site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 4 март в историята

4 март 2024 г., понеделник, 10-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва дена на преп. Герасим Йордански.

По света се отбелязва:

Световният ден за борба със затлъстяването. Отбелязва се от 2015 г. по инициатива на Световната федерация за борба със затлъстяването, като до 2019 г. денят се отбелязва на 11 октомври. Целта е да се повиши информираността на международната общност за затлъстяването и начините, по които може да бъде предотвратено, както и да се насърчат хората да  разпознаят първопричините за затлъстяването, да повишат знанията си за болестта и да работят за превенция и лечение на затлъстяването. Мотото на деня през 2024 г. е: "Да поговорим за затлъстяването и..."

На този ден в България:

870 - Българската православна църква е обособена и провъзгласена като автономна. На осмия Вселенски събор в Константинопол (Цариград), на нарочно заседание, проведено на 4 март, са взети исторически решения за българския народ и неговото християнско бъдеще. Съборът е свикан, за да се регламентират отношенията между Западната и източните църкви, но на последното му заседание пристига българска делегация, която поставя въпроса за юрисдикцията на българската църква. За представителите на римския папа въпросът е неочакван и те настояват той да не се разглежда, но духовниците от източните църкви, основавайки се на българския отговор, че при завладяване на техните територии са заварили византийски духовници, решават българската църква да бъде поставена под върховенството на Вселенската патриаршия в Константинопол. Латинските духовници напускат България. Така Българската православна църква става неразделна част от Православната църква, но с вече автономен статут. Този акт се оценява като един от най-важните дипломатически успехи на княз Борис Първи. С този статут БПЦ просъществува до 927 г., когато е признат рангът й на патриаршия по времето на цар Симеон Велики.

1869 - В Цариград излиза бр. 1 на в. "Право" - вестник за народни, политически и книжовни новини под редакцията на Христо Стоянов и Иван Найденов. Той е продължение на в. "Гайда". Излиза до 20 декември 1873 г.

1878 - Русе е освободен от османско иго от руските войски по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

1896 - В Пловдив певците от Любителския мъжки хор с диригент Ангел Букорещлиев (създаден през 1895 г.) основават Пловдивското певческо дружество, което от 1970 г. носи неговото име. Първи председател на дружеството е Антон Безеншек.

1929 - Първи концерт на Академичния симфоничен оркестър (дн. Софийска филхармония) под диригентството на проф. Саша Попов. Академичният симфоничен оркестър е създаден през 1928 г. по негова инициатива на основата на студентския оркестър на Държавната музикална академия. През 1936 г. оркестърът преминава към Министерство на войната под името Военен симфоничен оркестър, а по-късно - Царски военен симфоничен оркестър. От 1 май 1938 г. формацията се обособява като самостоятелна военна единица към Министерство на войната под прякото командване на министъра. През 1945 г. преминава към новосъздаденото Министерство на информацията и изкуствата под името Държавен симфоничен оркестър към Дирекцията на радиоразпръскването. От 1947 г. се обособява като самостоятелен институт под името Българска народна филхармония, а от 1949 г. - Софийска държавна филхармония. С ПМС 12/януари 1983 г. се преименува в Софийска филхармония, която с ПМС 128/11 юли 1994 г. получава статут на държавен културен институт с национално значение.

1941 - България прекъсва дипломатическите си отношения с Белгия, Великобритания, Полша и Нидерландия след присъединяването й към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. по време на Втората световна война (1939-1945).

1977 - В 21:22 ч. в Румъния е регистрирано земетресение с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер с епицентър в окръг Вранча в Източните Карпати, на дълбочина 94 км. Трусът продължава 55 секунди, а ударната вълна е усетена в почти целия балкански регион. В  България най-силно е усетено в Свищов, където се срутват осеметажен блок  и общежитието на химическия комбинат "Свилоза", където загиват повече от 120 души. При проведената спасителна акция в Свищов са извадени живи под отломките 31 души. Нанесени са сериозни материални щети на много сгради в града.

2001 - Учредено е Гражданско обединение "Рома". От 2003 г. е Политическа партия "Рома". С решение на VI извънреден конгрес на 23 юни 2010 г. партията приема ново име - "Европейска сигурност и интеграция.

2002 - В Париж, Франция, българският поет Кирил Кадийски получава френската награда "Макс Жакоб" за стихосбирката си "Пясъчно време", преведена на френски от Силвия Вагенщайн. Кирил Кадийски е вторият чуждестранен лауреат на наградата, учредена през 1951 г.

