разположено в северната част на планинския рид Ведерник. 

„На върха е имало римска крепост. От Белоградчик, през село Праужда е минавал римски път, който се е изкачвал по рида нагоре. От Ведерник започват Белоградчишките скали“, казва Емил Цанков, организатор на фестивала „Слънчева Праужда“, който беше и водач на групата. 

С. ПРАУЖДА

Посрещането на слънцето на Ведерник е част от програмата на фестивала, на който тази година присъстваха над 300 души. 

Снимки: Милена Стойкова, фоторепортер БТА

Село Праужда, което според Уикипедия е наброявало 796 души към 1934 г. и 31 към 2018 г., днес се обитава постоянно от едва 12 души. Публикация на Община Белограгдчик гласеше, че в празничната програма участват школа „Народни танци” към Детски комплекс - Белоградчик, група „Чаровни години” към НЧ „Развитие – 1893”, читалище „Развитие – 1896” – с. Салаш, певческа група „Пей сърце” към Пенсионерски клуб „Мадона”, Фолклорен танцов състав „Дунав”, Дунавия-Гомотарци, народни състави от община Чупрене и община Ружинци. Гост изпълнители бяха Ана-Мария и Злати Петров. 

Бетеанци имаха възможност да опитат деликатеси от турлашкия край, като „косачко кисело” – супа от суха чушка, копър, краставици, вода, оцет и пресен чесън, „бел муж” – мезе, подобно по вкус на кашкавала и приготвено от неосолено прясно сирене и брашно, направено пред очите на гостите, турлашка баница, направена на жив огън, турта, чушки гньетене с боб, хляб в црепня, боб в гърне и още много специалитети от месната кухня.  

 ХРАМ „СВЕТО ВЪЗНЕСЕНИЕ ХРИСТОВО“

Праужда е място, забулено в мистика и тайни, разказва Емил Цанков. По негови думи символиката в името на селото е свързана със слънцето. В почти обезлюденото село се намира храм „Свето Възнесение Христово“, който е обявен за паметник на културата от национално значение и тази година отбелязва 170 години. Построен е през 1855 г. върху основите на древен храм, върху тракийска могила. Параклисът е известен със своите вградени плочи с богомилски символи върху фасадата. На каменни стели пред входа са изписани имената на двама свещеници - иерей Петко и иерей Йова, както и на майстор Тона. Втората стела разкрива имената на дарителите (ктиторите) на църквата.  Цанков предполага, че тези неканонични символи не са правени специално за храма, а са пренесени от старото средновековно светилище. Опознавателният тур продължи към Белоградчик. 

БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ

Скалният комплекс Белоградчишки скали е с дължина около 30 км и ширина 6-7 км. Простира се от запад на изток от връх Ведерник до селата Боровица и Белотинци (познато и като Горно Белотинци). По данни от проучване на Сдружение „Завинаги Европа“ през 2019 г. Белоградчишките скали са изваяни от природни феномени в продължение на 200 милиона години. Червеният им цвят се дължи на съдържанието на железен оксид. Съставени са от утаечни скали от пясък и различни, често големи, скални късове, покрити от варовити утайки

Различават се по форма и размери, достигайки височини над 100 метра. Скалите са използвани като естествена защита от византийци, българи и османци в различни епохи. В миналото са били издълбани стотици стъпала, някои от които са запазени и до днес. На много места могат да се видят останки от сгради, стени, парчета от тухли,   фрагменти от керамика. 

Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса "Новите седем чудеса на света" през 2007 година. Те достигнаха до предпоследната фаза на номинациите и се наредиха сред 77-те финалисти от общо 261 природни обекта. Белоградчишката крепост е паметник на културата от национално значение и една от най-запазените крепости в страната, пише на официалния сайт на Община Белоградчик. 

Изградена е между I и III век от н. е. от римляните за охрана на стратегически пътища, пресичащи района. В късната античност е част от отбранителната система на Римската, а по-късно и на Византийската империя. 