2005 - В 18:45 ч. българско време с леко стрелково оръжие е обстрелян български патрул, който се е движил по южната част на пътя "Тампа", на 40-45 км от база "Еко" в Дивания, в Ирак. Тежко е ранен редник Гърди Гърдев, картечар от първи взвод на първа рота на Четвъртия пехотен батальон на Българската армия в Ирак, който въпреки оказаната му медицинска помощ умира.

2013 - В галерия "Академия" на Националната художествена академия е открита изложбата "Незаличимо", с която се отбелязва 115-годишнината на БТА. Представени са снимки и текстове от историята на България - от 1898 до 2013 г. Най-старата показана снимка е правена 3 години преди създаването на агенцията - през 1895 г.

2014 -
Народното събрание отхвърля ветото на президента върху текстове от Изборния кодекс. Държавният глава връща на 28 февруари 2014 г. за повторно обсъждане текстове, свързани с начина на формиране на Централната избирателна комисия, с преференциалния вот, с електронното гласуване.

2015 - Министерският съвет приема решение за установяване на дипломатически отношения между България и Република Фиджи.

2016 - Край Стралджа министър-председателят Бойко Борисов открива реконструираната компресорна станция "Лозенец". В церемонията участват министърът на енергетиката Теменужка Петкова, министърът на транспорта Ивайло Московски, посланикът на САЩ в България Ерик Рубин, изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов и представители на бизнеса. Станцията е включена в трасето на преминаващия през българска територия транзитен газопровод за Турция, Гърция и Македония.

2019 - В София на двудневно официално посещение пристига министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев по покана на министър-председателя Бойко Борисов - първо посещение на министър-председател на Русия от 2010 г. насам. Това е второ посещение на Дмитрий Медведев в България след визитата му през 2008 г. в качеството му на първи заместник министър-председател на Русия. Основните теми на пленарната среща между двете делегации са свързани със сътрудничеството в енергетиката, икономиката и туризма. В присъствието на двамата министър-председатели са подписани План за консултации между Министерство на външните работи на България и Министерство на външните работи на Русия, Протокол за изменение и допълнение на Договора за социална сигурност между България и Русия и Протокол за изменение и допълнение на Споразумението за прилагане на Договора за социална сигурност.

2021 - В София на официална церемония в присъствието на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова сдружението "Произведено в България - Съюз на малкия и среден бизнес" връчва 27-ите годишни награди на българските производители за качество и професионализъм "Златна мартеница". Връчени са награди в 4 категории: за успешен български производител с постигнати успехи на българския и международните пазари на компанията "Булчикън" АД; за утвърдило се на пазара предприятие, завоювало доверието на своите клиенти на компанията "Котлостроене" АД; за успешно стартирало предприятие на пивоварна "Хилс"; за успешно женско предприемачество на фирма "Арон" ЕООД.

2022 - Софийският градски съд признава Кристиан Николов, подсъдим за катастрофата, при която загива журналистът Милен Цветков, за виновен и го осъжда на 9 години лишаване от свобода, на 10 години лишаване от право да управлява моторно превозно средство, осъден е да плати разноските по делото и разследването. Инцидентът става на 19 април 2020 г. - Великден. Кристиан Николов е обвинен, че е карал след употреба на наркотици с двойно по-висока скорост от допустимата.

2023 - Във видинското село Сланотрън се отбелязва Празник на зетьовете. Традицията датира от 1972 г. Тогава в селото имало 110 зетя, които сформирали Клуб на зетьовете, а при едно от своите събирания решили, че е редно да имат и свой празник.

На този ден по света:

1789 - Влиза в сила първата конституция на САЩ, приета на 17 септември 1787 г. Начало на работата на първия Конгрес (парламент) на САЩ.

1801 - Томас Джеферсън полага клетва като трети президент на САЩ. Той е избран на 17 февруари 1801 г. е заема поста до 4 март 1809 г. Томас Джеферсън е губернатор на щата Вирджиния (1779-1781), държавен секретар в първото правителство на САЩ (1789-1793) и вицепрезидент на страната (1797-1801). Автор е на проекта на Декларацията на независимостта, приета от Конгреса във Филаделфия на 4 юли 1776 г.

1877 - Премиера на балета "Лебедово езеро" по музика на руския композитор Пьотър Илич Чайковски на сцената на Болшой театър в Москва, Русия.

1877 - Американският изобретател от немски произход Емил Берлинер създава въгленовия микрофон. През юни 1877 г. е издаден патент на изобретението, който е откупен от компанията на Александър Греъм Бел за 50 000 долара, а Емил Берлинер е назначен за главен специалист в компанията. Във въгленовия микрофон се използва прах от въглища за преобразуване на звуковите трептения в електрически. Той се отличава с голяма чувствителност и простота на конструкцията, но с ниски качествени характеристики. Използвал се е главно в сферата на телефонните технологии.

1919 - в Рига, Латвия, е създадена пресслужбата "Латопрес" (дн. Национална информационна агенция ЛЕТА).

1945 - Основан е "Цървена звезда" - Белград, югославски, а по-късно сръбски футболен клуб.

1947 - В гр. Дюнкерк, Франция, Великобритания и Франция подписват Договор за съюз и взаимопомощ срещу евентуална атака от страна на Германия. Договорът влиза в сила на 8 септември 1947 г.

1964 - в Ню Йорк, САЩ, Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 186 за създаването на Въоръжени сили на ООН за поддържане на мира в Кипър (ЮНФИСАЙП) с цел поддържане на буферна зона между гръцката и турската част на острова. Мисията на ЮНФИСАЙП  започва работа на 27 март 1964 г.

1977 - В Румъния е регистрирано земетресение с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер с епицентър в окръг Вранча, Румъния, в Източните Карпати, на дълбочина 94 км. Трусът продължава 55 секунди, а ударната вълна е усетена в почти целия балкански регион. В Румъния загиват 1578 души, от които 1424 в Букурещ. Броят на ранените достига 11 300 души, а 32 900 сгради са силно разрушени или унищожени. След труса около 35 000 семейства остават без подслон. Около 760 предприятия са засегнати, като икономическите загуби възлизат на близо 2 млрд. долара.

2001 - В Швейцария е произведен референдум по въпроса за започване на преговори на страната за членство в ЕС, на който 78 процента от избирателите гласуват "против".

2007 - В Естония за първи път в света на парламентарни избори се гласува и по интернет. Системата за електронно гласуване е приложена за първи път в Естония - над 30 000 избиратели гласуват от 26 до 28 февруари 2007 г. по Интернет - няколко дни преди официалната дата на изборите. Разработването на проекта започва през 2001 г. Първото пробно електронно гласуване е осъществено от 10 до 12 октомври 2005 г. преди изборите за местни органи на властта на 19 октомври 2005 г.

2008 - В Иран тържествено е открит космически център. Той е създаден от местни специалисти и включва спътника "Омид" ("Надежда") - първият научноизследователски спътник, създаден от ирански учени, подземна станция за контрол и стартова площадка.

2008 - Европейският съюз дава принципно съгласие за изпращане в Косово на своя гражданска мисия. Новата мисия, състояща се от 1800 полицейски служители и юристи, трябва да замени мисията на ООН, под патронажа на която от 10 юни 1999 г. се намира Косово, съгласно резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. По този начин областта ще премине от юрисдикцията на ООН в сферата на отговорност на Европейския съюз.

2012 - В Русия са произведени президентски избори. Владимир Путин, председател на управляващата партия "Единна Русия", печели изборите с 63,60 процента от подадените гласове. Останалите кандидати печелят съответно: Генадий Зюганов, председател на ЦК на Комунистическата партия на Руската федерация - 17,18 процента, независимият кандидат Михаил Прохоров - 7,98 процента, Владимир Жириновски - председател на Либерално-демократическата партия на Русия - 6,22 процента, и Сергей Миронов, лидер на партията "Справедлива Русия" - 3,85 процента.

2015 - При взрив на газ метан в каменовъглената мина "Засядко" в гр. Донецк загиват 33 миньори. Президентът Петро Порошенко обявява 5 март за ден на траур.

2016 - Конституционният съд на Молдова приема решение за промяна на чл. 78 от конституцията, съгласно която държавният глава ще се избира чрез общи, преки и тайни избори за срок от 4 години и за не повече от два последователни мандата. С промяната се възстановява механизма за избиране на държавен глава на страната, отменен през 1996 г., като от 2000 до 2016 г. той е избиран непряко от парламента. Кандидат-президентите трябва да са навършили 40 години и да са живели в Молдова през последните десет години.

2020 - В Лима, Перу, на 100-годишна възраст умира бившият генерален секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр. Той е петият генерален секретар на ООН и ръководи организацията от 1982 г. до 1991 г.

2022 - Комитетът по правата на човека на ООН одобрява с голямо мнозинство резолюция, осъждаща предполагаемите нарушения на човешките права от Русия с предприетата инвазия в Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г.