Крепостта е доизградена от българите и е една от последните български твърдини, завладени от турците. Използвана е от тях като гарнизон и е преустроена за защита с огнестрелно оръжие в периода 1805–1837 година. Състои се от три крепостни двора и една бойна площадка. Архитектурните постижения в изграждането на първите отбранителни сектори и масивните портали са основните аргументи при определяне на статута им – паметници с национално значение.

След дълга разходка и много снимки журналистите се отправиха към с. Боровица, където посетиха фестивала на Ферментационните продукти от северозапада, организиран от изба „Боровица“, и опитаха местни вина, бира и млечни продукти. Турът продължи към Боров камък. 

БОРОВ КАМЪК 

Това е величествен скален природен феномен, част от ансамбъла на Белоградчишките скали и обявен е за природна забележителност през 1976 г. Образуван е преди около 220 млн. г. от червени континентални пясъчници. Името му е много старо и произхожда от боровете по билото му, които са го красили от дълбока древност. Оттам е и името на самото село Боровица. През лятото на 2000 г. опустошителен пожар изгаря боровете, разказва монах Йоаким от Червената църква „Света Троица“, над село Боровица. 

Църквата е на повече от век и половина, построена върху стар храм преди Освобождението от жителите на село Боровица. Вярва се, че преди на същото място е имало и манастир. Построена е от италиански майстори, от Боров камък, което ѝ дава червения цвят. Около църквата има няколко оброчни кръста, две пещери, както и келтско светилище и римско укрепление. Тайничко всички се помолиха и пожелаха нещо, защото вярванията на местните са, че църквата сбъдва молитвите.

ЧИПРОВЦИ

След този „фитнес тур“, както го определиха участниците, групата се отправи към Чипровци и Историческият музей, основан през 1988 г., във връзка с честването на 300-годишнината от избухването на Чипровското въстание. Чипровци е едно от най-старите селища в България, възникнало още по времето на траките. Името му произлиза от латинската дума "cuprum" (мед), заради добива на мед в района. Залежите били и от олово, злато, сребро и желязо, разказа уредничка в музея. Освен рударството, Чипровци е известен и със своето килимарство, с това, че от тук започва католицизма в България и е написана първата история на България, 100 г. преди Паисиевата „История Славянобългарска“, от Петър Богдан - "За древността на бащината земя и за българските дела".

Групата посети ателие за изработка на чипровски килими, където Йоана Чушкарева направи демонстрация и разказа за процеса на работа. Родът ѝ се занимава от пет поколения със занаята. Чушкарева разказа, че по професия е архитект, но по душа остава килимарка. В семейната фирма сега тя отговарял за дизайна на килимите. 

„Това е един затворен процес. Сами си отглеждаме овце за вълна, правим преждата, боядисваме я, изготвяме дизайна и тъчем на ръка“, разказва тя. 

Чипровският килим е гладък, тъче се на вертикален стан, с много гъста основа от памук, и има две лица, които са абсолютно еднакви. Изготвя се на базата на триъгълната форма и за дизайна му се разглеждат два периода – дизайнерски, след създаването на кооперативно дружество „Работен труд“ за килими, и преди него, когато тъкачките просто са създавали килим по готов проект. 

Чушкарева разказа, че екипът на фирма „Чушкарчето“ организира летни работилници за килими „Предизвикателство: погледни Чипровци през очите на килимарката“. За 4 дни се дава възможност на хората да се научат как се прави един килим – от вълната през преждата до цялостната изработка. Тази година работилницата ще се проведе от 9 до 13 юли и от 20 до 24 август.

За производството на „Чипровско пиво“- продукт на първата семейна занаятчийска пивоварна в Северозападна България, разказа младият предприемач Цветомир Стефанов, който е на 18 години, когато създава своята марка. В своята пивоварна Стефанов, сега на 23 г., обясни за целия път на производството – от ечемичния малц, хмела и маята до бутилирането и етикетирането, и пожела „До нови срещи“ на всички.