Родени на този ден българи:

Григор Чешмеджиев, юрист, писател и политик (1879-1945).
Работил е като адвокат (1908-9 септември 1944). Един от основателите на Съюза на българските писатели (1913). Редактира сп. "Пролетна заря", в. "Неделна епоха". Участва в редактирането на в. "Съзнание" (1898-1916; 1918-1934), в. "Камбана" (1907-1919; 1925-1935), сп. "Социалдемократ" (1920-1928), в. "Епоха" (1922-1925), в. "Трибуна" (1936). Депутат в 18-ото до 23-ото Обикновено народно събрание (1919-1934). Член на ръководството на Общогражданския комитет за защита на политическите затворници и амнистии (1936). Министър на социалната политика (9 септември 1944-26 август 1945). Автор е на сборници с разкази, на романите "Синовете на Балкана" (4 ч., 1926), "Навечерието на хаоса" (1928) и др.

Тодор Александров, деец на националноосвободителното движение (1881-1924).
Член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Щип (1903-1904). Под негово ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911) и в Кочани (август 1912), станали повод за Балканската война (1912-1913). През 1919 г. заедно с ген. Александър Протогеров и Петър Чаулев възстановява ВМОРО под името Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) и става неин ръководител. Тодор Александров става жертва на междуособици в организацията. Убит е на 31 август 1924 г. до с. Сугарево, Благоевградско.

Георги Донев, актьор и режисьор (1884-1948).
Режисьор и ръководител на Гюмюрджинския общински театър (1915-1919), на Варненския общински театър (1926-1927), на театъра в Хасково (1932), ръководител на пътуващия "Театър за народа" (1933-1934, заедно с Георги Костов). Режисьор и ръководител на театър "Комедия" в София (1940), на Плевенския областен театър (1942). Организира пътуващия театър "Модерен театър" (1905-1906; 1907-1908), "Популярен театър" (1920-1922; 1923-1926), "Модерен драматичен театър" (от 1932 г. театър "Мара Тотева") (1928-1937). Автор е на театрални статии и на книгата "Строители на българския театър. Книга I " (1944).

проф. Иван Леков, езиковед славист (1904-1978).
Председател на Дружеството на филолозите слависти в България (1945-1977). Директор на Славянския институт при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947-1950). Ръководител на Катедрата по славянско езикознание при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1974). Ръководител на Секцията по славянско езикознание в Института за български език при Българската академия на науките /БАН/ (1954-1978). Дописен член на Българския археологически институт (1943). Чл.-кор. на БАН (1945) и член на Кралското чешко дружество на науките (1947). Член на Международния комитет на славистите (1955-1973) и на Международната асоциация на филолозите във Виена, Австрия (1956). Съавтор е на "Правописен речник на българския книжовен език" (1945), "Български тълковен речник" (1955) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1977). Лауреат на Димитровска награда (1959).

Крум Неврокопски, адвокат и политик (1930-2004).
Деец на Български земеделски народен съюз (БЗНС), член на Постоянното присъствие на БЗНС (22 декември 1996-3 януари 2004). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991).

Анна Серафимова-Копринарова, философ и културен деец (1948-1997).
Заместник-министър на културата (ноември 1991-30 декември 1992). Директор на Столична библиотека (25 юли 1994-май 1995).

Емел Етем (Емел Етем Тошкова), машинен инженер и политик (1958).
Работи като технолог и конструктор в завод за електроинсталационни материали "Найден Киров" в Русе (1981-1992). Един от учредителите (1990) и заместник-председател (12 февруари 2000-11 януари 2010) на партия Движение за права и свободи (ДПС). Депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание (1997-2005), депутат в 40-ото Народно събрание (25 юни-16 август 2005) и в 41-ото Народно събрание (2009-2013). Заместник министър-председател (16 август 2005-27 юли 2009) и министър на държавната политика при бедствия и аварии (16 август 2005-24 април 2008), министър на извънредните ситуации (24 април 2008-27 юли 2009). Заместник-председател (юни 2003-13 февруари 2016) и член от 13 февруари 2016 г. на Централното оперативно бюро на ДПС.

Пламен Гетов, футболист и треньор (1959).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (Варна), "Белослав" (Варна), "Спартак" (Плевен), ЦСКА (София), "Портимоненсе" (Португалия), "Етър" (Велико Търново), "Левски" (София), "Шумен" (Шумен) и "Черно море" (Варна). За националния отбор по футбол има изиграни 26 мача и отбелязани 4 гола. Почетен гражданин на Плевен (31 август 2009).

Теодосий Спасов, музикант (1961).
Свири на кавал, като изпълнява класически, джаз композиции и народна музика. От 1990 г. до 1995 г. работи в Българското национално радио като артист-оркестрант и водач на група. Заместник директор на ансамбъл "Филип Кутев" (1995-1999). От 1999 г. отново работи в БНР. От 2004 г. е главен художествен ръководител на музикалните състави на БНР, а през 2009 г. е назначен за главен солист. Два пъти е директор на "Музикална къща БНР", която отговаря за шестте музикална състава на радиото, тяхната концертна и звукозаписна дейност - през 2015 - 2019 г. и от ноември 2021 до февруари 2023 г. Има издадени над 30 компактдиска. През 1994 г. името му е включено в световната енциклопедия "Музиката на света", издадена в Лондон, Великобритания. През 1995 г. сп. "Нюзуик" го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа. Носител на наградата на Международната академия за изкуства в Париж, Франция (1996), на наградата на Българското национално радио "Музикант на годината" (1997, 2002), на наградата "Златен век" на Министерството на културата (23 март 2011). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги в областта на културата (8 юни 2011). Обявен е за "Артист на ЮНЕСКО за мир" (16 септември 2015). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" (4 октомври 2021).

Петър Георгиев, състезател по скокове във вода (1961).
Печели златен медал на Европейското първенство през 1983 г. в Рим, Италия, и става първият българин европейски шампион в плувните спортове. Печели и сребърен медал на Европейското първенство през 1985 г. в София.

Киркор Киркоров
, състезател по бокс (1968).
Световен шампион през 1991 г. в Сидни, Австралия. От световни първенства печели и един сребърен медал през 1989 г. в Москва, Русия. Европейски шампион през 1989 г. в Атина, Гърция.

Веселин Георгиев, шахматист (1975).
Трикратен световен шампион за хора с увреден слух (индивидуално) на първенствата организирани от Международния комитет за тих шах (ICSC - International committee for silent chess), през 2000 г. в Закопане, Полша, през 2004 г. в Маленте, Германия, и през 2008 г. в Санкт Гален, Швейцария. От световни първенства за хора с увреден слух (индивидуално) печели и един сребърен медал през 1996 г. и един бронзов медал през 2012 г. От световни първенства за хора с увреден слух (отборно) печели два златни медала през 2006 г. и 2014 г.

Милен Митев, юрист (1984).
От 2009 г. работи в Българското национално радио (БНР) като юрисконсулт. Член на Правния комитет на EBU - Европейския съюз за радио и телевизия (2013-2019). Изпълняващ длъжността директор на дирекция "Правна и човешки ресурси" на Българското национално радио (м. август 2018-м. юли 2019). Главен юрисконсулт на Българската телеграфна агенция (от м. септември 2019) и неин главен секретар (1 ноември 2019 - април 2020). Директор на Административна дирекция на БНР (1 април 2020-4 август 2021). Изпълняващ длъжността генерален директор на БНР (4 август-27 октомври 2021). От 27 октомври 2021 г. е генерален директор на Българското национално радио.

На този ден са родени и:

Антонио Вивалди италиански композитор, цигулар, диригент и педагог (1678-1741).
Композирал е повече от 40 опери, сред които "Орландо - мнимият безумец" (1714), "Нерон става Цезар" (1715), "Бесният Орландо" (1727) и др. Написал е много кантати, серанади, симфонии, повече от 400 инструментални концерта. Едно от най-известните произведения на Вивалди е цикъла от 4 цигулкови концерта "Годишните времена" (1723).

Едуард Вилде, естонски писател и драматург (1865-1933).

Енрике Ларета, аржентински писател (1875-1961).
Представител на модернизма в латиноамериканската литература. Автор е на историческия роман "Славата на дон Рамиро" (1908) и на произведения в т.нар. литературен стил "гаучо".

Георгий Седов, руски хидрограф и полярен изследовател (1877-1914).

Алексей Кулаковски, якутски поет (1877-1926).
Един от основоположниците на якутската писмена литература.

Александър Гедике, руски композитор и музикален педагог (1877-1957).

Франтишек Кубка, чешки писател (1894-1969).

Георгий Антонович (Джордж) Гамов, американски физик теоретик от руски произход (1904-1968).
Разработва теорията на"големия взрив", довел до образуването на Вселената. Предлага първият модел на генетичния код (1954).

акад. Владимир Векслер, съветски ядрен физик (1907-1966).
От 1956 г. е директор на Лабораторията по физика на високите енергии в Обединения институт за ядрени изследвания в гр. Дубна, Русия (1956). Създател на синхрофазотрона (1957). Ръководител на отделението по ядрена физика към Академия на науките на СССР (1963). Носител на Държавна награда на СССР (1951), Ленинска награда (1959) и американската международната награда "Атом за мира" (25 октомври 1963).

Ростислав Беляков
, съветски авиоконструктор (1919-2014).
От 1941 г. работи в конструкторското бюро на "Миг", през 1957 г. става главен инженер. От 1969 г. е главен конструктор на военните самолети Той разработва поредица от изтребители, които са в основата на съветските и руските военновъздушни сили. Сред тях са "МиГ-23", "МиГ-25", "МиГ-29" и техните версии.

Пол Мориа, френски композитор и диригент (1925-2006).
Той е писал и аранжирал композиции за редица изпълнители, сред които са Шарл Азнавур, Мирей Матийо, Далида и Петула Кларк. През 1958 г. започва музикалната си кариера в Париж отначало като аранжировчик, а впоследствие и като композитор. През 1965 г. създава свой оркестър. Световна слава Пол Мориа печели през 1968 г., когато аранжира композицията на Андре Попа "Любовта е синя". Пиесата в продължение на седем седмици е на първо място в хит парада в САЩ.

Алън Силитоу, британски писател (1928-2010).
Автор е на романите "Самотният бегач на дълги разстояния" (1959), "Старт в живота" (1971), "Подпаленото дърво" (1973), "Счупената колесница" и др.

Бернард Хайтинк, нидерландски диригент (1929-2021).
Започва да свири на цигулка на 9-годишна възраст. През 1954 г. дебютира като диригент на Филхармоничния оркестър на Нидерландското радио. През 1956 г. дирижира за първи път Кралския Концертгебау оркестър, а от 1961 г. до 1988 г. е негов главен диригент. Главен диригент на Лондонския филхармоничен оркестър (1967-1979). Музикален директор на Кралската опера "Ковънт гардън" (1987-2002). Главен диригент на Младежкия оркестър на Европейския съюз (1994-2000). Главен гост-диригент на Бостънския симфоничен оркестър (1995-2004). Главен диригент на Чикагския симфоничен оркестър (2006-2010). В рамките на над 60-годишната си кариера е продуцирал повече от 450 записа. Носител на френския Орден за изкуство и литература (1972).

Мириам Макеба (ист. име Зензиле Макеба), африканска певица (1932-2008).
Известна като "Мама Африка", тя е един от символите на борбата срещу апартейда в Южна Африка. Тя е първата африканска изпълнителка носител на музикалната награда "Грами" (1966) за най-добър фолк запис заедно с американския певец Хенри Белафонте, за албума "Вечер с Белафонте/Макеба" (1965).

Георгий Щил
, руски актьор (1932).
Участвал е във филмите "Стара, стара приказка", "Достояние на републиката", "Учител по пеене", "За целия оставащ живот", "Строгови" и др. Заслужил артист на РСФСР (1987), Народен артист на Русия (2001).

Ришард Капушчински, полски журналист и публицист (1932-2007).
Кореспондент на Полската агенция по печата (ПАП) в Африка и Латинска Америка (1962-1972). Автор е на повече от 19 книги, сред които "Императорът" (1978), "Футболната война" (1978), "Шахиншахът" (1982), "Империята" (1993), "Абанос" (1998) и др.

Джим Кларк (Джеймс Кларк - младши), шотландски автомобилен състезател (1936-1968).
Участва във "Формула 1". Двукратен световен шампион през 1963 и 1965 г. Загива на пистата "Хокенхайм" в Германия на 7 април 1968 г.

Станислав Гаудасински, руски оперен режисьор и певец (1937-2020).
Заслужил деятел на изкуството на РСФСР (1983) и Народен артист на РСФСР (1989).

Рудолф Хачатрян
, арменски художник (1937-2007).

Лучо Дала, италиански певец, композитор и режисьор (1943-2012).
Композитор на песента "Карузо" (1986 ), посветена на италианския оперен тенор Енрико Карузо. През 1966 г. излиза първият му албум, озаглавен "1999 г.". Първият му голям хит е "4 март 1943", чието заглавие е рождената дата на певеца. Той е автор на музиката и на текстовете в повечето от албумите си. Последният му албум "Ъгли в небето" излиза през 2010 г. Лучо Дала е пял в концертите "Павароти и приятели".

Дада Маравиля (Дарио Жозе дос Сантос), бразилски футболист (1946).
Печели златен медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

Ангел Йорданеску, румънски футболист и треньор (1950).

Крис Риа, британски музикант, певец и композитор (1951).
Има над 30 издадени албума и над 30 милиона продадени копия.

Кени Далглиш, шотландски футболист и мениджър (1951).

Кубилай Тюркилмаз, швейцарски футболист (1967).

Пиерлуиджи Казираги, италиански футболист и треньор (1969).

Йос Верстапен (Йоханес Франсискус Верстапен), нидерландски автомобилен състезател (1972).
Състезател във "Формула 1".

Ариел Ортега, аржентински футболист (1974).

Педро Киньонес, еквадорски футболист (1986).

Ерик Ламела, аржентински футболист (1992).

Това е денят на смъртта на:

Саладин (Салах ад Дин Юсуф ибн Аюб), султан на Египет (1171-1193) (1138-1193).
Родоначалник на династията на Аюбидите, управлявала в Египет от 1171 г. до 1250 г. Обединява под своята върховна власт част от Сирия (1174-1186), Хеджаз и Горна Месопотамия. На 2 октомври 1187 г. завзема Ерусалим от кръстоносците и разгромява Ерусалимското кралство. Дава отпор на Третия кръстоносен поход (1190-1928).

Леополд фон Бух, немски геолог и палеонтолог (1774-1853).
Изработва първата по рода си геоложка карта на Германия (1826), съставена от 42 листа и публикувана анонимно.

Жан-Франсоа Шамполион, френски учен филолог (1790-1832).
Основоположник на египтологията, първи дешифрирал египетските йероглифи (27 септември 1822 г.).

Джеймс Ричардсън, британски пътешественик и изследовател на Африка (1809-1851).
Участвал е в експедиция през пустинята Сахара и първи достига до оазиса Гат от Триполи (Либия) през град Гадамес (1845-1846). Ръководи експедиция от Тунис до Триполи и преминава пустинята Сахара през градовете Марзук, Гат и Гадамес (1849-1851).

Николай Гогол, руски писател (1809-1852).
Автор е на сборника с повести "Вечери в чифлика край Диканка" (1831-1832), на повестите "Записки на един луд" (1834), "Шинел" (1842), на пиесата "Ревизор" (1836), на пиесата "Женитба" (1841), романа "Мъртви души" (1842-1852) и др.

Лудвиг Квиде, немски историк и пацифист (1858-1941).
Носител на Нобелова награда за мир за 1927 г. заедно с френския пацифист Фердинан Бюисон за изграждането във Франция и в Германия на обществено мнение, подкрепящо международното мирно сътрудничество.

доц. Теодор Гълъбов, български стенограф (1870-1935).
Разработил теорията и методиката на българската стенография. Председател на стенографско дружество "Габелсбергер" (1897), на дружество "Бързопис" (1903). Началник на Стенографското бюро при Народното събрание (1899-1923). Преподавател по стенография (1923-1929) в Софийския университет "Св. Климент Охридски", директор на Българския стенографски институт (1926-1935). Редактор и издател на в. "Бързопис" (1893), сп. "Бързопис" (1906-1907) и "Стенографско списание" (1924-1926).

Франц Марк, немски художник (1880-1916).
Представител на експресионизма. Автор е на картините "Елени в тръстиките" (1909), "Синьо-черна лисица" (1911), "Градината на манастира" (1912), "Съдбата на животните" (1913), "Лисици" (1913), "Тирол" (1914) и др.

Васил Пундев, български литературен историк, критик и публицист (1892-1930).
Редактор на в. "Вардар" (1929-1930). Участва в редактирането на в. "Македония" (1926-1934), в. "Литературни новини" (1927-1929), сп. "Българска реч" (1926-1943) и др. Сътрудничи на сп. "Обществена обнова" (1919-1920), "Съвременник" (1921-1923), "Отец Паисий" (1928-1943) и др. Автор е на "Първи стихотворци" (1925), "Гръцко-български литературни сравнения" (1929), "Периодически печат преди Освобождението" (2 ч., 1927-1930) и др.

Зденек Халабала, чешки диригент (1899-1962).
Основател и ръководител на Словашката филхармония (1924-1926). Народен артист на ЧССР (1958).

Михаил Люцканов, български оперен певец баритон (1900-1989).
Пял е на сцената на Софийската народна опера (1929-1961). Автор е на мемоарите "Моят път към оперната сцена" (1976). Удостоен е със званията "Заслужил артист" (1949) и "Народен артист" (1984). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1959), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1961).

Жан Базен, френски художник живописец (1904-2001).

Уилърд Мотли, американски писател (1912-1965).

проф. Цветана Романска-Вранска
, български фолклорист, етнограф, литературовед и лексикограф (1914-1969).
Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1939-1969), заместник-декан на Филологическия факултет на университета (1962-1966, 1968-1969). Ръководител на секцията по фолклор в Етнографския институт с музей при Българската академия на науките (1962-1969). Сред трудовете й са "Апокрифите на Богородица и българската народна песен" (1939), "Чешко-български речник" (1947), " Българско народно поетично творчество. Христоматия" (1958), "Българската народна песен" (1965), "Славянските народи. Етнографска характеристика" (1969), "Въпроси на българското народно творчество. Избрани студии и статии" (1976) и др.

проф. Желчо Мандаджиев, български театрален режисьор и педагог (1915-2000).
Главен режисьор на Народния театър за младежта (1952-1956). Директор и художествен ръководител на театър "Трудов фронт" (1957-1961), директор на Държавен сатиричен театър в София (1965-1969). Преподавател (от 1953) във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов", ректор на института (1961-1964). Директор на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1975-1979). Носител на орден "Народна република България" трета степен (март 1975), на орден "Народна република България" първа степен (август 1985).

Хавиер Перес де Куеляр, перуански дипломат (1920-2020).
От 1940 г. работи в Министерството на международните отношения на Перу, а от 1944 г. преминава на дипломатическа работа, като е работил в посолствата на Перу във Франция, Великобритания, Боливия и Бразилия. Посланик на Перу в Швейцария (1964-1966). Посланик на Перу в СССР и Полша (1969-1971). Посланик на Перу във Венецуела (1977-1979). Ръководител на делегацията на Перу в ООН (1971-1975). Генерален секретар на ООН (1 януари 1982-31 декември 1985, 1 януари 1987-31 декември 1991). Министър-председател и министър на външните работи на Перу (25 ноември 2000-28 юли 2001).

Симон Ван дер Меер, нидерландски физик (1925-2011).
Носител на Нобелова награда за физика за 1984 г. съвместно с италианския физик Карло Рубия за техния решаващ принос в големия проект, който доведе до откриването на частиците на полето W и Z, носители на слабото взаимодействие.

Евгений Евстигнеев, съветски актьор (1926-1992).
Носител на Държавна награда на СССР (1974). Народен артист на РСФСР (1974). Народен артист на СССР (1983). Държавна награда на РСФСР (1990).

Клаус Кинкел, немски политик (1936-2019).
Министър на правосъдието на Германия (16 януари 1991-18 май 1992). Министър на външните работи на Германия (17 май 1992-27 октомври 1998). Вицеканцлер на Германия (януари 1993-27 октомври 1998). Председател на Свободната демократическа партия - либерали (11 юни 1993-10 юни 1995).

Янко Димов, български поет и писател (1937-2013).
Работил е като учител, журналист, драматург, редактор. Основател и пръв главен редактор на литературния алманах "Хоризонт" в Стара Загора. Автор е на 14 книги, три от които с избрани стихотворения (1984, 1987, 2007). Носител на националната награда "Изворът на Белоногата" на община Харманли за интимна лирика (1983), на наградата "Ергосфера" на издателство "Фльорир" (посмъртно, 2013) и др.

Люк Пери (ист. име Кой Лутър Пери Трети), американски актьор и продуцент (1966-2019).
Известен е с ролята на Дилън Маккей в телевизионния сериал "Бевърли хилс, 90210" (1990-2000), изпълнявал е ролята на Фред Андрюс в телевизионния тийнейджърски сериал "Ривърдейл" и е бил продуцент на сериала (2016-2019). Участвал е във филмите "Бъфи: Убийцата на вампири" (1992), "Петият елемент" (1997), "Джеремая" (2002), "В мъглата" (2002), "Бурята" (2009), "Червено крило" (2013), "Ритъмът под краката ми" (2014), "Джон Г. Авилдсен: Кралят на нелегалните" (2017), "Имало едно време в Холивуд" (2019). На 4 март 2019 г. умира в болница, след като получава масивен инсулт в дома си в Лос Анджелис на 27 февруари 2019 г.

Давиде Астори, италиански футболист (1987-2018).
През футболната си кариера е играл в италианските отбори "Милан", "Рома", "Каляри", "Пицигетоне", "Кремонезе" и "Фиорентина". За националния отбор по футбол на Италия има изиграни 14 мача и отбелязан 1 гол. Умира на 31 години от инфаркт.
/АЯ/КГ/МГ/


/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:18 на 22.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация